Ставам ездачка. Вчера ми подариха расов черен жребец за Коледа. Нямаше панделки, нямаше лиготии. Връчиха ми юздите и се метнах на седлото. Кончето буквално се разтопи като усети как бедрата ми се впиват в гърба му ( няма жива твар, която да не промени агрегатното си състояние, като я възседна). Погалих четириногия красавец, казах му колко е могъщ и че мога да го укротя, ако се противи, при това с лекота. И се понесохме. Беше невероятно. Като естествена симбиоза в природата. Като някакъв вид любов, която не бях усещала до този миг.
Красавецът е кръстен на мен, казва се Ник. Подари ми го най-добрата ми приятелка Ива Иванова. Беше загрижена, да не залитна към ездата и да тръгна да се занимавам професионално с това.
Тъй като знае, че ако се захвана, ще стана номер 1, но ще бъда дотолкова отдадена в начинанието, че ще зарежа всичко останало. А аз й обещах, че ще яздя Ник само за негово и свое удоволствие.
