Бой с библията по главата, докато Бареков стане кмет

Любомир Минчев

Политикът Николай Бареков и владиката Николай поговориха малко за европейските ценности.  Общото между двамата е, че все по-малко хора ги слушат.

Владиката, в типичния си стил на православен талибан, разгроми  тези ценности  и само дяволът му  е в главата. Той  обвинява наред в безогледно богохулстване, тъй като искаме да се докоснем и до други велики цивилизации. Идеята на владиката е да си заровим главата под расото му и да слушаме как каканиже нещо за оня свят. Това е ценност, според него, която трябва да пълни главите ни от сутрин до вечер. От Запад на талази прииждали грехове, които ние прегръщаме и ставаме завинаги приятели с тях.

По този повод владиката Николай изпитва неистово желание да ни бие с библията по главата. И не се срамува, че се е подписал под идиотското решение на Светия синод за кръстоносен поход срещу йога. Този владика да не си мисли, че е възможно да полудеем колкото него. Ценностите, които Николай определя като грехове, биха отнесли главата му, пълна с православен догматизъм, и никой няма да я помни. Съдбата на талибаните обикновено е такава.

Друго е по-важно. Църквата не срещала никаква подкрепа от държавата за нашето превъзпитание. Най-после държавата да свърши нещо за нас!

Другият Николай  е европолитик, така се определя, и сигурно гледа с друго око на европейските ценности. Той обаче прави важната уговорка, че е част от семейството на  европейските консерватори и реформисти.  Това били истинските десни, а не онези от Европейската народна партия, която консерваторите напуснаха през 2009 година. Не става ясно кога  Бареков е станал калайджия и му е почернял задникът. Всъщност, вие добре знаете, че той е калайджия, но чак такава консерва едва ли сте очаквали.

И като член на семейство  от 70 депутати консерватори и реформисти в Европарламента господин Бареков твърди, че един циганин без лична карта не е никаква европейска ценност. Едва ли пък някой смята, че е.  И разказва една изборна история. Отишъл в гетото на Видин, където живеят 10 000 роми. Един от бароните го дръпнал настрана и му казал да не си губи времето.Защо, това са доста избиратели, отвърнал Бареков. Да, ама само 700-800 гласуват, другите нямат карти, светнал го баронът.

Оттогава, и особено след като вече е европейска консерва, Бареков обръща внимание само на циганите с лична карта. В стратегията си за местните избори в Пловдив той отбелязва, че гетото в центъра на града трябва да бъде изметено, а циганите да се наредят с кирки на магистралата и ремонтът да свърши по-бързо. Той разчита, че онези  с личните карти в гетата  ще гласуват срещу тези, които нямат.

И сега Пловдив тръпне в очакване дали един европолитик ще се кандидатира за кмет  на града. Бареков сериозно обмислял този ход , но това вече няма никакво значение  нито за него, нито за града. Както говори за циганите от Видин, така бавно  и с усърдие той маргинализира партията си. Тя е на партийното бунище, тъй като не отгледа и не съхрани нито една ценност. Там отива и самият Бареков. Сякаш някой го бие с библията по главата  и  му е хубаво.

Около него все още се въртят фигури, които на друго място и по друго време  могат да са важни и ценни. Сега те потъват с потъващата партия, превръщат се в маргинали като лидера си.  Дяко Дяков, например,  е по-десен от  Пепа Деведжиева и Савина Петкова събрани заедно и умножени по десет. Но те водят реформаторите в Пловдив, макар и към катастрофа, а Дяков е принуден да слуша консерватора Бареков.

И все пак вече не отричам, че Бареков трябва да да се кандидатира за кмет. Искам , защото искам да видя и краят. А той трябва да е пищен – с фанфари, цветя и богато украсена катафалка.