В последните месеци болниците генерират по-високи разходи за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) спрямо предвиденото. До голяма степен това се дължи на отпадането на лимитите на лечебните заведения с решение на Конституционния съд от 11 април 2024 г., пише Mediapool.
По правило в края на всеки месец НЗОК плаща на болниците за дейността, извършена от тях през предходния месец. Според последните данни към 30 юни НЗОК е платила на болниците близо 1.9 млрд. лв., които обхващат дейността им до края на месец май. Изплатената за този период сума е 53% от бюджета за болнична помощ за годината, който е в размер на близо 3.6 млрд. лева. От април насам обаче НЗОК плаща на болниците с между 3 и 15 млн. лв. месечно над предварително планираното и отделно има още наразплатени средства за този период.
С решение на Надзорния съвет от март тази година беше определено, че НЗОК ще плаща на болниците по приблизително 323.4 млн. лв месечно за периода април-септември, който обхваща дейността на болниците през март-август.
Заплатени от НЗОК суми за болнична помощ към 30.06.2024 г.
- Към 31.01.2024 г. – 257 434 654 (дейност за декември 2023)
- Към 29.02.2024 – 279 322 359 (дейност за януари 2024)
- Към 31.03 – 288 353 919 (дейност за февруари 2024)
- Към 30.04 – 406 317 732 (дейност за март 2024, в това число 73 млн. лв. надлимитна дейност за първите три месеца на годината)
- Към 31.05. – 338 991 508 (дейност за април 2024)
- Към 30.06. – 326 572 443 (дейност за май 2024)
Така в средата на годината бюджетът на НЗОК за болниците е повече от преполовен, като все още има и неразплатена дейност. Изпълняващият длъжността управител на НЗОК Момчил Мавров обясни наскоро в интервю за специализираното издание Clinica.bg, че очакваният дефицит в бюджета на НЗОК за болнична помощ към края на годината възлиза на 320 млн. лв.
Отделно ще са необходими още средства и за покриването на таксите към аптеките за 100% реимбурсираните от НЗОК лекарства, както и за самите медикаменти. Така общият дефицит в бюджета на НЗОК се очаква да е около 397.4 млн. лв. А в същото време резервът на НЗОК, с който може да бъде покрит този дефицит е едва 238.7 млн. лв. Това формира очакван недостиг от близо 159 млн. лв. Евентуално част от него може да бъде покрит с преизпълнение на приходната част на бюджета, каквото обикновено се получава в края на годината.
По-голяма яснота за това дали ще има актуализация на бюджета се очаква през септември. Проблемът трябва да бъде поставен на вниманието на депутатите в Народното събрание, които ще имат крайната дума за евентуална актуализация на бюджета.
Преди ден пред NovaNews Момчил Мавров потвърди, че болниците отчитат рекордно ниво на надлимитната дейност, но според него причината не е само в отпадането на лимитите, а и в по-късно влезлите в сила нови цени и обеми на медицинската помощ, както и в разрешаването на много нови медицински дейности в лечебните заведения.
„За първи път може да се каже, че имаме някакъв рекорд в надлимитната дейност, като има и една голяма причина за това. Тя е по-късното договоряне на новите цени и обеми на клиничните пътеки, клиничните процедури и амбулаторните процедури, което се случи в началото на годината и допълнителните споразумения с лечебните заведения започнаха да действат считано от 1 март 2024 г. Освен това някак си подейства и това решение на Конституционния съд, което освободи възможността да се прескочи ограничението в самите индивидуални договори на изпълнителите на болнична помощ. В комплекс с разрешаването на редица нови медицински дейности, се получи така, че така наречената надлимитна дейност, тази година е малко повече“, обясни Мавров.
През това време НЗОК се опитва да засили контрола си над болниците, за да предотврати поне плащания за фиктивно отчетени дейности.
„Най-сигурният начин да не бъдат заплащани отчетени, но неизвършени дейности е чрез дигитализация на всички процеси в системата и необходимата свързаност, така че всички контрольори да ползват данните в реално време“, коментира Мавров.
Той заяви обаче, че най-голям ефект ще има когато пациентите станат част от контрола и припомни, че от 1 септември мобилното приложение Е-здраве, което дава достъп до пациентското ни досие, ще стане по-достъпно за хората без електронен подпис. Освен това се обмисля sms и вайбър нотификация за пациентите.
„Когато пациентите станат част от този контрол, нито един изпълнител на медицинска помощ няма да си помисли да злоупотребява със средства на Здравната каса“, смята Мавров.
