Николай Пловдивски си има нов довереник. Твърде млад, твърде верен и вероятно твърде набожен. Голобрадият момък съчетава куп функции- вози владиката в лъскавата му лимузина, често се грижи за тежките помпозни организации на началника си, има отговорни функции в църковната телевизия, а не рядко облича и черна попска одежда, за да придружава митрополския хор тук и там. Днес той бе в ролята на шофьор. В духовническа и богоугодна визия ( символизиращо вярата златно разпятие върху синджир от същия благороден метал, златен часовник, слънчеви очила, широко разкопчана синя риза, лъскаво сако, дънки с дупки) той чинно изчакваше духовния си старец да приключи с обиколката си из пловдивския панаир заедно с Бойко Борисов и Георги Гергов. След като премиерът си замина от изложението, а веднага след него това стори и Гергов, Николай се запъти към Аудито си. Младокът му врата отвори, молитва каза, а сетне се качи зад волана, за да подкара немския автомобил в 
неизвестна посока. Към следваща среща с миряни. 
