Само след седмица Айлян ще бъде забравен, изместен от поредния ъпгрейд върху задника на Ким Кардашиян
Димитър Герганов
Трагичната гибел на 3 годишния Айлян Кюрди отправя мрачно предизвикателство. Възмущение, потрес, съчувствие, болка, гняв… – все емоции, от които никой нормален човек със съвест не е опериран. Снимката на кюрдското дете, сякаш заспало на плажа на гръцкия остров Кос завладя световния видеообмен. Телевизии, печатни и електронни медии и вездесъщата мрежа, разбира се бяха залети от вълна публикации, коментари и мнения. Бежанският проблем изведнъж зае централното място във всички новинарски емисии, челни страници на вестниците и се превърна във най-обсъждана тема във Фейсбук. Харесва ли ни, или не обаче, съвременното ни общество е устроено на принципа – всяко чудо за три дни. Винаги гладно за зрелища, като тълпите на Колизеума, които похапват между поредната гладиаторска битка. Само след седмица Айлян ще бъде забравен, изместен от поредния ъпгрейд върху задника на Ким Кардашиян.
И така до следващата трагедия. Омагьосан кръг? Неотменима съдба? Цивилизационно развитие в спирала? Твърде лесни въпроси с още по-удобни отговори. Винаги ще бъде така, докато лекуваме симптомите, а не самото заболяване. В конкретния случай туморът се казва Ислямска държава – ИД. Не че международна „докторска” коалиция не се е заела да „оперира”, ала го прави с въздушни удари и разчита на слаба наземна подкрепа от зле въоръжени или недостатъчно мотивирани съюзници. Хирургическият скалпел прецизно отрязва парче от тумора, но за зла беда на негово място се появяват десетки разсейки. Дали пък докторите не знаят какво правят? Съмнявам се, все пак те са най-способните в целия свят и разполагат с целия арсенал на модерността. Може пък да се страхуват. И друг път са правили подобни „операции”, където са изрязвали видимите съставки на проблема по всички правила. Например в Афганистан и Ирак. След първоначалната еуфория обаче, пациентите видимо се влошиха…
По всичко личи, че конвенционалната медицина е безсилна. Възможно е пациентът да се справи със собствени сили и малко пиявици. Вече се е случвало в Европа преди столетия по време на религиозните войни между католици и протестанти. Единственият проблем е, че кланетата продължили повече от век с кратки прекъсвания. Накрая и двете страни били толкова изтощени, че мъдро се съгласили, да не се избиват повече в името на Бог. Дали обаче сунити и шиити разполагат с толкова време? По бойните полета на 30 годишната война през 17 век. зареждането на мускет отнемало цяла минута, а на оръдие дори повече. В нашия технологичен свят минутата е равна на тогавашен ден!
В една моя книга написах – Близкият изток е диагноза и присъда едновременно. Бих разширил с – всяка една гореща точка по света. Религия и идеология са просто оправдания. Власт и пари или ако повече ви харесва – в обратен ред. „Ценности”, пропили всяка фибра на телата ни от зората на цивилизацията. От тях трябва да се излекуваме, ако сме искрени в намеренията си да няма повече такива трагедии, като с Айлян. Преди да е станало късно. Казаха ми, че делфините вече си тръгват…
