Николай Пловдивски: Славянската азбука е измислена, за да могат славянските народи да прочетат и разберат Словото Божие

„Не просто, за да си пишем на кирилица, а за да се научим на любов,“ каза дядо Николай и после надълго и нашироко засегна въпроса за Македонската църква

„Всяка година на 24-ти май отправяме възхвала към Светите братя Кирил и Методий и към техните ученици, българските първоучители и просветители светите Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Всяка година от медийни и други трибуни ни заливат славословия и венцехваления към тези светилници на Православната църква за това, че са дали на българския народ, а чрез него и на всички славянски православни народи „четмо и писмо”. Само тук-там в публичните речи се споменава, че Светите Седмочисленици са създали азбуката не, за да пише с нея кой каквото му хрумне, а за да могат славянските народи да прочетат и разберат на собствения си език Словото Божие!“ Така започна обръщението си към клира Николай Пловдивски по време на честването на 24 май.  

Тържествата за Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост започнаха с празничната литургия в храм „Св. св. Кирил и Методий“, отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Точно в 10 часа вратите на храма се отвориха и към множеството на едноименния  площад към официалните лица се присъединиха и свещениците. Митрополитът отслужи пред паметника на славянските равноапостоли празничен молебен, а после се включи в шествието, заедно с духовниците.

„Славянската азбука е измислена, за да могат славянските народи да прочетат, да разберат и да се проникнат от смисъла на евангелските текстове.

Затова е изнамерена славянската писменост, затова са преведени евангелията и богослужебните книги в Преслав и Охрид, затова са тръгнали монасите от тези места с торби, пълни с книги, в посока Запад, Север и Североизток. Не просто за да си пишем на кирилица, а за да се научим на любов,“ продължи владиката и с това приключи в дългото си слово темата за празника.

После надълго и нашироко той се простря по темата за Македонската църква, която в момента сее разкол в Светия синод.

„Разбира се, че говоря за православните християни в съседна  Македония. Много думи се изприказваха напоследък, Светите Синоди на почти всички поместни църкви се занимаваха и се занимават с проблема. И не се вижда изход. Напротив, ситуацията сякаш става по-сложна. Обменяме писма, написани с едни и същи букви, а решение не се провижда. Сякаш наистина врагът на Христа, който е враг и на Неговата Църква, си е поставил за цел да разбие православната общност и в частност любовта и солидарността между славянските православни народи.“

По думите му е нечовешко БПЦ да не се ангажира с македонския църковен въпрос. „Защо точно земите на свети Климент и свети Наум се превърнаха в поле на църковни раздори и в пробен камък и изпитание на вярата на всеки един от нас? Дали не е точно това промисълът! Да бъде изпитана вярата ни! В случая вярата се изпитва през един въпрос към всички поместни православни църкви: са ли те в състояние да проявят братска любов към страдащите и солидарност помежду си или не са? И един друг въпрос, специално към Българската православна църква: ще участваме ли и ние в безкрайното разтерзаване на този изстрадал народ или ще сме Църква, която дава пример?“

Накрая дядо Николай направи уговорката, че това е неговото скромно мнение.