Венелин Методиев: Подценен може да бъдеш само ако ти самият не цениш себе си

Да си "смахнат" е титла за актьора. Всеки в нашата професия драпа да получи званието „шут", казва театралът

Актьорът Венелин Методиев e едно от остриетата на Пловдивския драматичен театър. Завършил  НАТФИЗ през 1998г., той избира именно сцената под тепетата за реализацията си. Зад гърба си е оставил много значителни роли в постановки като "Адската машина", "Българи от старо време", "Апетит за череши", "Тишина, моля!", "Макбет", "Казанова", "Когато гръм удари", "Възвишение", "Сестри Палавееви" и други. Гастролира и в "Сълза и смях", театър "София", както и в Габрово, Добрич и Сливен. Венелин е изключително земен и скромен човек. В неговото държание няма парадност, нито високомерие. Въпреки известността, знае откъде тръгва и накъде иска да върви. Неведнъж е казвал, че обича Пловдив и го приема като втори дом. С Венелин разговаря Паулина Гегова.

-Венко, може на Ти, нали?
Разбира се!

-Разкажи ми за следването си в НАТФИЗ. Какви бяха най-големите изпитания, пред които трябваше да се изправиш?
Най-голямото изпитание за мен и до ден днешен е преборването с асоциалността ми. И сега, 17 години след дипломирането, изпитвам себе си в общуването с хората. Не съм от най-общителните, трудно допускам някого до себе си, а това в нашата професия не е за хвалба. Много ми беше мъчно, докато намеря път към колегите си. Случи се някъде в средата на втори курс, а това е пропуснато време не само за мен, но и за тях. Хахахаха…

-Имаше ли моменти, в които губеше пътя си? Сигурна съм, че всеки студент се е сблъсквал с подобен проблем.
О, аз трудно влязох в пътя, така че положих неимоверни усилия да не изляза от него. И така вече повече от 20 години вървя по него, преодолявайки всички неравности.

-Как ги преодоляваше? Имаше ли изградена индивидуална тактика или оставяше проблемите да отшумят?
Изповядвам максимата, че каквото трябва да стане, то ще стане. Аз крача напред, опитвам се да не изоставам назад във времето, пък каквото отреди Господ.

-Завършил си при проф. Здравко Митков. На какво те научи той?
Има две неща, които никога няма да забравя. Тук някои колеги биха се засмели, защото много обичам да употребявам това изречение, когато ме попитат какво съм научил от професора си. Че няма справедливост в тази професия и че винаги, когато сме на сцената, червената лампичка в главите ни трябва да свети. Колкото и да искаме да бъдем "вътре" в ролята, трябва да умеем да "излезем" накрая. Иначе нещата могат да отидат в нежелана посока – и за нас, и за партньорите!

-Дисциплината е неотменна част от актьорското майсторство. Понякога не ти ли се е искало да си като волна птичка, без задръжки, без десет, често и повече часа репетиции.
Винаги съм държал на дисциплината в работата. Умора бих изпитал не от времетраенето на една репетиция, а от това има ли смисъл в нещото, което се случва на нея. Безсмислието е в състояние да ме изкара от контрол, да ме обезвери и да ме подтисне. А после връщането в правия път е много трудно.

Цялото интервю прочетете в КАПАНА.БГ