Испанският кулинар разтопи гастрономи със Салмохеро, октопод, тортия и телешки бузи
Всички на крака! Влиза маестро Хулио Арпа Сегадор! Така, с бурни аплаузи и дори поклони за доставеното удоволствие завърши гастро вечерта на испанския мастър шеф, организирана съвместно с популярния вино бар Vino Culture в ресторант Ретур. Магьосникът в кухнята вдигаше ръце в ясен знак, че просто си е свършил работата и не знае защо е цялата тази емоция в заведението. Гостите на кулинарното събитие обаче бяха на друго мнение. Те изживяха нещо изключително. И бяха не просто на вечеря, а на спектакъл. Изкуство от най-висока класа. Кулинарно и винено, с био еликсирите на Pares Balta( Penedès) и Dominio Romano( Ribera del Duero).
Хулио започна авторското си меню си с нещо фантастично за пловдивската гастро публика- Салмохеро. Стартерът бе нещо като гъста супа от сладки ягоди, които обаче даваха инициативата във вкусовете на разкошното допълнение от босилекова елмулсия и мус от сирене. Този шедьовър така разкъсваше сетивата между соленото и сладкото, че те накрая абдикираха и откриха, че има и нови висоти в усещането за вкусовете, някакъв съвършен баланс, който трудно може да бъде описан.
Насладата продължи с пипалото от октопод. Мнозина се зачудиха дали Хулио няма близо до кухнята си естествен солен воден басейн, тъй като морският дар бе приготвен сякаш е излязъл от морето минути преди да влезе в тигана. За разкош около него имаше мини езерце от дресинг от лимон и риган, и риф от салата табуле.
Испанската тортия крещя Мадрид, Мадрид, откъдето е и самият маестро. Вкусът на третата стъпка в менюто бе толкова характерен, че гостите на събитието сякаш се намираха на маса в автентичен ресторант на Плаза Майор, а не край кортовете на Локомотив в спортен комплекс Пловдив. Тортията бе с алиоли от червени чушки. Черешката на тортата дойде след това. Хулио извади от кухнята специалитета си- глазирани телешки бузи с червено вино. Тук всяка графомания е излишна. Просто всеки човек трябва да има шанса да опита нещо подобно.
Приключението завърши с торта от моркови с шам фъстък, кисело мляко, бял шоколад и къри върху мармалад от рози и ванилов сос. И много аплаузи, разбира се. Много аплаузи. Подобни събития променят Пловдив. Стискаме палци да зачестяват и да се превърнат в ежедневие. Благодарим!
Абе тука пишат баси и дебилите заклевам се, какво лоши има, че е дошъл известен кулинар и е направил шоу на хората и някои го отразява ? Иначе гледам отново преобладава хейтърската гилдия на гладните и прецаканите. Айде вкъщи и да са ви вкусни яйцата по панагюрски гладни кучета ;)Аз единствено съжалявам, че не съм знаел за да присъствам и ще посетя мястото при първа възможност.
Нахлуха сдъвкани и изплюти едни “западняци” от албанска Алабама да ни поучават ВИСОКОМЕРНО кое как било в родния им ингилизки език, щото пловдивчанките трева пасем. Как ша прознесе фльорцата “фИЕЙн” (щото А било ЕЙ, брей! Кажи ФЕЙН тогава, ма!) съвсем същите случаи: cat=котка, chat=разговорка, fat=дебел, jap=японец, map=карта, lap=скут, а? А? ЛЕЙПТОП ли?
Merriam-Webster, Oxford dictionary and others define FAN as a shortened word FANATIC. Fanatic itself, introduced into English around 1550, means „marked by excessive enthusiasm and often intense uncritical devotion“. It comes from the Modern Latin fanaticus, „insanely but divinely inspired“. The word pertained to a temple or sacred place fanum. The modern sense of „extremely zealous“ dates from around 1647; fanatic as a noun dates from 1650
Епа т’ва е черешката връз тортата на Хулио: Мара Подробната се изказа, че произношението в Алабанска Алабамия било ФИЕЙН, Ленче ле! = „…До тюрлю/то. Моляте научи английски преди да пишеш глупости. Fan се пише, произнася се фен. Буквата А на английски се произнася „eй“…“ НЕ БИЛО ОТ ФАНАТИК. Марче мила, точно такава е думата за ВЕТРИЛО – как ша я признесеш, мари?
Чета ви гнусните коментари и се чудя , колко ли трябва да е жалък и безличен живота ви. Дано някога успеете да намерите поне капка щастие и да се зарадвате на малките неща или успехи, макар и да не са ваши. До тюрлю/то. Моляте научи английски преди да пишеш глупости. Fan се пише, произнася се фен. Буквата А на английски се произнася „eй“. Да ти е вкусно тюрлюто.
Стана ОБЩИНСКИ ОФИЦИОЗ ПловдивОнлайн и вече ЦЕНЗУРИРА дисидентството (изневерява на мотото си), затова се отказахме се да го четем или коментирВаме. Ама сега това тук що за АгитПропТрол е, а?:
„…Града е тръгнал по хубави пътища и започва все повече да гради имидж на истински европейски град в какъвто иска…“
Неподкупен пловдивски журнализАм – за едно ядене даже последната Скобелева жрица няма да се напне дотолкова да превАзнася. Меню за почти 20 драхми, еха! Юрна се пловдивското население да купува октоподи за вечеря … я си поизбърши лигите, кака!
… pardon iskah da кажа ЕДНОСРИЧНИТЕ НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛНИ ОКЛАХОМСКИ СЕЛЯНДУРИ, каквито се забелязват нахлули във Филибето от Софийско и отвъд = сдъвкани и изплюти. УАН ТЮРЛЮ ГЮВЕЧ (в една „Старинна“ баня)
До „гурме фЕн“а – какиното, таа думичка като я произнасяте фЕн в Харманлийско, знайте, че произлиза от фАнатик, фАнатичен привърженик, и даже селяндурите в Алабама казват фАн. А ти хич не си наясно, че в Източна Румелия si имаме многовековен майсторлък в готвенето и че предпочитаме добрия стар ТЮРЛЮ ГЮВЕЧ. Cheers!
Този човек е месията в гастрономическите среди който Пловдив чакаше много отдавна! Града е тръгнал по хубави пътища и започва все повече да гради имидж на истински европейски град в какъвто иска да се превърне. Липстващата бръмка беше добра, изискана, космополитна гурме кухня , която да положи основите на изисканото хранене в хилядолетната столица. Хулио!