Следващото правителство ще е дясноцентриско

Николай Ненчев: Вяра без дела е мъртва, демокрация без дела е мъртва

Не са ме питали за ценности, признава водачът на листата на коалиция „Реформаторски блок – Глас народен“ в Пловдив – № 21 в интегралната бюлетина, № 1 в листата

Интервю на Таня Грозданова

Г-н Ненчев, остават броени дни до деня на вота. Каква е вашата прогноза за бъдещото правителство – ляво, дясно или дясноцентриско?

Винаги съм бил оптимист, оптимизмът не ме напуска и много силно вярвам, Продължавам да мисля, че ще имаме дясноцентриско правителство, за да продължим  пътя към по-тясна интеграция, както към ЕС, така и към НАТО, да продължат реформите. Опасно е в днешни дни да имаме ляво правителство в България.

В Пловдив някъде в страни от голямата кампания върви тази на ДПС и ДОСТ. Няма ги в Градчето на изборите, не чуваме нищо за визията им за управление, няма ги сред хората. За какво трябва да се внимава в случая с така наречения етнически вот?

Първо – винаги съм бил толерантен към етносите и хората, които се определят като мюсюлмани в България. Те имат нужда да се сдружат и имат правото на свое представителство по закон, но не и на етническа основа да изграждат политически партии. Разбирам, че има напрежение през последните дни и то е разбираемо с оглед на всичко онова, което се случва в Турция: опита за държавен преврат през лятото на м. г., напрежението между европейските лидери и Ердоган и защото Турция е наш съсед.

За пореден път се обръщам към отговорните политически държавни фактори в страната – да проявят повече разбиране, да проявят повече дипломатичност и внимание в изказа! Днес, няколко дни преди изборите, един призив и към българските граждани – да преосмислят и да вземат предвид всички обстоятелства преди да решат за кого да гласуват! 

26-ти март не е вододел на живота ни в чисто битово отношение. Не е ли по-важно да запазим добрия тон на кампанията до края и да остане чувството за честност и чистота?

Безспорно е така. Като много малък баща ми ми разказваше една притча за непослушно дете, чийто баща забивал по едни пирон във вратата, за всяка негова беля. Когато детето се поправило бащата изваждал по пирон за всяка добра постъпка. Накрая, когато не останал нито един, детето казало „тате, виж няма нито един пирон“, а той отвърнал7 „да, но останаха дупките“. Така че много е важно да не останат травми от тези избори. Кампанията става ожесточена за цената от 1%. Това е опасно, за да не минираме приоритети на държавата и да станем заложници на самите себе си. За това от мен не сте чули такъв език няма и да чуете. На практика трябва да поставяме преди всичко не празни фрази и обещания, а националния интерес на държавата.

Как върви приобщаването към идеята Пловдив – втори център на председателството на ЕС?

Много добре. Срещам много голяма подкрепа във всяко отношение. Идеята е чудесна и колкото и повече разговори провеждам, толкова повече се убеждавам, че ще успеем. Не само това – може би и да надградим малко. Много силно вярвам. Съвсем нормално е гражданите на Пловдив да желаят това да се случи, намирам подкрепа не само от местните власти, но и в национален мащаб. Проведох разговори и с мои колеги, които са кандидати и ще влязат в парламента.

Поех и още един към занаятчийската камара – да съдействам Закона за занаятите да бъде внесен и по-най бързия начин приет от НС. Убедих се с какво се занимават майсторите на Пловдив. Тези хора наистина заслужават особено внимание от страна на държавата.  

За какво Ви се е искало да говорите, а никой не ви е питал досега?

Не са ме питали за ценности. Разговорът винаги е бил политически, прагматичен и свързан със злободневните теми. Никога не са ме питали за това в каква степен вярвам в хората около мен, в доброто, в бъдещето, в добрия изход, във всичко, което сме направили. В този смисъл винаги съм искал да отговоря на този въпрос. Пак ще се върна към това, че сме преди Великден – най-големия християнски празник и в периода на най-строгия пост и смирение. Би трябвало да сме заредени с вяра. 

Винаги съм се водел от една сентенция записана в Библията: Вяра без дела е мъртва. Вижте колко кратко в Библията, където всеки ред е част от Божието слово, също ни се напомня, че нищо не е дадено веднъж за цял живот. Вяра без дела, демокрация без дела, успешен живот без дела, развитието на нормални отношения не е завинаги. Нека да вярваме, но нека и да работим, защото демокрацията не е веднъж за винаги, свободата, която имаме не е веднъж завинаги. Всеки един от нас да полага усилия и независимо какви ще бъдат резултатите да бъдем българи, да се обичаме!