В този ден не е важно какво ние мислим за Ботев, а какво той мисли са нас
Писателят призова Пловдив да се обърне към артистите
Така Европейската столица на културата няма да е само емблема за кичене
Таня Грозданова
„В този ден не е важно какво ние мислим за Ботев, а какво той мисли за нас”, с тези думи започна словото си по повод 169-тата година от рождението на Христо Ботев писателят и драматург Александър Секулов.
Той накара събралите се пред паметника на героя в Цар Симеоновата градина да се замислят „какво би казал поетът Ботев за днешна България, в която да си слуга на политическа партия е по-важно, отколкото да имаш свободна воля”.
„Да се прекланяме пред мъртвите поети е лесно, трудно е да живеем с живите! Да ги чуваме и разбираме, да ги следваме, ако щете. В българската история е пълно с мъртви поети, обединява ги общия дух на презрение към артистите.
Ако искаме след две години да сме Европейска столица на културата, а не само да се кичим с нейната емблема, нека се погрижим за артистите, дали толкова много на Пловдив”, призова Секулов.
На финала той поиска да бъдат направени образователни програми, които да запознаят децата с тези артисти, а присъстващите пловдивчани извикаха: „Браво, Сашо!”
В ритуала по отбелязване на годишнината, организиран от община Пловдив, участваха почетни формирования от Пловдивския гарнизон. Венци и цветя поднесоха от управата на града, политическите партии, футболен клуб Ботев, офицери от запаса и граждани. Водещ на церемонията бе актьорът от Пловдивския Драматичен театър Петър Тосков.
Интересен е фактът, че за пръв път в новата история на Пловдив словото за годишнината от рождението на поета-революционер бе произнесено от рожденик. На поздравите от присъстващите Секулов пожела за себе си и всички здраве.
Ето и цялото слово на Александър Секулов:
Братя и сестри, българи, в този ден не е важно какво ние мислим за Ботев, а какво той мисли за нас. Мнозина ще кажат: „Как така, нали отдавна е мъртъв?”
Ще отговоря с неговите думи: „Жив е той, жив е…”.
И не ние се взираме в каменното му лице, а той ни следи с огнения си поглед. Следи ни неговият дух. Духът на Поета.
Клишето от учебниците разказва, че Ботев преди всичко е Революционер, сложил кости в темела на националната свобода. Клишето винаги осакатява истината – Ботев преди всичко е Поет. Истинският поет е глас на вечно сбъдващи се национални пророчества. Затова в българската история робините винаги ще пеят своите тъжни песни, а слънцето ще е спряло.
Твърде удобно е да го възприемаме само като Герой, като Саможертва, като мъртъв камък. И много по-трудно да го мислим като Вечно жив, като Поет, чието слово очертава високите граници на националния морал, на народностната съвест.
Да се прекланяме пред мъртвите поети е лесно, трудно е да живеем с тях, да ги чуваме и разбираме, да ги следваме, ако щете. Българската история е пълна с мъртви поети именно за това – убива ги общият дух на презрение към артистите.
Какво би казал поета Ботев за днешна България, в която да си слуга на политическа партия е по-важно, отколкото да имаш свободна воля, независим ум, критична позиция? Какво би казал поета Ботев, когато цели поколения се пропъждат „ по тази тежка чужбина – да ходят да се скитат немили, клети, недраги!”
Как стана така, че построихме и живеем безропотно в държава, която е напълно обратната на онази, за чиято свобода загина той? Как стана, че предпочитаме мъртвите паметници пред живите Поети?
И сега, когато сме изправени пред тежкия му поглед, не си мислете, че ни се радва.
Ясно трябва да се каже – не можем да построим храм без камъни. Но и нищо не държи камъните на една национална сграда, както духа на Поетите. На артистите. На онези, които предизвикват злорадите дюдюкания на домораслия еснаф и родените слуги.
И ако искаме след две години да имаме моралното право да сме културна столица на Европа, а не да се кичим само с нейната емблема, нека се погрижим за артистите, дали толкова много на вечния дух на града. Нека направим образователни програми, които ще представят тези творци на поколенията млади ученици.
Нека се научим да живеем с живия дух на Поета, а не само с каменния му образ.
