ГрадътКултура

Силвия Митовска: Сладкишите са създадени да бъдат унищожени – опитах се да съхраня красотата им чрез керамиката

Силвия Митовска е сред авторите, участници в Националните есенни изложби 2023, които се провеждат с тема „Функции на състоянието“ под кураторството на проф. д-р Галина Лардева. Митовска твори от дълги години, представяла се е с множество изложби в Пловдив и в страната, носител е и на награда „Пловдив“ за изложбата Persona, заедно с арх. Петър Белев.

На Есенните изложби тя се представя с керамични творби, имитация на различни сладкарски произведения – шоколад, макарони и др. Творбите ѝ, които можем да видим в къща Хиндлиян, предизвикват и насочват към различни асоциации и теми, за които тя разказа в интервю за „Под тепето“:

Кажете няколко думи за работите, които представянето на Националните есенни изложби 2023?

Тази изложба е отражение на реалността. Първоизточникът е вдъхновен от вълшебния и тайнствен свят на сладкарството. Изхождайки от натурата, чрез традициите на керамичното изкуство, създадох обекти, които да внушат усещането за наслада и удоволствие от сладкишите.

Те са ефимерни, краткотрайни, мимолетни, те са направени, за да бъдат унищожени, но някои от тях притежават изключителна красота и елегантност във формата, която съхраних във времето чрез керамиката. И по свой начин, реших да им дам нов живот, комбинирайки материалите шамот, бяла и черна глина в съчетание с камък, мед и месинг.

Как ги свързвате с темата на тазгодишното издание „Функции на състоянието“. Специално подбрани работи за изложбата ли показвате или това са нови неща, създадени конкретно за Есенните изложби?

„Функции на състоянието“ е една многопластова тема, с различни нюанси, която дава възможност и за различни интерпретации. Хубаво е да споделяме моментите на наслада, за да сме истински щастливи. Аз избрах състоянието на наслада. А моята изложба е „Споделена наслада“. Предизвикателството на темата, ме ориентира към търсене на видимо и невидимо, материално и духовно. Така създадох една обща пластическа визия „Храна за душата“, специално за тазгодишното издание на Есенните Изложби.

Всички отделни серии, техният брой и място, включително и обектите, които са позиционирани в алафрангите, са съобразени, предварително с експозиционното пространство на къщата, където е моята изложба – в приятната и интимна атмосфера в трите помещения на верандата на къща Хиндлиян.

Интересна е асоциацията, към която насочвате – освен визуална такава, хората да търсят и вкусова, и обонятелна. Какво ви насочи към тези форми и този тип сетивни дразнители – сладките храни?

Ароматът е неразделна част от емоционален спомен. Чрез ароматната памет Ефектът на Пруст, търсех аналог между сладкарството и керамиката. Обикновено свързваме аромата с някакъв спомен от миналото. Създадох реални обекти, на нещо любимо. Искам да поднеса едно сладко изкушение, с което да подхраним сетивата си с аромат на шоколад, френски макарони, мини еклери, кейк попс и целувки.

Може би за някои от посетителите керамичната имитация на храна би изглеждала нетипично и необичайно – въпреки, че сме свикнали и е съвсем „класическо“ от векове храна да се представя изобразена върху платно и това е съвсем традиционно изкуство. И в двата случая става дума за мимезис, но сякаш реакцията е различна – каква е, според вас, разликата между нарисуваната и изваяната керамична храна?

Мимезис е термин от Античността. Значението му, се анализира от Аристотел и Платон. Подражание или Имитация, а може и да е повторно създаване. Основата обикновено включва целта за копиране на истинската реалност. Във всяко произведение, се съдържа значимо послание, което авторът иска да предаде на публиката. Ако избраният обект е храна, това вече е самия избор на послание, чрез въздействие върху сетивата.

Изобразяването на храна като тема в живописта може да определи: характери, начин на живот, традиции, настроения, хармония и конфликти, както и символи. В натюрморта също има много силно участие. Също и в продуктовата фотография, където храната се изобразява по най-атрактивния начин. Освен с колорит и композиция в керамиката, произведенията въздействат и с обемна пространствена форма. Обектите храната са реализирани от пластичен материал, какъвто е глината.

Кажете и няколко думи за Националните есенни изложби като формат, като традиция в Пловдив, и за вашето участие в тях.

Националните Есенни Изложби са обичайно, традиционно събитие с дълга история в културния живот на Пловдив. Есенния салон на изкуствата започва с тях. Събитие, което се определя както от особеностите на къщите в Стария Пловдив, така и от формата – представяне едновременно на 9 автора.

Това са художници от различни поколения, работещи в различни жанрове, където всеки участва със своята индивидуалност, със своя самостоятелна изложба, обединени от една обща тема. Всички заедно обаче, показват съвременно българско изкуство. Аз участвам за втори път. Първото ми участие е преди 26 години – през 1997 година, куратор беше Красимир Линков. Тогава се представих с керамични пана. Тази година участвам с керамични склуптури.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина