10 години Николай в Пловдив. 10 години скандали, политика и лустро
Иво Дернев
Папата е еретик. Това изстреля пред любимия си журналист Николай Бареков (за чиято сватба по-късно ще бият камбаните на всички църкви под тепетата) новоизбраният пловдивски митрополит точно преди 10 години. Така влезе в най-голямата епархия в България неизвестният със светското си име Николай Методиев Севастианов, църковно известен като Николай Знеполски, бивш викарий на Софийския митрополит. Така започна неговото владичество. Завоеванието му. Кръстоносен поход, в който разпятието и свастиката по някакъв плашещ начин се сляха (виж снимката от превземането на костницата „Св. Неделя” в Батак). Такъв е знакът на това десетилетие- поход нов, с нови похвати, нови кръстоносци с пречупени кръстове на яките или лъскави часовници на китките. Период на религиозна конфронтация и разделение. Години на нескончаеми скандали. На обиди и порицание. На вадещ очите импозантен лукс. Време на конфликти със слабите на деня и период на идеално режисиран танц с политици, олигарси и всякакви хора с власт и пари. Десетилетие на крясъци и обвинения от храма, а не на примирение и прошка. На разруха за духа и въздигане на кича. На тапети, винил и гранитогрес вместо изкуство, памет и култура. Пловдив „празнува” това десетилетие през уикенда.
„Честваме” период от живота на пловдивската църква, в който не се роди нищо светло (ако не съм прав, оборете ме с примери). Може би изключение е новият храм в Тракия, съграден с даренията на твърде въпросителни с историята си люде. Ние, като медия, нищо не спестихме на този период. Бяхме сред малкото, които ви информирахме за всичко онова, което виждахме. По ред причини другите мълчаха. Или не смееха да прогледнат. Щеше ни се да пишем за духовническите дела на истинските хора с раса, а не за новите гардове на властимащия. За спасените души в храма, а не за изгонените миряни. За новата социална кауза на пловдивската църква, за подадената ръка към нуждаещи се. Митрополската десница със златен ръкавел обаче бе насочена към другиго. Под куполите в храмовете един по един се строиха важните. Николай отвори дверите за политиците и за всички онези с пари, власт и влияние. И с вероятни грехове за изкупуване. Пловдивският храм се превърна в нещо като псевдо елитен клуб за раздаване на благословии, архонтски титли, ордени и бляскави знаци. Пред олтара застанаха цар и господар. Църквата бе резервирана за Петър Манджуков, за Георги Първанов, Тодор Батков и Георги Гергов, за Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов, Малено и Райфъла. За министри, депутати, кметове, бивши и настоящи областни управители. И много мастити бизнесмени. Заблестяха Ролекси, Вашерон Константен, Аудита и БМВ-та. Затрещяха фойерверки и салюти. А падаха църкви- паметници на културата.
Днес, под купола на подменения с тапети митрополски храм „Св. Марина”, се бяха строили в шпалир политици, медийни босове, бизнесмени. Задължителна гледка в последните десет години. Дори обидените от Николай бяха там, за да целунат ръка. Преглъщайки всичко онова, което се случи в десетте години от властването му в Пловдив. 120 месеца, белязани от нескончаеми скандали. Камбаните за Бареков. Унищожаването на безценните стенописи в „Св. Марина” и последващото заклеймяване на интелектуалците, участвали в организираната от Под тепето подписка срещу действията на Николай. Религиозната война срещу инвитрото, сурогатното майчинство и йогата. Нетърпимостта срещу двойките, които живеят без брак. Тежката риторика от салона на Ауди А 8 срещу индустрията на потреблението и забавленията. Обвиненията срещу Мадона и феновете й за трагедията в Охридското езеро. Натискът върху миряните от Асеновград. Силовото превземане на комплекс „Св. Кирик” с армия от бодигардове. Забраната за реставрация на стари храм- паметници с европейски средства. Превръщането на превъзходния манастир „Св. Кузма и Дамян” в нещо подобно на СПА комплекс. Крайните настроения срещу другите вероизповедания и дори срещу арменската апостолическа православна църква (свещеници отказаха да венчаят арменка и българин след забрана от Николай). Циркът с обявения на търг Ролекс, разкрит под ръкава на Николай от Под тепето, за погасяване сметките за електричество на митрополския храм. Директното вмешателство в политическите живот и страсти в града и страната. Царят (Симеон) стана задължителна част от молитвата в храма. Там се заговори и за братска Русия. И прочие, и прочие… Мога да продължа дълго. За добрите дела на пловдивската църква в последните десет години дори не мога да отпочна, камо ли да изброявам…
Всъщност, вчера и днес, в театъра и в църквата, заявката бе дадена. Николай започна ново десетилетие на чело на пловдивската епархия, но искрящите му сини очи се взират към големия престол- патриаршеския. И явно има кой да го подкрепи в това му щение. А аз пък, наистина вярвам, че скоро ще напиша първата си добра новина за светло дело на пловдивската епархия, докато Николай властва в нея. Ще чакам. Но не под купола на онзи храм, с тапетите, а пред олтара на друг- на Мелпомена. Там е истинско. Винил няма. Има дух.
Сайт, собственост на син на мракобесник от ДС, плюе друг мракобесник от ДС
защо така бе другари?
С няколко думи : това агенти на “ бившето/та “ ДС , слуги на Дявола и сърдечни приятели на Кремъл И Путлер.
статия написана от наследник на комунисти и доносници на ДС, понастоящем подлога на америка за българия и кръга капитал, с лого на сайта альоша, няма какво да се говори повече за новите помияри, наследници на бившите комунисти
тия духовни нищожества,защитаващи този анти-християнини,може би са от неговата *лява дружинка*?
На мен ми е тъжно от тази суета и лецемерие. Казват, когато недостоен владика влиза във храма, Христос напуска храма.
Най-сетни някой да нарече нещата с истинските им имена!! Николай е унижението и изнасилвачът на българската църква! Лицемерен антихрист, грижещ се единствено за охолстовото си и цунегъзец на власт- и пари имащите. Ще гори в ада!
браво Дернев, страхотен анализ. нека гъзолизците да те плюят. единствен ти направи точен анализ за тези 10 години на това неадекватно същество.
Поредната жалка медия, която е финансирана от „Америка за България“ и вие като добре продадени журналисти сте България за америка. Колко струва вашата обективност 30, 50 или 100 лв.
Давам ви 200 лв. да напиша и аз една „обективна“ статия във вашата, гореща и безпристрастна „обективна“ медия.
Неблагодарници!!! Митрополит Николай е направил много за града и епархията!!! Ако не беше той църквата в Батак още щеше да е музей, а манастира Св. св. Кирик и Юлита – БАРДАК!!!!