Посрещаме чуждите туристи с глоби и жестомимика

Под тепето по стъпките на иноземеца

Тотална липса на информация на чужди езици на слизане от автобуси и влакове  

Сайт на китайски език упътва гостите на града на Автогара Юг, без нито една английска буква на гарата

Светлият лъч е Автогара Родопи- там има монтирано електронно табло с полезно инфо    

Паулина Александрова

Има един безспорен факт, който никога не е бил подлаган на съмнение – Пловдив е изключително красив град, с богата история и култура. Ежедневно се откриват нови пластове от културно-историческото ни наследство, нови градски пространства, особено сега, в борбата за Европейска столица на културата. Изпълняват се големи инфраструктурни проекти. Градът привлича повече туристи, вадят статистики от общината. Какво, обаче, виждат те, слизайки от автобуса?

Започваме едно пътуване от Централна автогара- София, тъй като чужденците идват предимно от столицата. Оказва се, че наистина сме подобрили качеството на автобусния превоз… в България. На гарата виждаме предимно нови превозни средства. Между тях обаче се откроява  директният рейс Пловдив – София. Той изглежда някак си не на място – най-стар и най-раздрънкан. Срещу скромна сума от 14 лв. туристите, включили Пловдив в програмата си, пътуват два часа и половина разстоянието от 140 км. между двата най-големи български града. По пътя моята приблизително 35 -годишна спътничка изпадна в „умиление“, че се е върнала в детските си години, когато е пътувала по същия начин. Дали имаше предвид времето, счупените копчета за климатика или силните дрънчащи звуци, напомнящи на някогашните Чавдари, така и не разбрах.

Слизаме на Автогара Юг. Търсим обозначителни табели на английски, които биха могли да ориентират чужденците. Такива няма, но пък за сметка на това на български пише, че има глоба за пешеходците, които си позволяват да преминават по паркинга на автобусите. Интересно дали ще глобим „неграмотните“ ни посетители, неразбиращи езика ни.  По пътя на логиката вероятно туристите биха се насочили към чакалнята. Влизаме и за щастие откриваме английски буквички. Но на туроператорска агенция. Все пак е нещо – служителите там владеят чужди езици и биха могли да насочат хората. На друго място виждаме изписан уеб сайт, който би трябвало да даде някаква информация за Пловдив, но уви – той е изцяло на китайски (може би късмет за някои). При все, че се казва plovdiv-tour.info. 

Излизаме пред главния вход и отново не намираме обозначителни знаци за посоката нито на български, нито на английски, но пък естествено любезно ни предлагат двойно по-скъпи таксита. Шофьорите усещат пришълците и любезно и с готовност са готови да направят парадна обиколка из града, „за да го разгледаме“ и после да си платим раздутата до безобразие сметка. Може би таксистите са взаимствали подхода от колегите си в големи европейски градове като Истанбул, където практиката е подобна. Все пак трябва да взимаме пример от големите туристически центрове, нали?

Пропускаме скъпата обиколка на Пловдив и се отправяме в посока Централна ЖП гара с идеята да ползваме градския транспорт. Около няколкото спирки наоколо обаче няма информация за маршрута на автобусите. На 50м. от входа на гарата срещаме първата голяма табела, указваща посоката на Центъра. И до тук свършва всичко. Това е единствената сламка за туристите. По-нататък можем да се оправим само с питане, независимо дали сме българи или чужденци.

На Централна ЖП гара не откриваме нито една английска буква, а чуждоезиковите умения на служителите там се ограничават до руския.

Изключение прави само Автогара Родопи, където има електронно табло с туристическа информация. Там хората могат да проверят как да стигнат пеша или с градски транспорт почти до всяка точка на Пловдив, както и местонахождението на културните забележителности.

Борим се за Европейска столица на културата и основен туристически център. Но никак, ама никак не сме гостоприемни с туристите още при първия им контакт с града- на автогарата или ЖП гарата. Имаме време да се модернизираме и да променим това, нужна е малка инициативност и нищожна инвестиция. А дотогава и българските, и чуждите ни туристи ще се оправят с питане. То така и „до Цариград се стига“.