НЕБЕТ ТЕПЕ или ОТ(ДО)КЪДЕ НАДГРАЖДАМЕ ПЛОВДИВ

Константин Каменов

Преди години пловдичани се бореха да не допуснат измисления паметник на Филип II да „стъпи” в центъра на града на тепетата като основател. Ненапразно след това му дадоха прозвището Сревитьора.Някой трябваше да ги обслужва, след като се подиграха с битката им. Изглежда, обаче, че духът на Филип II е още жив и битката на гражданството продължава. В техните редици са учени, културната общност или всички интелектуалци. Срещу тях е армията на македонския владетел от малко общинари, кметове и някои бизнесмени.

Целият извод се потвърди след прокараната силово идея за „реставрация” на Небет тепе. След това решение в Пловдив се роди нов прякор. Както почетното обръщение МАЙНА (Господ, господин, госпожа) се използва сред пловдивчани от столетия, така в нарицателното за управленците на града се  роди прозвището НЕБЕТ ТАПЕТИ.

Преди години митрополията лиши храмовете от Дух като ги налепи с гръцки принтове (тапети).  По този начин, от простори изписвани от Ръце на Светии, църквите заприличаха на всекидневни. И, за да не остане по-назад, кметската управа се опитва да облепи с тапет от средновековна бутафория родилното място на Пловдив като град. В случая не става въпрос дори за археология или архитектура, а за духовност и вяра от най-високо ниво. В тези дни се определя самобитността на най-древния град в Европа. Тези, които наистина се интересуват от своята самобитност ще имат псевдо-демократичната дума, по „закон” на 27 март 2015 година.  Решението най-вероятно предварително е взето. Както се прави в цяла България през последните десетилетия, то е против волята на хората.

Проектът обхваща мястото, което е било освновен светилещен център на Пулпудева през бронзовата епоха. То е единственото засега в света, където са съществували едновременно две ритуални съоръжения – соларно и лунно. Тук е също така мястото, където за първи път в света се вижда как се разделят функциите „Жрец” и „Цар”, както и за първи път може да се открие как селище преминава в град. Открити са и две стени циклопски градеж, в две разновидности. Чрез тази археология се установи, че местната култура е изпреварила островната. Казано по друг начин – автохтонната тракийска култура е Майката, а Крито-Минойската е дъщерна. При подобни факти от Световно значение, да се акцентира на крепостна стена от XVI век и тя да се „реставрира” безочливо, си е пълно безродие. От своя страна именно, извършващите „делото” сочат децата на съпротивата  със заклинателните нацистко-комунистически крясъци „Родоотстъпници” и „Партийци”.

И за да е всичко завършено в изящност, в  Пловдив, където не е открит нито елински, нито македонски строителен пласт, проектът на Небеттапетите предвижда да бъде изграден театрон, характерен най-вече за елинската култура.

Аман от простотия! То не бе бутафория в клетата ни Македония, ами зе, че презарази и нас.

Покрай всичко това бе открит нов модел в развитието на света от гледна точка на неговото културно, духовно и материално наследство. В края на 2014 – 2015 г.г. джихадистите от Ислямска държава показно разрушиха няколко асирийски града. По този начин лишиха човечеството от богата древност. Също през 2014г. Небеттапетите си прокараха „идейчицата” да унищожат древна Пулпудева, пренасяйки Рожденния ден на града в Средновековието.

Шансът на Пловдив да прекрати модела обаче е голям. Той се крепи на народопсихологията на българина. Пример за подобно спасение са събитията около Античния театър. Когато го разкриват, пред разпръснатите елементи аритект Желязко Стойков предлага да изхвърлят всичко, а той да направи театъра от нов мрамор. Помислете си какво би представлявал този център на култура днес, ако тогава пловдивската интелигенция не бе реагирала като ужилена. Именно Интелектът успява да убеди управлявалата Пловдив в онези времена Дража Вълчева, че автентичната реставрация на Античния театър е по-ценна. Независимо от това, при реставрацията пак е извършена глупост. Една автентична колона е забравена самотна на земята, а на нейно място е излят бетон. Поради това, представителите на ЮНЕСКО не приемат най-големия античен театър на Балканите като напълно достоверен.

Необходимо е да се допълни, че Интелигенцията и Гражданството на Пловдив успяха да спасят и занаятчийския квартал „Капана”, след като с много услия и с подкрепата на кинематографи от София спряха идеята за безмислен пловдивски ЦУМ на мястото на този самобитен район.

Сега спасението на Пловдив като един от десетте най-древни градове се крепи на мисълта у Интелигенцията, волята на Гражданството и съпричастността на всички Българи.

Вместо финал нека си спомним думите на един немец, служил няколко месеца в княжеския двор на Батенберг:”България е спасена от пловдивчани!” Ще конкретизирам думите през прочита на събитията около Небет тепе, ще конкретизираме:”Духовно-моралният проблем в Пловдив обедини Българския дух!”

(N.B.текста е събран изречение по изречение от разговори в махленските кафенета)