Заровеното куче

Автор: Кирил Николов

Пускам телевизора. Уф, за какво ли го правя – в тази Магическа Кутия отдавна няма нищо магическо!

И сега пак се отвратих.

Популярно напоследък, пък и доста разточително по обхват предаване, което явно е създадено интуито персоне – водещата има нужда от мащабна трибуна.

Поканени трима интелектуалци – ама истински, овеществени по пълнокръвен, разнообразен начин.

Първият: „Демокрацията е върховенство на закона, вижте Америка! У нас такова нещо няма.”

Правилно, но само по принцип, понеже малко зависи и от Закона.

Вторият: „Ами, ето къде е заровено кучето!”

Правилно, макар че сега стават популярни виетнамски гозби от незаровени кучета.

Третият: „Значи пак опираме до съдебната система…”

Стига бе, стига бе, аре млъквайте вече, аман от тези тъпотии!!!

Българите по моему са два вида люде: мошеници и такива, дето чакат сгода да станат мошеници. А съдиите не са, пък и сгода нямат – вижте какви дела се гледат, как да правиш мушингии  с тях. Значи – до всеки българин мошеник трябва да сложим по един съдия немошеник и ето ти Върховенство на Закона!

Ама правосъдието е скъп лукс – това трябва да се знае от всички и то априорно.

Правосъдието е „защита и санкция”, т.е. касапница, където туморите на Лошото трябва да се отстраняват преди да са метастазирали.

Правосъдието обаче не може да служи вместо Доброто.

Нищо не може да служи вместо Доброто. Тази доктрина се учи в Училище, но сега не училищата, а съдебните зали са заковали погледа на всички. На тримата интелектуалци и много остроумната водеща включително.