След като потърси общото между нашия Пловдив и градовете Рим и Солун, екипът на Lost In Plovdiv днес ще посочи и приликите с Флоренция. А те не са една и две – градовете са сърцето на две Възраждания – Италианския Ренесанс и Българското Възраждане и имат много общо в историята, икономическото развитие и дори географията.
Реката и хълмовете
Регионите, в които двата града се намират, са доста различни. Тракия е равна като тепсия и пловдивските хълмове изпъкват от километри, докато Флоренция от своя страна се намира в Тоскана, която е опасана от хълмове. И двата региона обаче са плодородни, и през годините са спомогнали за икономическото развитие на градовете.
Самите градове също си приличат. През Пловдив тече Марица, а през Флоренция – река Арно. И двете реки носят много ползи за града, като важен транспортен коридор, но в някои моменти са били причина и за нещастия. Река Марица е преливала много пъти през вековете, като последното запомнящо се наводнение е през 1957 година, събаряйки мостове и заливайки множество къщи в Кършиака. Знаменито е наводнението през 1966 година на река Арно, от което пострадват множество произведения на изкуството във Флоренция.
Освен реки, градовете имат и възвишения. Флорентинският вариант на пловдивските хълмове е на квартала от другата страна на реката. Също както пловдивския Кършиака („другият бряг“), и флорентинският квартал носи име, свързано с водния коридор – Олтерарно, или „оттатък Арно“. Оттатък реката започват стръмните възвишения на Тоскана, по които са накацали както средновековни църкви, така и ренесансови замъци и огромни барокови градини.
Италианският Ренесанс и Българското Възраждане
Двата ренесанса – Италианският и Българският – са друга съществена прилика между двата града. През XV век, по редица обстоятелства, Флоренция става богат икономически и културен център, който според много от историците дава началото на Италианския Ренесанс в културата, който ще се разпростре по почти целия Апенински полуостров. Двигателят на това Възраждане са множеството забогатели фамилии, които се надпреварват да финансират църкви и да си строят красиви замъци, в които да поставят множество великолепни стенописи или картини. Някои от тях са банкери, други се занимават с търговия, като например на различни тъкани и платове.
Също с тъкани и платове се занимават и някои от забогатяващите пловдивски фамилии през XIX век. Контекстът, разбира се, е съвсем различен. Но има и прилики – тези богати фамилии инвестират в строителството на църкви и украсата им от най-добрите художници от периода. Богаташите даряват средства и за училища, като опита на Чалъковци да привикат Неофит Рилски да оглави Всенародно българско училище. По подобен начин флорентинските богаташи покровителстват най-великите мислители на Италианския Ренесанс, като Марсилио Фичино или Анджело Полициано.
В Пловдив надпреварата за украса на църкви и дарителство не е на индивидуално или фамилно ниво, а на национално. Българските първенци даряват много средства за изграждане на църкви, в които да се чете на български език.
Още за общото между Пловдив и Флоренция четете в Lost in Plovdiv
