Посланието към Вежди: Искаме нова детайлна проверка в „Св. Марина“

Под лупа

Гонят екипи на бТВ и БНТ от храма

Image title
Нова детайлна проверка в културния паметник „Св. Марина“ поискаха с отвореното си писмо пловдивските интелектуалци и граждани. Документът вече пътува към министерството на културата и лично към министър Вежди Рашидов. По свои канали Под тепето научи, че скулпторът също е потресен от съдбата на митрополския храм, а Пловдив очаква реакция от негова страна. Ето и пълното съдържание на отвореното писмо:

„Информационният сайт Под тепето, с подкрепата на пловдивските интелектуалци, изразили ярко позицията си по въпроса с абсурдния ремонт на културния паметник храм „Св. Марина“, се обръщаме към Вас с ясна позиция и още по- ясни искания. След като в прав текст митрополит Николай ни свърза с „чужди интереси“, „Лукавия“ и „анти християнски организации“ само защото описваме очевадното и задаваме въпроси, защитавайки гражданското общество или идеите за такова, решихме да се обърнем към Вас с искане за нова, сериозна и детайлна проверка в църква „Св. Марина“ и другите храмове- културни паметници в пловдивска епархия, в които в момента вървят ремонти. Опасяваме се, че това, което се случи в „Св. Марина“, ще се повтори и в другите църкви, част от културното наследство на района и държавата. Подкрепяме напълно архитектите на Пловдив, които ясно изразиха позицията си около така наречената „реставрация“ на храм „Св. Марина“ в писмо до Вас. Цитираме дословно:
„ Последните промени в интериора на църквата „Св. Великомъченица Марина” в Пловдив са посегателство не само към историята и архитектурата, но и към държавността и морала на народа.
В резултат на тази намеса, осъществена през септември и октомври тази година:
1. Старите красиви стенописи, рисувани около 1930 г. от екип на известния проф. Георги Богданов, в който е участвал и художникът Господин Желязков – единственият български ученик на Иля Репин, са замазани най-напред с бяла боя, а сега и със зелена боя, върху която са залепени печатни хартиени колажи.
2. Владишкият трон, изработен през 50-те години на ХІХ век. от представителите на Дебърската школа – Димитър и Антон Станишеви, амвонът, както и иконостасите на „Св. Великомъченица Марина”, „Св., Св. Козма и Дамян” и други, които бяха в патинирано орехово дърво от времето на изработката им, са вече невъзвратимо боядисани в златно.
3. Каменната настилка от мраморни плочи, непокътната от времето на строителството на църквата от 1856 г., изхабена на места от множеството богомолци, стъпвали върху нея през годините, е застлана с полиран китайски гранит. Дори мраморната стела с орелеф на двуглавия орел – символ на българската църква, която се намираше в близост до иконостаса, е премахната.
Все още прочутият дърворезбован иконостас (един от най-добрите примери на Дебърската школа) е непокътнат, но докога ли?
Българският дух, морал и естетика, усещането за историчност и наслагване на епохи, за пренесена през времето култура, каквито излъчваше Митрополитската църква преди последните строителни намеси, вече са подменени с кичозна първенющина и чуждоземска помпозност.
Пловдивската архитектурна колегия, както и обществеността, иска да знае: Министерство на културата съгласувало ли е проектна документация и намерения, попадащи в обхвата на чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство и ако не, то ще бъде ли приложена санкцията, визирана в чл. 200 на същия закон? Министерството и неговите структури пазител ли е на закона и на българската културна идентичност или е само наблюдател?
Във връзка с широко прокламираното съобщение, че по Европейска програма най-после са отпуснати финансови средства за ремонт и възстановяване на християнски храмове, пловдивската архитектурна колегия с тревога пита:
Такава ли съдба да очакват и останалите църкви в Пловдивската, а и д вруги епархии.
Ако юридическата собственост на сградата на църквата „Св. Великомъченица Марина” не буди съмнение, то не са ли нацията, народът и обществеността нейни духовни собственици? Ако сме наследили от поколения българи духовни и материални ценности, не трябва ли да ги предадем на следващите след нас, или ще им завещаем нашето тщестлавие и разбиране за „лукс”?
арх. Васил Шилев,
член на УС на САБ, дружество Пловдив“

Заставаме твърдо зад позицията на арх. Шилев и колегите му и настояваме за незабавни проверки в паметника на културата, сериозни санкции и наказания, ако е нарушен Законът за културно-историческото наследство и взимане на превантивни мерки това да не се случи и в други храмове- паметници за културата. Не приемаме и маниера на митрополит Николай да гони представители на вашето министерство със скандални, поне според нас, мотиви. Ние представителите на различни творчески сдружения от гр. Пловдив изразяваме единна позиция – настояваме да се опазват старините и Културно – историческото наследство, защото то е най – голямото духовно богатство на нашия град, основен източник на съвременните културни търсения и ценност, без която ще загубим посока!
Смятаме, че тази позиция не противоречи, а по – скоро е част от ценностите, утвърждавани от Православното християнство!“.

Екип на бТВ се опита да заснеме храм „Св. Марина“ днес, след обявяването на подписката в културен център „Тракарт“. Медията бе посрещната по същия начин, по който бяха посрещнати и двете експертни комисии на културното министерство- със скандал и гонение. Хора в раса се опитаха да изхвърлят журналистите на най-гледаната българска телевизия с изречението „Какво снимате тук. Ако дойда аз да снимам у вас?“. Репортерката отговорила „Това не е частен дом, а църква, за хората“, а операторът влетял в черквата. Оказало се, че нито Николай, нито дясната му ръка Арсений са в Пловдив. Били в чужбина, поне по думите на гонителите. После се опитали да разкарат и екип на БНТ. Репортерите и на двете телевизии обаче били подкрепени от миряни, които настояли да бъдат пуснати в храма. Как няма да ги пускате. Тоя ремонт с нашите пари от свещи сте го правили, възроптали хората.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.