На дебата на Небет тепе- апел за експертен диалог с общината

Архитекти:  Паралелен конкурс  е вариант, бихме поканили автори и от чужбина

Арх. Пехливанова: Бъдещето не Небет тепе е не само в реставрацията, а в образованието на потребителя

Проектът в момента е волно съчинение на тема. Трябва има мултидисциплинарен подход към проблематиката, смята Адриана Любенова от ПУ

Инж. Бобоцов: Основен белег на високата култура е стремежът за достигане до истинността

Силно обезпокоен съм от идеите за намеса в една от най-значимите културни ценности на града- археологически комплекс Небет тепе. Така започва официалната си позиция по повод Бъдещето на сакралното място почетният гражданин на Пловдив, почетен председател на ИКОМОС- България и почетен член на същата организация проф. Тодор Кръстев. Той не успя да присъства лично на дебата за онова, което трябва да се случи горе на хълма, но изпрати мнението си до организаторите Под тепето, БНТ- Пловдив и Радио Пловдив в писмен вид. С прочитането на заключението на изтъкнатия специалист бе открита дискусията, която събра в Първо студио в радиото архитекти, историци, реставратори, университетски преподаватели, хора на изкуството, общественици, финансисти, инженери и културни оператори. С цялото си уважение към загрижеността на община Пловдив за опазването на тази изключителна ценност, изразявам своето убеждение, че избраният от Общината подход за намеса в археологическия комплекс е изцяло погрешен и ще доведе до необратими поражения в културната му стойност. Този подход е в сериозно противоречие с принципите на научната реставрация, възприети от световната професионална общност и затвърдени чрез серия от международни документи: конвенции, ратифицирани от България и харти на ИКОМОС. Всред последните е и Венецианската харта, приета точно преди 50 години, която и до днес представлява професионален кодекс на реставраторите от цял свят, пише проф. Кръстев.

Мотивите му за становището са повече от убедителни- предвижда се хипотетична реконструкция на крепостта, която не се основава на детайлни проучвания и на пълна, достоверна информация за оригинала на ценността, както и за следите от хилядолетното историческо развитие на територията на Небет тепе. Професорът смята, че с намеренията за намеса ще бъде нарушена стойността на ценността като уникално историческо свидетелство, което би довело до фалшификация. Освен това ще бъде необратимо поразена богатата автентична структура на оригинала, неговата сложна историческа стратификация и синтезът му с природната среда на Небет тепе. В крайна сметка ще бъде поразена автентичността на културната ценност. Това би нарушило етиката на реставрацията , според която културните паметници са „духовни послания от миналото”- нашето задължение е да ги опазим и предадем на бъдещите поколения „в цялото богатство на тяхната автентичност”, както гласи Венецианската харта, пише в анализа си проф. Кръстев. Искрено се надявам, че община Пловдив няма да допусне тази непоправима грешка и ще потърси други пътища. Убеден съм, също, че Пловдив притежава достатъчно силен творчески и професионален ресурс в областта на опазването на културното наследство, който е в състояние да осигури достойно БЪДЕЩЕ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ, чрез комплексен реставрационнен проект, изцяло съобразен с автентичността на тази изключителна културна ценност. Това би повишило и нейните шансове в областта на културния туризъм. Трябва да имаме пред вид, че туристът на бъдещето ще бъде все по-култивиран, все повече ще цени автентичността на наследството и ще пренебрегва неговия бутафорен фалшификат, гласи заключението на именития специалист.

Становището на проф. Кръстев отключи дебата при все, че идейният проект, внесен за европейски пари към Норвежката програма, не бе представен нито от автора му арх. Фърков, нито от общинската администрация. Рамките на дискусията бяха други- какво трябва да се случи на Небет тепе, дали на всяка цена и как да стане това. Говорихме за финансово- икономическите рамки на една евентуална намеса на хълма. За задължителното конкурсно начало и липсата му в конкретния случай. За  липсата на информация и диалог между администрация и гилдии. Въпросът на дебата бе зададен от самия проф. Кръстев: Какво е достойното БЪДЕЩЕ НА НЕБЕТ ТЕПЕ?  

Диалогът бе открит от икономиста  от Индъстри Уоч Георги Стоев. Той изрази опасенията си от начина, по който се харчат публични средства без задължителен анализ за ползите от това и още повече широките пръсти на хората в власт, които държат в дланите си европейски пари.  Моята специалност е да правя анализ на разходи и ползи от решения на правителството на централно и на местно ниво. Традицията в развития свят като се взимат такива решения е да се прави анализ на ползи и разходи. Обикновено такъв анализ е тежък, скъп, трудоемък, но винаги е задължителен. Тоест- този който предлага даден проект по задължение трябва да представи данните, да се оцени финансовата съобразност на такова решение. Към момента не разполагаме с такъв анализ за Небет тепе. Така че първата препоръка е за повече прозрачност за взимане на такива решения, която да върви с истински анализ. Другият проблем е, че често хората казват- какъв анализ, нали това са европейски пари и трябва да ги усвоим. Да де, ама за да усвоим парите може да е самоцел. Когато взимаме едни хиляди или милиони левове, те имат различни алтернативи на тяхното предназначение.  Нас ни интересува следващият милион къде ще има най-голяма обществена полезност. Нека вземем тези европейски пари, но да ги насочим там, където са най-нужни. И на трето място- когато някой каже, че икономическата целесъобразност е да се създадат едни работни места, които ще увеличат местата заетост, това трябва да бъде игнорирано. Нямаме за цел да създаваме безсмислена заетост на хората, защото ако беше така едни щяха да копаят дупки, а други да ги запълват, като трети да плаща за това. Нашата цел е да създаваме проекти с устойчива бъдеща добавена стойност за голяма част от местната общност и с максимален ефект върху бизнеса, каза като встъпление към дебата икономическият експерт.  

Веднага след него в темата се включи инж. Константин Бобоцов, който загатна за най-важната тема- въздействието на всяка намеса върху обществото.  Имам наблюдение на въздействието на архитектурата върху обществото. В казуса Небет тепе основният въпрос според мен е какво е ценностното въздействие върху обществото, което искаме да осъществим. Мисля, че е доста рисково, когато употребяваме думата атракция и атракционен туризъм. Думата идва от цирковото изкуство и за мен е важно да решим с какви ценности и по какъв начин ще възпитаваме бъдещото поколение, така че то устойчиво да генерира някаква добавена стойност. Трябва да се концентрираме точно върху този въпрос- какво е ценностното въздействие на този идеен проект върху обществото, смята инженерът.  

Веднага след това се поде от архитектурната общност. Първа се изказа арх. Петкана Бакалова.  Тъй като продължаваме да обсъждаме ползите от един такъв проект, аз ще коментирам начина, по който съсипахме един страхотен потенциал на българското Черноморие. Направихме го, привличайки ниско бюджетни туристически фирми с един евтин продукт. А имахме тъкмо обратната възможност. Допуснахме грешката поради едно стихийно решение как да се развива Черноморието. В момента нещо подобно започва да се случва с културния туризъм. Със средствата от Европа- над 170 милиона в последните години, вместо да създадем един качествен продукт, ние започнахме да превръщаме нашите обекти в атракциони. Несъзнавайки, че по този начин привличаме туристи без културата, без финансовите възможности, да се насладят и оценят нашето наследство. Пловдив имаше шанса да бъде спасен от подобни намеси до момента- свидетели сме какво се случи с Перперикон, Кракра Пернишки и други значими обекти. Бяхме толкова удивени, че не успяхме да реагираме по тях. Сега обаче реагираме. Може би защото става въпрос за Пловдив. Имаме усещането, че нещата се случват в къщи. На Перперикон просто няма да стъпим повече, на Кракра Пернишки- също. Но Небет тепе- то е у дома. Човек се бори яростно да защитава дома си. Затова нашата реакция беше толкова силна. А и защото може би успяхме да се обединим, да се отърсим от това стъписване пред волята на управляващите и да реагираме. Това, което е най-важно, е че няма стратегия за Пловдив. Ако градът иска да развива културен туризъм, трябва да изготви такава стратегия за следващите 20-30 години с пловдивските интелектуалци, общественици- местни, национални и международни консултанти. Да бъде направена така, че всяка следваща власт да се съобразява с нея. Да бъдат преценени наистина водещите обекти, които биха дала висока добавена стойност и да бъдат генератор за развитието на града. За да има такава стратегия обаче трябва да е ясно кой искаме да дойде на гости в Пловдив, какви туристи искаме да превличаме? Алкохолни туризъм на морето ли ще възпроизведем в Пловдив? Защото това, което се случва на Небет тепе, е чалгата в културното наследство. Този макет, който е предвиден, може да зарадва само хора с детско мислене. Лошото е, че това е нивото на цялото ни общество, а то е такова, защото години наред е нямало усилие в посока да се поддържа нивото. Културното наследство в България се руши не само защото няма пари, не само защото са ни толкова лоши законите, а защото всеки от нас няма отношение към това наследство, не го разпознава като свое. Има някакъв необясним импулс да го преобразяваме, разкрасяваме. Ако не искаме това да се случи в Пловдив работата е много и тя трябва да започне още днес. Защото сегашният или следващият кмет ще изготви друг подобен проект. Прозрачност и експертност- това ни трябва. Не казвам, че ние сме най- добрите в България. Нека бъдат поканени консултанти, експерти на ЮНЕСКО, експерти в сферата на туризма, нека се обмени опит с чужбина. Защото това, което се случва в България е недопустимо. Един авторитет, благодарение може би на това, че имаше широка медийна платформа, стана лице на тези реконструкции, този тип фалшификация. И си позволява да изнася невярна информация по отношение на това какво се случва в Европа- щели да вдигат Колизеума. Когато обаче човек направи проверка се разбира, че става въпрос за реставрация за милиарди на тази световна емблема, но тази реставрация сваля само замърсяването от градския въздух изобщо не става въпрос за реконструкция до кота корниз. Не е честно да правим дебат само с хора от едната страна на масата. Време е да има и хора от среща. Да имат смелостта да застанат срещу нас очи в очи. И ако арх. Фърков вярваше в това, което е направил, щеше да е тук. Когато ние правим проект, в който вярваме, можем да го защитим срещу 1000 човека, изказа позицията си арх. Бакалова.  

Музеите по света не печелят от билетчета. Туризмът по света не е само в тях. И не е петте или десетте работни места на този обект. Туризмът е развитие на средата и събитията, които да се случват. Но не събития от типа на тези на Римския стадион- извинявайте, но не може гладиаторът да тежи 42 килограма мокър и да е облечен с басмичка за пет лева. По света се правят възстановки, но костюмите им са автентични и скъпи, избрани са хора, които могат да представят нужната визия… Като се прави нещо, трябва да е с мисъл и много пари, инак да по-добре да не се прави нищо. Баланс за Небет тепе може да бъде намерен, но не по този евтин начин, категорична е Петкана Бакалова.  

Щафетата прие експертът от регионалния клон на НИНКН Жана Джугаланова. Искам да коментирам това, че арх. Фърков се е засегнал от бързата реакция на експертите от нашия институт. Тя щеше да бъде аплодирана, ако беше с положителен знак. Когато е с отрицателен обаче не е така. Вероятно се забравя, че в този институт е концентрирана експертизата на България по въпроса за недвижимото културно наследство и няма нищо необичайно да бъде изготвено становище на цялата колегия в предвид значимостта на Небет тепе за кратко време. Може само да се приветства тази активност.  Аз обаче като пловдивчанин съм засегната от това, че проектът на арх. Фърков е изработен за няколко дни. Той не съществуваше по негови твърдения до преди месец. Изготви се за нула време и бе входиран. Как се прави проект за Небет тепе за часове?, пита и отговор не чака арх. Джугаланова. Балансът и гаранцията за този обект е ясен- стартирането му не зад вратата на някакъв кабинет, предложението и разработките да са научно обосновани и да има широко включване на обществеността. А не да не се твърди както в енергетиката- „Вие не разбирате”. И естествено- конкурсното начало. То е задължително. Без него се сваля качеството на всичко, което се прави- не само на архитектурата, но и на храната на детските градини дори, смята експертът от НИНКН.  

Темата за комуникацията и общите действия с властта захапа арх. Бакалова. Предложения за експертен диалог с общината са правени няколкократно от регионалната колегия на Камарата на архитектите в Пловдив- за участие в експертния съвет например и за участие в обсъжданията. Но имаме мълчалив отказ. Години наред Камарата регулярно поставя въпроса, изпраща предложения за включване на външни експерти в експертния съвет на Пловдив, но подобно нещо не се е случило. Как може да се случи един диалог като другата страна не иска, пита риторично Петкана Бакалова.

Залогът за успех на Небет тепе пък коментира арх. Пройкова, чийто проект за сакралното място бе забравен. Добрата реставрация! Това е залогът за туристически, атрактивен, културно- познавателен и всякакъв друг успех на това място. Добър проект за реставрация, но и добро изпълнение. Трябва да се подчертае много дебело, че след това следват ред от административни мерки за начините на показване. Но най-важното е какво ще покажеш. Защото ако измислим прекрасни начини за показване на нещо, което е недотам прекрасно, твърде фалшифициращо истината, всичко се превръща в гротеска. Добър проект, добри идеи- не сложни, не зашеметяващи, добре организирани, показани в онази среда, за която всеки човек е жаден. Спокойност на духа трябва да има горе. Няма нищо по-добро от археологическата руинност, показана в зелена среда, смята арх. Пройкова.  

В диалогът се включи и арх. Петров. Нашето наследство и по принцип културното наследство се явява стратегически ресурс. Стратегически и изчерпаем, защото в един момент то може да бъде унищожено и после не се възстановява. Какво е ценното  и защо хората търсят досег със значимите артефакти от миналото, какво кара хората да дойдат при тях? Те получават там информация от първо лице. Получават информация от свидетели, които им я предават неподправена, непреразказана, нефалшифицирана от намесата на трети лица. Тя трябва да е автентична. Когато ние искаме да покажем тази първа информация, трябва да запазим първоизточника без да го унищожаваме. Не можем да го надстроим, да покажем един период по-значим от друг, защото има много периоди. Задачата на реставраторите винаги е била такава- да покаже информацията такава, каквато е, без да я доукрасяваме, без да измисляме. Тогава посетителят ще разбере разказа, историята. Информацията трябва да стане четима за него- това е сложността. Една археология става трудно четима за зрителя. Много ни се иска да вдигнем крепостите във въздуха, страшно изкушаващо е, но това е преразказ, не е истинско.  Трябва да запазим основния артефакт. Иначе все едно да си направите ксерокопие на нотариалния акт- то не важи в съда. Нотариалния акт, актът за раждане на Пловдив е точно Небет тепе. Там Пловдив е роден. И актът за раждане трябва да е оригинален, за да бъде приет където и да било, смята специалистът.

А арх. Бакалова допълва: Не бива обектът да се профанизира с атракциите в него. Трябва качество и в информацията, и в рекламата, и в събитията там. Имам чувство, че в момента нещата се правят на парче, без да си задаваме въпроса на кого всъщност ще продаваме продукта си. И отговорът е- на образовани хора, студенти, с висока култура, с висок обществен статус. Те не биха се възхитили на подобен проект. Ние се опитваме да обясним на общината, че не сме против проекта заради политически  игри, както ни обвиниха, нито защото някой от нас трябва да го направи лично. Тук сме, защото държим на Небет тепе, и искаме да се работи в тази посока смислено, да се инвестират средства смислено, по един добър начин. Изкараха ни едва ли не родоостъпници. Заявяваме нашата добронамереност и предлагаме експертния си потенциал, това е. За да се направи един конкурс- готови смес нашите средства по различни начини да привлечем експерти отвън дори за разработката на стратегия и концепция за развитие на Небет тепе. Паралелен конкурс  е вариант и бихме поканили не само автори от България. В последните 30 години сякаш една много дълга традиция в реставрацията започна да отмира, нямаше приемственост. Никога не е излишно да прочетеш един поглед отвън, обръща се към възложителите в случая с Небет тепе от община Пловдив.  

 Основен белег на високата култура е стремежът за достигане до истинността. Руинността трябва да е основен акцент там като наследство от тези културни пластове, допълва инж. Бобоцов.

В диалогът се включи и доц. Мария Шнитер, която говори за онова, което се случва с културната стратегия. Не знам дали всички знаят, но в момента тази липсваща стратегия е в процес на изготвяне. Предстои общественото й обсъждане. На мен ми попадна предварителен вариант. Но впечатлението ми е, че е стратегията е твърде абстрактна. Със същия успех тази стратегия би могла да бъде приложена към всяко друго място на света. На мен ми липсваше пловдивския дух на тази стратегия. Не бива да пропуснем момента, когато тя бъде оповестена. Трябва да бъдем там, за да кажем мнението си. Поканени са хора, наистина световни експерти в писането на стратегиите, но те са пловдивчани. Това се усеща осезаемо, алармира доц. Шнитер.

Виждам смисъла на това обсъждане повече в това, че можем да кажем, че е сбъркан принципът, по който се работи. Хората са уморени от бездействието и това, което се случва в Пловдив, а друга част са недоволни от начина, по който се случва. Ако ние не сложим конкурсното начало, с борбата на идеите, концепциите, с икономическата и социална обосновка, няма да имаме успех. Същевременно с това обаче трябва да покажем реален резултат, не разбира се с бутафорна бърза печалба, а със стойностни елементи. Стратегии сме имали, не една и две, но те не се изпълняват но начина, по който трябва да бъдат изпълнени. Проектът за Небет тепе изпълни своето предназначение, защото предизвика една голяма дискусия. Сбъркан е принципът, няма го конкурсното начало. Няма да има успех по този начин. Вярно е, че трябва да покажем автентичността на елемента, но един камък, колкото и да е истински, трябва да има социален и икономически ефект, смята пък арх. Васил Василев.  

Археологията се ползва като база да градим нагоре, стана проводник за печалба, вмъкна Жана Джугаланова.

Сегашната ситуация идва от едно задание, което беше много тайно и дискретно. Проектът изпълнява заданието, за мое съжаление съгласувано от министъра. Нашият град влезе в културната история на Европа с нещо неоспоримо- Античния театър на същото това Трихълмие. Тази реставрация е емблема на града и на страната. И на северната част на Трихълмието да се правят бутафории- даже не би трябвало да се помисля.  Еталонът на Античния ни театър трябва да е мярката на всичко, което правим с археологията- той е и културно, и професионално направен и така, че живее в града, Европа и света, а и те с него. Не с Дисниленпд и макетите, и пластмасовите форми. Колкото до прозрачността- и тя крие рискове. Вижте несебърските проблеми например с правилата на опазване и управление на световния паметник на културата. Това всъщност предизвика общото желание той да бъде отписан от тази графа. Така че трябва да се пипа внимателно, смята арх. Топалова.

 Социализиранено на даден обект не е задължително да стане с надграждане. Най-вече важни са интерпретацията и това да стане достъпен. Това, което се предлага, е по-скоро събличане от всички други стойности и изграждане на Дисниленд горе. За да може един обект да бъде интересен трябва да бъде интерпретиран по начин, по който да бъде разбиран. В момента- да вярно е, не е интерпретиран. Но в повечето случаи е по-добре да бъде оставено нещо, отколкото да бъде направено бутафорийно. Проектът е волно съчинение на тема, няма исторически данни точно какво е било и това са интерпретации на архитект. Смятам, че такъв проект може да се изготви не само от архитект. Трябва има мултидисциплинарен подход към проблематиката. В момента се работи откъслечно и няма такъв подход, няма екипи, които са подготвени да работят съвместно. Дори идейният проект трябва да бъде съгласуван, коментира Адриана Любенова от Пловдивския университет.  Притеснителното е, че е съгласуван. От археолог, съгласуван е институционално с печата на археологическия музей, отговори Жана Джугаланова.  Интердисциплинарен подход е много добра идея- археолог, архитект, реставратор, историк, икономист, специалист в туризма… Този екип трябва да подготви заданието за проекта, допълни арх. Бакалова. В Пловдив може да бъде сформирана постоянно действаща интердисциплинарна група, в която да работят независими експерти, предложи арх. Петров.  Сега и веднага да си учредим експертен съвет и да се надяваме, че общината ще ни чуе. Да следим нещата, които се случват,  и да действаме, призова Бакалова, а първите стъпки вече са направени.

Колектив Комсомол, отличен с награда Пловдив за архитектура само преди 10 дни, също взе отношение по въпроса. Всички млади архитекти за против бутафорийната намеса на Небет тепе. А позицията им аргументира арх Пехливанова. Бъдещето не Небет тепе е не само в реставрацията, а в образованието на потребителя. Това не е цел, която може да се осъществи в рамките на един мандат или два. Това е дългосрочна цел, която трябва да започне да се осъществява. И мисля, че 8-хилядната история на обекта, ако не бъде компрометирана, може да го дочака. Но културният туризъм не е единствено потребление- той изисква и интелектуално усилие. Не бива самата ценност да бъде принизявана до нивото на туриста, за да може той да я разбере. Тъкмо обратното- той трябва да положи усилие, за да разбере ценността, подчерта арх. Пехливанова.  Бързоликвидна операция в случая не е никак подходяща, подкрепи я арх. Джугаланова.  

Според инж. Бобоцов промяната ще дойде в мига, в който хората се обединят, както се случи с първия в историята на Пловдив дебат за кино Комсомол. В града ни се води една културна война- от едната страна стоят общественици и културни дейци, а от другата страна жители на града, които биват манипулирани. Точно това противопоставяне се търси от цялата политическа система. Решението на тази културна война е изходът от кризата ни, смята Бобоцов. Това противопоставяне не само се търси, но и се намира. Няма как да отречем, че много хора ще се радват да видят горе на Трихълмието крепост и рицари на входа й, зъбери и прочие. Ограмотяването на потребителя, и чуждия , и нашия , е много важно, но не съм много голям оптимист, допълни го Мария Шнитер.