В Старческия дом посрещат с „Чиляк един път живее“, изпращат с „А бяхме млади“

Под лупа

Image title
Бобец, бобец. Липсваш ми така, като любовната игра. Като те има съм доволен, като те няма съм греховен. Рецитира тихичко побелял мъж, докато с леко трепереща ръка гали с лъжицата съдържанието на бяла купичка. Пълна с фасул чорба. Говори на боба, преди да докосне с устни лъжицата. Любов, любов е това, казва човекът. Бобът е най-българското ядене. Има изключително висока хранителна стойност, а за вкуса- и чер хайверът е като трици пред него, обяснява дядото и сочи плакат във възхвала на „Фасулят“ в столовата на дома за стари хора „Василий Велики“, където днес с бобец и вкусна пилешка супичка животът на 200 пенсионери стана една идея по-красив. Топлите течни храни бяха осигурени от Зонта клуб и Супа бар. Image title

О, пилешка супа. Любимата ми. Връщаме към младостта, към жизнеността. Едно време, когато бях млада, постоянно правех пилешка супичка. Внуците ми умираха за нея, усмихна се баба Ваня. После се натъжи заради нещо- вероятно, че внуците й не са около нея в този миг. Лично аз хапвам въздух ето така, показва белокос симпатяга, който излиза на въздух и започва да дъвче атмосферата. Всеки ден се радвам на двора на дома, на природата, на въздуха, на живота. Днес се радвам на снега, каза той. О после се върна в трапезарията и показа няколко плаката. Тук, пенсионерите от дома посрещаме с „Чиляк един път живее“ и изпращаме с „А бяхме млади“. Само дето на тези години, всеки един ден е един нов живот. Младостта, еми няма я, но пък я има старостта. Тя е не по-малко красива, обясни пред Под тепето пенсионерът.Image title
Image title
Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.