Последните сто години живеем не в природа, а в цимент, заяви Александър Секулов
Паулина Гегова
Голямата драма, разиграла се в държавата през последната седмица, бе законопроектът, който забранява къмпингуването на диви места и плажни ивици. Ако до морската ивица има плаж, ограничението е 100 метра. Сигурно всеки си носи линийка, за да измерва разстоянието и да си спести така абсурдната глоба.
Организираха се протести в много градове в България, които в крайна сметка, доведоха до разрешение или поне частично, на проблема – законът се отмени, но само на половина. Планинските райони се спасиха от този абсурдизъм, но не така стоят нещата с плажовете. Там къмпингът все още е забранен, а глобата може да стигне до 2000 лв, ако къмпингуващият притежава фирма. В момента, трите най-посещаеми плажове за палатки са Иракли, Корал и Кара дере.
Снощи в Пост-културната сцена, на платформата Информативно несъгласие, се събраха любители на природата, за да обсъдят и дебатират казуса. Това бе първият път, в който несъгласие нямаше. Всички бяха единни в мнението си: против закона!
Въпросното отлагане се прави в преходните и заключителни разпоредби на закона. Оттам нататък, той се фокусира върху концесиите. В чл. 8 от закона за туризма, се говори, че трябва да има промени в концесията, а не да се мести от един министър на друг, като подаване на топката, която никой не иска да вкара в коша.
Оказва се, че дефиниция на къмпингуването няма. Ако някой ви каже: Не може да разпънете палатка тук, то той няма как да ви наложи глоба. В този си вид, законът не върши работа, защото никъде не е обяснено къмпингуването като явление. Излиза, че нещо, което не е дефинирано, не може да се сметне за престъпление.
Дивото къмпингуване е къмпингуване без заплащане. Има определени зони, но в тях не си плащаш, за да пребиваваш. Те не са инфраструктурни места. Става въпрос за държавни, а не частни земи, което повдига и най-големия въпрос: Кой печели от всичко това? Дали това решение е взето, за да се обслужва частния сектор? Звучи най-правдоподобно и логично. Колкото повече хотели и туристически структури се строят, толкова повече пари се въртят в системата. Или пък е манипулиране, замазване на очите, отместване на вниманието от по-важни екологически проблеми. Разисква се и теорията, че подобни неконституционни закони се вкарват, за да може после министър-председателят да излезе като "герой", който спасява народа си от упадък.
Съществува ограничение и за бивакуването. В националните паркове то е забранено, както и паленето на огън, освен ако управителят на въпросния парк не е уредил специални зони за тази цел…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
