Добчев към актьорите: Ще репетираме без да се състезаваме, без да мислим за времето

С особено чувство стартира днес репетицията за Възвишение. След пожара вчера в Драмата, екипът се събра в Дома на културата. Някъде между втория и третия ред, тъй като от първия сцената почти не се вижда, бе заел позицията си Иван Добчев. В началото на „занятието“ той отвори опушените си записки по Възвишение и подходи към актьорите технически, за да ги изстреля емоционално в средата му.

Да не бързате да се втурвате. Маркирайте територията, някак си да се ориентирате в пространството, защото ме е страх. Внимавайте, неочаквано да не направим някоя беля. Опасно е на конструкцията в момента. Да не скочи някой, да изпадне от горе. Съобразявайте се с новите особености на средата. Особено долу когато сме, в оркестрината- тя е малко по-различна от нашата кошара. По-различни са габаритите.

Ще спечелим с това, че имаме ширина. Завесите ще стоят още по-мощно , по-яко ще ви обхванат. Другото ще го видим- осветлението, акустиката, как се чува, какво ще бъде… Още нямаме ток. Това е някаква временна захранка. Казаха, че до няколко дни, както се казва в България, ще имаме нормално електричество. Без него не можем да махнем тази завеса зад декора ни,  защото сега не може да се мръдне, а пречи. Да не си помислите, че нищо не се прави. Това е просто заварено положение.

Добре е, че всичко е чисто. Не попадаме в мърляшка дупка. За съжаление, хората, които са правили това място, не са се съобразявали с истинските театрални изисквания, а са правили нещо като панаирджийски павилион. Тепърва ще дойдат нашите хора, които се занимават със сцената и ще започнат да очовечават. Примерно- тази завеса е измислена така да стои, при положение, че има още място, за да се дръпне. Яде от сценичното пространство.  И горе- като в соца са го пипнали. Не сме излезли от него. Виждате и тези лъскави любими дървени талашити.

В следващите дни ще се съобразяваме със средата. Имаме възможността да репетираме, без да се състезаваме с някого, да мислим за времето. Ще репетираме, както искаме. Наше е пространството от тук нататък. Извадихме късмет, че имаме такъв изход, иначе не знам какво щяхме да правим. Няма да имаме тук екстрата на климатика, който имахме там. Ще ни е по-топло, но пък какво, каза за старт на репетицията Добчев край режисьорския си микрофон. Който не работеше, тъй като няма ток.