Аз, рекетьорът!

Ако добре свършената работа значи изнудване, то нека ме обвиняват в изнудване

Георги Самуилов обвини във финансов натиск Под тепето за текст, който на практика не касае него

 Надявам се поне знае името на човека, който го е „рекетирал”

Иво Дернев*

Не знам дали Георги Самуилов знае името ми. Едва ли. Движим се в различни среди, имаме различни стандарти, боравим с различни понятия за живот, естетика, парични знаци. И ценности, разбира се. Да, той отпразнува рождения си ден като император на Античния театър. Аз не бих го сторил дори да бях в неговото положение. Имам страхопочитание към онова, което са оставили древните големи хора на тези земи и не само, и се старая да се отнасям към него с респект и уважение. Страхопочитание, защото оставеното от тях е вечно, ние сме преходни. Самуилов обаче явно не мисли така.

С две думи- нямаме нищо общо той и аз. Слагам го Той пред Аз-а, защото осъзнавам, че е далеч по-важен, по- перспективен, по- богат и много по-силен от мен. Този, успешен според всички медии и финансови анализатори бизнесмен, обвини медията, чийто главен редактор съм аз- Под тепето, че го е рекетирала, за да не пускаме материала от събитието, което бе организирано в негова чест, с негови средства и за негов кеф. Не знам как технически е станало това и ми е интересно. Дали ще заведа дело срещу тази клевета, все още не съм решил. Най-малко, защото г-н Самуилов дори (убеден съм) не знае името ми. Май е объркал кой го е рекетирал в обясненията си пред други колеги- аз ли, Иван Бедров ли, с който дори не се познаваме.  Поне това да прецизира. Да се съдиш с някого, с когото нямаш нищо общо, дори не те познава и бърка името ти, май не е резонно. Особено, ако този някой не е бил целта на онова, заради което се съдите- текста, който си написал.

Нямам идея защо Георги Самуилов така се е засегнал от материала ни вчера, който предизвика национална суматоха. И нея не разбирам, сигурно е лято и е сушаво откъм сензации. Но там, в текста,  няма лоша дума за него или фирмата му, така че не намирам повод за рекет. Просто пиша за шума и правилата. За разлика от другите медии. Едните представиха събитието като светското парти на годината, завършило в 3 часа сутринта, толкова прекрасно и фамозно. Вероятно при тях рекетът е сработил, не знам. Други пък не посмяха да пишат името на човека, заради който половината град остана буден. Редно е г-н Самиулов да разбере, че дори будността на града не е причина да напиша текста такъв, какъвто го прочетохте. Причината са именно тези правила, които трябва да се спазват от всички, но очевидно не е така. Исках да повдигна въпроса за регламента, по който се отдават под наем не просто емблеми, а печат за история, култура и дух като Античния театър. Направих го и съм доволен, при все, че ме обявиха за рекетьор. Доволен съм, че съм рекетьор още затова, че повдигнах въпроса за абсурдната Наредба за обществен ред и сигурност, която затваря града посред лято в 23 часа. Щях да аплодирам г-н Самуилов, ако имаше право да вдига шум до малките часове, защото и аз щях да имам право да го правя. Но нямам и страдам за това. Той обаче очевидно не страда. Ще ми се Пловдив да е жив през юли и август, откритите сцени да бълват култура, а не да спират концертите и спектаклите по средата им, защото идват униформени. Иска ми се заведенията да радват хората, а не персоналът им да ги разгонва в 23ч., притиснат от общинския инспекторат, въоръжен с микрофон за замерване на шума, и от строгата, но справедлива полиция, отзовала се по сигнал на 80-годишен жител на Капана или пък 30-годишен пенсионер. Ще ми се, но не би. Общината няма задника дори да обяви, че посетителите на Културната столица на Европа през 2019-та не бива да бъдат ритани по улиците, тъй като нарушават обществения ред говорейки под нечий прозорец в 23ч. в квартала на творческите индустрии (Капана) или на Главната. Да, иска се задник. Както се иска задник да пишеш за партито на г-н Самуилов като събитие, което нарушава именно тази Наредба за обществения ред и сигурност, а не е партито на годината. И ето- нося си кръста. Станах рекетьор.

Нека обаче е ясно на всички институции и хора като г-н Самуилов, че ако гражданската позиция и честно свършената работа е рекетьорство, то тогава ще бъдем рекетьори. Аз и екипа на Под тепето. Да се стягат всички, които си мислят, че могат да не играят по правилата, а медиите да пасуват. Защото съм рекетьор, но не за пари, а за правила и спазването им.

Честит юбилей, г-н Самуилов. Без лоши чувства!

•    Авторът на този текст е играл веднъж футболен мач срещу „рекетирания” от него Георги Самуилов в Раковски преди около 15 години. Отразявал е откриване на нови мощности в рафинерията му в Белозем.