Или защо си ни се случва цялата тази пеевщина
Пейо Цанков
Днес хиляди българи се събудиха стреснати от новината , че депутатът от ДПС , олигархът Делян Пеевски , е новият шеф на ДАНС. Повечето от тях, дори и най- големите скептици реагираха по един същи начин „Е , това не може да е истина!”. И още много вариации – „Стягайте куфарите!”, „Евакуация!” , „ Абсурд!” . Форумите избухнаха , а Фейсбук буквално прегря. Не липсваше и черен хумор- в един от форумите се появи предложение за 50 процента отстъпка за групово обрязване. Дори и експремиерът Бойко Борисов, който обикновено има отговор във всяка ситуация, този път бе видимо шокиран и разбра , че заплахата , която бе отправена от Пеевски преди броени дни от парламентарната трибуна „Вие ще ми се извинявате!” е напълно реална.
Целият този плач обаче е смешен, а демонстрираната изненада –лицемерие, тъй като си получихме Пеевски абсолютно заслужено. През февруари , когато площадите се напълниха с гневни протестиращи, размахващи сметки за ток, повечето коментатори побързаха да излязат със заключения, че обществото се е пробудило и нещата вече няма да бъдат същите. Докато народното недоволство се вихреше, строго охранявано от полицията, а хора ,които не са чели конституцията , я палеха, политиците кротко се снишиха и изчакаха вълната да отмине. Защото сценарият беше ясен. Беше не само ясен- беше Техният сценарий. Старите муцуни преглътнаха обидите и псувните, декларираха, че нещата ще се променят , и в парламента пак се оказаха добре познатите герои. Защото близо 40 процента от хората не излязоха да гласуват, а на други 25 % гласът им замина заедно с партиите , които не успяха да прескочат бариерата. В един момент всички се оказаха излъгани- тези, които бяха за БСП , разбраха, че всъщност са дали гласа си за ДПС, а привържениците на Атака бяха изненадани , че са в негласна коалиция със смъртните си врагове.
Бунтовете затихнаха, без да бъде изпълнено нито едно от условията, поставени от гражданските сдружения. Вместо това очите на пенсионери и майки бяха замазани с мизерни подаяния. Още в първия ден от съществуването си парламентът се зае с „ най-важния” закон- за сливането на БОП и ДАНС. Правомощията на президента бяха окастрени , а на новата структура бяха дадени огромни права. Днес вече е ясно защо. И това се случва, защото българите продължават да се борят за салама, а не за свободата си. Абсолютно излишни са сравненията с протестите на Орлов мост и тези на площад „Таксим”. В Турция хората защитават ценностите си, докато тук сме се вторачили в сметките за ток. И докато се борим срещу монополите, които всъщност са най- обикновени частни фирми, толерирани от държавата, някой се опитва да сложи ръка на цялата енергетика. Докато в Истанбул на площада излезе цялата интелигенция на мегаполиса, на Орлов мост трудно можеше да се намерят петима души , които да излязат с реални искания. За Пловдив и неговия символ на протестите – Дядя Ваня пък да не говорим. Страх и безразличие. Това е , което липсва на Таксим. За сметка на това пък у нас са в изобилие. В Турция пред барикадите застанаха хората , чиито лица познава цялата държава- писатели, художници, актьори. А тук тяхното участие се изчерпваше с присъствието на режисьора Андрей Слабаков и още неколцина актьори. Да, хубаво е да гледаш революцията по телевизора , но зависи по коя телевизия я дават. Защото CNN едва ли ще се заинтересува от бунтовете в една малка балканска страна, а пък голяма част от българските медии са собственост на новия шеф на ДАНС. Така че изобщо не е ясно точно коя революция ще дават на телевизора!
Не съм голям оптимист за бъдещето на протестите- времето е топло, на плажа е далеч по приятно, отколкото на площада. Преглътнахме доста неща, може да поемем и хапката Пеевски, въпреки че най- вероятно ще ни приседне.(все пак е голяма хапка). Новото назначение ще мине под мотото „Всички са маскари” и скандалът ще утихне полека, както стана с прословутите флашки и разговори от премиерската вила в Банкя. Защото и тогава нямаше никаква обществена реакция, въпреки че наяве излязоха механизмите , по които работи съдебната система и по които се разпределят обществените поръчки.(Не че някой е имал някакви илюзии). Факт е , че докато не осъзнаем , че свободата е по-важна от салама, ще трябва да преглъщаме и Бойко , и Цветанов , та и Пеевски. Положението вместо да се влошава , става безнадеждно.
Много ми се иска всички санчовци, които излязат довечера на протеста, да ме опровергаят. Дали, дали , ама надали.
