Наемателят на Къщата с кулата разбра от Под тепето, че имотът се подготвя за тезгяха

От заграждането на тротоара до днес  жената е виждала общински служител само когато си плаща наема

Никой не е предлагал на 82-годишната пловдивчанка да се премести, за да се прави ремонт

Ето как изглежда общинската собственост отвътре (ГАЛЕРИЯ)

Таня Грозданова

82-годишна пловдивчанка живее в част от първия етаж на някога красивата сграда – паметник на културата, известна като Къщата с кулата на ъгъла на улиците „Лейди Странгфорд“ и „Антим I“ в подножието на Сахат тепе. Станка Кръстанова е наемател на Община Пловдив от 1960 година, преди това съпругът ѝ живял там 5 години като ерген. Тя научи от репортера на Под тепето, че домът ѝ е включен в раздела за продажба в „Програма за управление на общински имоти 2018“ – списък пълен с величествените някога здания, които се рушат в момента и само оцелели във времето „петна“ по фасадите им загатват за минало великолепие и липса на грижовна ръка.

След акцията по обезопасяване на купола и заграждането на тротоара до днес възрастната жена е виждала общински служител само когато си плаща наема, възлизащ на 30 лева месечно за стая, коридор и сервизно помещение. Преди да почине съпругът  ѝ плащали по 50 лева, но ползвали още една стая, след неговата смърт обаче наемодателите от ОП „Жилфонд“ обяснили, че това е голямо жилище за сам човек и заключили другата стая, разказва Станка.

Когато се нанесла при мъжа си през 60-та година дълго ползвали тоалетна и баня на приземния етаж, тъй като на техния нямало. Поискали да имат и им отговорили да си направят за тяхна сметка, така един килер в коридора бил превърнат в малко сервизно помещение.  

Под тепето влезе в емблематичната 112-годишна сграда, която години наред е била база на Втори полицейски участък в далечното минало на Пловдив. Възрастната ѝ стопанка разказва, че навремето си направила труда да издири историята на дома. „През 1904 година е направена. Строят я двама души, сега не си спомням имената им. Теглят заем от банка, но в едни момент не могат да го изплащат и банката взима къщата. После част от нея става общинска,“ припомня историята Станка.

Жената, разсъждавайки на глас, предположи, че вече е ясно кой ще е новият собственик. После добавя като на себе с въздишка: „Може да стане много хубаво! Ах, колко хубаво може да стане!“

Никой нищо не ми е предлагал, така отвръща на въпроса по повод заявеното от заместник – кмета Димитър Кацарски през август 2016-а година, че наемателката ще бъде преместена и ще се пристъпи към ремонт.

Възрастна съм вече, къде ще се местя на 82 години, кахъри се тя. После разказва как с покойния ѝ мъж искали да купят общинската част, дълги години писали, питали и получавали все един и същи отговор – не може. При едно от посещенията в общината молбата им била открита в чекмеджето на една служителка, твърди Кръстанова. „През цялото време е седяла в бюрото ѝ, години…, без движение и се чудя кой и защо тогава пишеше тези отговори, че не може?!“

Още едно „не може“ получила и при последния голям потоп, малко след падането на кулата, паднал и тавана в салона на Станка. Ходила до Жилфонд с молба да го направят, отвърнали на 82-годишната наемателка, че ОП-то не извършва вътрешни ремонти.  

Припомняме, че Къщата с кулата е вписана като част от ансамбъла на Сахат тепе преди 33 години в перфектно техническо състояние, в каквото очевидно не е към днешна дата. Сградата е в стил Модерн, с влияние на Романтизма и е една от най-отличителните постройки в квартала в полите на хълма, градена на ъгъл с голяма денивелация.

Разказът ни за Къщата с кулата слага началото на поредица за една, меко казано любопитна тенденция, която изскача от цитираната по-горе програма, а именно, че местната управа няма сили или не желае да се справи със стопанисването на тези ценни обекти.