Арх. Фърков за Небет тепе: Става въпрос за консултация, нищо повече. Няма възлагане

Нарисувахме едни ескизи на добра воля,  от добро сърце и обич към Пловдив, казва архитектът

Тази инициатива би трябвало да има обществено обсъждане, но след като добие някаква форма, смята авторът на идеята за намеса на хълма

Загубена е четивността на Небет тепе- там не се четат епохите

Трябва да се осигури достъпна среда- аз съм инвалид и качването горе за мен горе е кошмарно

Под тепето успя да се свърже с арх. Юлий Фърков, чиято идея за реконструкцията на Небет тепе наостри архитектите в Пловдив. След няколко неуспешни опита да открием архитекта, той сам потърси Под тепето, за да коментира проекта за хълма. Поясни, че е имал здравословни проблеми, заради което и не е отговарял на мобилния си телефон два дни.

Арх. Фърков, как стана така, че вашето име седи под архитектурното изследване и графичната реконструкция на Небет тепе?

Миналата година по това време имахме разговор за, бих казал, едни ескизи. Бе една консултация какво може да се направи, за да се социализира Небет тепе. Все пак ние се занимаваме с това от повече от 50 години. Аз съм работил за Пловдив още 1975г., в Националния институт за паметниците на културата. С нашите колеги от Пловдив и нашето ателие в София се работеше в Старинен Пловдив и в Хисар по няколко задачи. Миналата година с общината имахме един- два разговора. Направих една фотодокументацията за проблема. Говорих с археолози какви са проблемите в стратиграфията- а там е много трудно. Защото това са хиляди години град върху града, там е сърцето на Пловдив, от там тръгва Вечния град. Има преплетени светове един в друг. Различни епохи. Археолозите са като следователи- криминална сага, която върви и напасва информацията. Сега ми се падна тази чест да хвърля едно око. Говорим за миналата година. Гледайки съответните публикации и археологията на място направихме едни ескизи, които разбрах са публикувани във вашата медия, без да ме питате, но това няма никакво значение, тъй като не се притеснявам. Те са правени миналата година. След това обаче нещата заглъхнаха, тъй като знаете колко е трудно финансирането. Сега се работи само по европейски програми. Работя на доста места, в които общините нямат пари и изпитваме взаимни трудности, правим взаимно компромиси по отношение на хонорари и такива неща…

Нека уточним- общината ви търси вас за…

За една консултация, нищо повече. Няма възлагане, няма нищо.

Гилдията се притеснява и се пита защо няма насрочен конкурс, какъвто би следвало да има при идеи за работа по такова място, каквото е Небет тепе…

Значи, става въпрос за една покана без ангажимент. За тези ескизи аз не съм получавал никакъв хонорар. За мен е чест да се запознаем взаимно. Общината може да покани и други колективи. Аз не съм имал възлагане и не съм нито получавал командировъчни, нито нищо. Бе на добра воля. За мен е чест, тъй като Пловдив е символ и културна столица. Все едно вас да ви поканят от BBC- ще откажете ли. Това е чест, не е въпрос на хонорари…

А очаквате ли да ви бъде възложена поръчка все пак?

Вижте, имахме още един разговор във връзка с новите програмни периоди. Тук в момента работя без възлагане, евентуално ако се постигне едно качествено ескизно решение, идейно решение, общината може евентуално да кандидатства за тези европейски програми. Но аз нямам възлагане още. Пак казвам- тук не става въпрос за техническо решение.  И затова се чувствам малко особено- от Камарата ме поканиха да говоря, но какво има да говоря, когато няма проект. В момента има едни ескизи, които ще ги покажа, но пак казвам това е взаимна добра воля и ако специалистите сметнат, че това може да бъде представено- за мен ще е голяма чест. От тук нататък е законът за обществените поръчки. Ето аз съм запознат, но не искам да влияя на никой. Знам, че колегите са работили през годините. В зависимост от възможностите на общината колегите са направили необходимото. За да се работи по европейски програми обаче трябва да се постигне един баланс между достъпна среда, да се покажат съответните периоди, да се потърси оптимална дата. Пак казвам- няма възлагане. Самата консервация и реставрация е много уязвим процес- първо са каноните на Юнеско, след това са Паметниците на културата, Министерството и много органи, които контролират това нещо. Ние минаваме през иглени уши. И нашите колеги не бива да си въобразяват, че някой драснал нещо и веднага ще бъде построено. Имаме много дискусии, срещи. Не може човек да се измъкне и да направи нещо самоволно, да разруши колегиалната атмосфера в един град и средата, в която хората са свикнали да живеят. Но има и едно друго нещо- мен ми е болно като се кача горе на Небет тепе, което познавам преди разкопките и което в момента е в един хаос, в който минават хиксовете. Горе виждам озарени хора, които чакат там да се случи нещо. Това са младите хора, които изнасят икони, рисуват, вълнуват се, пият по една бира, радват се на този силует на Пловдив, който е изключителен. И тук действително вълненията са оправдани да не би първо тази гледка да не се заглуши. В никакъв случай една рисунка, една графична реконструкция, не бива да се взима за проект. И тук вече колегията, която реагира, трябва да знае, че проектът има съвсем други технически качества.

Притеснителни  са думите атракциони и достъпна среда, която е неясно как ще се случи на такова място…

Общината предвижда и те са направили задание за проектиране за достъп до обекта и дискретна социализация. Не става въпрос за някакво нахалство горе. Но трябва да можеш да паркираш, трябва да има посетителски информационен център, трябва да има тоалетни, тоалетни за инвалиди и достъп за инвалиди. Аз съм инвалид и трябва да ви кажа, че качването горе за мен горе е кошмарно…

Как може да се случи това според вас?

Има два начина. Ако минем в някакъв друг етап и влезем в договорени отношения, начините са два. По класическата пътека от Шести септември, която трябва да бъде по-достъпна, тъй като сега е занемарена.  Трябва да има възможност да се отиде горе със средство- има три такива вида. Средство, което да не наруши екологията и да бъде дискретно. Препоръчвам ви да ударите с мишката и да видите какво става в Залцбург, Сиена и всички европейски градове, които имат замъци като нашия, да видите как го решават този въпрос. Трябва да има достъп от Шести септември, където да има паркинг, стоянка за таксита и бус лента. И от там да може директно горе да се качиш. А не цялото това стълпотворение да мине през малките улички на Стария град. Не можем да пуснем нагоре колите. Достъпът до обекта от Шести септември е важен и за друго- общината да печели. Икономиката и културният туризъм са свързани неща. В Рим печелят 8 милиарда долара на година от културния туризъм. С тази цифра ме започнаха, когато бях там в началото на 90-те. Сега сигурно милиардите са по три.

Може ли да се гарантира, че след нова намеса на тепето, Пловдив още ще е най-древният жив град в Европа? Притеснително е, че нещо може да се загуби с една такава намеса…

В момента е загубена четивността. Тоест- да се четат епохите горе. Там в момента има нещо, което не се чете. Когато ти го поднесеш като продукт, като културен продукт, със съответните познания на прекрасните ни археолози, историци, нумизмати, които да информират хората какво има горе, да покажат отделните археологически структури, цялата история и богатствата на това място, става съвсем различно. От там да тръгнат хората и след това отидат в Старинен Пловдив. Първо да се качат горе, където е сърцето на града, където има една есхара от преди 2-3 хиляди години- огнището горе, което е символ на Пловдив. Тоест- трябва да извадим символите на Пловдив, да се чете историята. Аз сега вървя по улиците и виждам една баня от османския период, виждам джамии, виждам прекрасни църкви, прекрасната Малка базилика и си мисля, че трябва да има изграден културен маршрут, в който хората да ползват аудио гидове например. Така правим и в социализацията на другите обекти, по които работим. Бих искал да обиколим нашите обекти, които постепенно с европейски пари някои завършваме, други започваме, за да може всички проблеми, ако има такива, да бъдат видени и обсъдени. Защото ние не сме безгрешни…  

Има мъгла, липсва информация, арх. Фърков, това е притеснителното…

Вижте, и общината се притеснява. Идват избори сега, в тях е всеки срещу всеки- това, което аз не мога да го приема. Мъглата идва от това. Тази инициатива би трябвало да има обществено обсъждане, но след като добие някаква форма. Нека тръгнем по етапите. Да направим завършен ескиз, след това да идем до идейна фаза, където може да се коригира. От там да отидем на едно обсъждане и тогава всеки да извади томахавката. Всяка една критика е ценна, защото ни сверява часовника- и в най-глупавото съждение има зрънце истина. Уважавам обичта на хората към родния им град. Те се  вълнуват. Вълненията водят до необосновани обвинения, но има зрънца, от които ние можем да се поучим и да почерпим идеи.

В този ред на мисли не е ли обявяването на конкурс най-резонното начало в този процес според вас?

Обявяването на конкурс е едно. Но преди това… Знаете ли какво правят моите колеги в Рим или някъде другаде? Те обявяват конкурс за задание за проектиране. Има и друго- тези хора изкарват 8 милиарда на година от експлоатация на своето културно наследство и могат да си позволят да възложат задание за проектиране на конкурсен принцип. Тъй като това се прави със солидни пари. И от тук тръгват нещата. Аз съм консултирал заданието за проектиране, което обаче още не е утвърдено. В такава фаза сме. Но нека се знае, че напират европейски програми и ние не сме готови. Тогава идва забързването и тогава могат да се получат и грешки. Трябва търпимост. Ние в момента с тези ескизи сме все едно на ниво задание за проектиране. Защото това е съвсем идейна фаза, правим го от добро сърце и обич към Пловдив. Трябва малко търпение и след това да седнем и да направим едно обсъждане. А след това, ако това се приеме… Нека е ясно, че ние нямаме толкова много специалисти, които се занимават с тази материя. Защото реставрацията и консервацията е една философия. Аз съм се учил 50 години. Трябва да вярваме и на специалистите, и на институциите , и на обществото, което има право да каже Не, Баста.

Кога за последно се качихте на Небет тепе?

Последно преди един месец. На Небет тепе ако имам щастието да продължим, трябва да се кача с археолозите. Трябва да продължи археологическото проучване- там има 3 декара непроучени. Които не са довършени. Те ще осветлят допълнително мястото, ще дадат повече информация. Трябват допълнителни разкопки, както и на местата, които са проучени досега, така и на непроучените. Трябва още веднъж хирургически да се пипне. Защото това изследване е хирургия и криминалистика. Това го правят нашите хора, които са на много високо ниво. Пак казвам- никой не е защитен от грешки и затова тези неща се докладват на високо ниво. Благодаря ви, че давате трибуна на всички мнения- това е нужно в този процес. Нека се чуят всички мнения, да чуем дори обиди- не се обиждам от това, че ме критикуват. Уважавам всяко едно мнение и търся онова зрънце, което ни помага.

Само да уточним обектите, на които работите…

Кюстендил- цитаделата Пауталия, Созопол, Черноморец, Ахтопол, София- така нареченото Ларго на Мария Луиза, имаме и други обекти… Вижте и моето верую за границите на интерпретацията. То не е задължително. Приемете го като предложение за коментар. Не държа да уважават моето мнение, а просто да поразсъждаваме заедно… Истината е в диалога.

Четете това по-късно мнението на арх. Фърков за границите на интерпретацията и културния геноцид. Очаквайте отговора на пловдивски архитекти по темата!