Ще остана в България напук на всички политици и на всички, които ми казват: "Няма ли да заминаваш вече?"
Стефка Георгиева
Никога през неособено дългия ми живот Терминал 2 не ми е изглеждал такова спасение, каквото в момента. От 19-годишна живея в България на инат, подкрепен с оптимизъм, защото искрено и с цялото си сърце вярвам, че все някога ще дойдат по-добри времена и за нашенци. Обаче не идват…
Понеделник сутрин започна с името на една основна партия, която, ако неин представител не е спечелил местните избори, то поне е на балотаж. Е, имаше тук-там някакви изключения, но са толкова бледи и незабележими, че никой не им обърна внимание. А и някои от тези изключения са били партийци до преди мандат, примерно. Така установих, че в България има една единствена партия, в чиито ръце даваме почти цялата власт, сиреч опозицията ще бъде толкова слаба, че изключително лесно ще й запушат устата. Смятам, че изводите и сами можете да си направите…
След като ококорих очи с тези данни, се появи и Волен, разбира се. Цял ден за него се говори, плюе, псува, римува му се името… Обиждат го хората, не че не заслужава, но пък не му ли е твърде много цялото това внимание? Сидеров ли е основната тема на страната? Никой ли не се интересува какво ни очаква през идните 4 години, защото за пръв път не мога да спя спокойно от тревога и притеснение по този въпрос. Не съм партийно зависима, но няма как да не ме разтревожат целите тези патаклами, които се случиха през последните няколко дни.
Търгуваме с гласовете си, продаваме достойнството и бъдещето си. Позволяваме да бъдем обиждани във ВУЗ-ове и мълчим. А после ревем като бабиното магаре, че искаме промяна, но си стоим по домовете, защото не ни се чака на опашките пред избирателните урни. А тези, които са си направили труда да отидат и наистина ги е грижа, биват гонени, защото видите ли – няма ги в избирателните списъци. Някои от тях били регистрирани в Англия, Америка, Саудитска Арабия, Марс и даже някоя непозната до момента галактика. След като видях отблизо цялата тази картина много ми се прииска да си стегна куфара, признавам.
Да емигрирам за мен е едно от най-лесните неща, които мога да направя. Има къде да отида, кой да ме посрещне, част от семейството ми вече емигрира. Осигуриха ми квартира и работа, и ме чакат вече 4 години. Аз обаче се инатя. Първо ще уча, после ще работя, след това ще помечтая малко да променя не света, но поне тези 111 хил. кв. км., върху които живеем. Факт е, че съм безсилна. За капак първо преподавателите ми, а след това управляващите съветват връстниците ми, включая и мен, да емигрирам…
Моля ви, умолявам ви, оставете ме да живея в България. Искам да живея и работя в Пловдив. Нека това се случи в страна, в която говорят родния ми, български език. Не ни гонете, нас – младите, към летищните терминали. И без друго малцина сме тези, които останахме тук. Двайсетгодишните не искаме много и фактът, че се опитваме да живеем близо до семействата си и не гоним 5-цифрени заплати го доказва. Не искам да живея в огромно имение, нито да се къпя в жълтици. Задоволявам се и с хостели, когато пътувам, вместо 5-звездни хотели. Искам само да бъде зачетено правото ми на глас, да бъда чута и (може би) някой наистина да се загрижи за блесналата в нищетата си България. Нужен ми е само покрив над главата и малко храна. Не съм сектант, склоняващ хората към самоубийство, че да ме гоните. Нито съм демон безподобен. Аз съм 23-годишно момиче, което моли да остане в страната си. Разрешавате ли ми, или когато се прибера вкъщи някой вече ще ми е събрал багажа?
Годзила, това, че ти си паднал душевно и си избрал този път, не значи че това момиче ще те последва. Само гледай какъв си мрънкалник и лешпер, после не се чуди защо не ти се получават нещата тук. Не съм Ванга да пророкувам какво ни очаква, но такива момичета ми вдъхват позитивизъм и желание да подобря нещата.
Ами само поздравления за теб момиче. Аз съм на 35 и са ме натискали какви ли не образи да напусна Пловдив и България но всички получиха среден пръст. Останах, имаше мъка известно време но сега работя в добра фирма и заработвам доволно. Това, че на майките и бабите ни не се е получило не е гаранция, че нас няма да ни огрее да се развиваме в България. Успех, и не слушай никого, живота е твой и ти решаваш 😉
БЯГАЙ, момиче! БЯГАЙ! Всичко друго в тази територия е болезнено и излишно самонасилване, самозалъгване и опит за самонабиване в някакво патриотарскo клише, обвито в розов облак от надежди…
Браво,дете!Стопли ми душата!Тепърва и по-лоши неща ще те карат да погледнеш към куфара,но дано намериш малката пролука,да те накара да отстояваш родолюбието си.Късмет!
Защото животът е един, в ръцете ти е и трябва да го изживееш възможно най-пълноценно. Пожелавам ти го от сърце!
Което не е кой знае каква трагедия, все пак и много по-велики цивилизации са се сгромолясвали. В сравнение тях ние сме прашинка някаква, въпреки цялата ни надареност и талант. Явно не можем да се справяме със свободата си, не можем да я контролираме. Не мисля, че ще бъдеш щастлива да се обърнеш някой ден след 20 години назад и да осъзнаеш, че не си постъпила по най-добрия начин.
За съжаление не мога да те окуража, мило момиче. Аз съм на 40 години, зная езици, почти всички съученици са в чужбина, а аз като теб чаках с надежда тук. Взем съм най-трудното решение за всеки родител – да не допусне това да се случи и на децата му. Това нашето няма оправия. Надежда няма. Никога в нашата история не е било по-лесно да намериш по-добър живот и наистина е дошъл краят ни като държава.
Към втория коментар: абе много сте умни всичките. Американска ясла било, на вас угодия няма. Младо е момичето, учи се ама е заради такива хейтъри (на ти америкасно) ще бягат децата. Ама да бягат, то с луди хора кой се занимава
Няма да ти опаковам багажа, мари, обещавам! (Сякаш дамствено ми звучи писанието на АНОНИМА, та зат’ва такова обращение). То пози, то превземки, он Ивайло Дерневски ги е завъдил едни таланти – платформичарски, американската ясла – четете си ги, аз втория пасаж някъде докъм средата му надвих.
Много силни и точни думи на млад човек. Поздравления за написаното, но остани въпреки всичко, още малко инат.