Трябва да се пипа деликатно, защото можем да отгледаме терористи, вместо да се предпазим от тях, съветва в казуса с бурките юристът
Съдът в Страсбург е казал: „Може да се забрани носенето на бурки в светските и държавните училища. Може да се забрани в учрежденията”. Трябва да се внимава с това „на публични места”
Дебатът дали да бъдат забранени бурките разпали страстите в последните няколко дни. След патриотите, отношение по темата взе дори главният прокурор. В коментари и обяснения се впуснаха куп политици, знайни и незнайни националисти, либерали, вечни телевизионни оратори. Обществото отново се раздели на два лагера- едните са срещу натрапването на религиозни символи и убеждения, другите са против отнемане на правото на религиозна свобода. Под тепето потърси един от хората, за които защитата правата на човека е не просто професия, но и житейска мисия- адв. Михаил Екимджиев. Едва ли може да се сложи рязка граница, Китайска стена, между правните, етичните, религиозните и социалните аспекти на проблема с така предложената забрана за забраната на носенето на типичното за някои мюсюлмани религиозно облекло и по-скоро, специално бурката, смята той.
Въпросът е деликатен и от юридическа гледна точка. От едната страна на везните е правото на религиозна свобода, включващо и правото да се носи определено облекло и определени религиозни символи, като например, за нас такъв е кръстът. Припомням, че някои монахини, особено от някои християнски католически ордени, също ходят със забрадки и почти изцяло с покрити тела. Проблемът трябва да се пипа изключително деликатно, защото ако забраним забрадките върху главите, ние трябва да го забраним не само за мюсюлманите, но и за някои християнски вероизповедания, смята адв. Екимджиев.
Той обаче отбелязва и другата страна на въпроса. Като светска държава, като държава, която принадлежи ценностно и цивилизационно към Обединена Европа, доминиращата част от обществото има право да настоява за една държавна политика, която меко, но настоятелно в същото време и неотстъпно да направлява общественото развитие именно в посока към европейските ценности. А тези ценности, макар че защитават свободата на вероизповедание и всичко свързано с нея, което изброих, същите тези ценности защитават и равенството на жената и мъжа, и забраняват дискриминацията. Дискриминация както на база религия, така и на база полове. Вижте на колко плоскости може да бъде разчленен въпросът. Затова, с оглед на конкретната ситуация, вълната на радикален ислям, която е съвсем осезаема – войната, която се води от т. нар. Ислямска държава – има много жертви и радикалният ислям се оказва много модерен в някои субкултури дори на Стара Европа. Затова, аз макар да съм правозащитник, смятам, че една умерена и балансирана държавна намеса в посока рестрикции към проявите на радикален ислям, е допустима. Но подчертавам – тя трябва да бъде изключително внимателна и балансирана, защото по стар български обичай, ако пресолим манджата, ако реакцията е твърде рязка и неподготвена, можем вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Можем да отгледаме терористи, вместо да се предпазим от тях. Целейки да предотвратим пожар, има опасност да го запалим, алармира юристът. Нека също да се направи разграничение между пълното забулване, което изглежда неприемливо, ако щете от гледна точка на нормалното, цивилизовано общуване в европейските страни, защото ти не знаеш с кого общуваш, и забрадките, като един обществено приемлив символ. Защото ако забраним тези забрадки, утре ще трябва да забраним и забрадките, които могат да се окажат моден атрибут, защото понякога те излизат на мода. Така че са наистина страшно много са нивата и аспектите, от които казусът може да бъде разглеждан и нека първо да се мисли, и след това да се прави нещо, а не както обичайно се случва на нашите географски ширини – първо да се направи белята, а след това да си кажем: „Какво искахме да направим, а тя каква стана.”, казва още той.
И държи да подчертае, че има няколко дела и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в които съдът е приемал, че забраната за носене на религиозно облекло в светските училища във Франция например и държавните училища, не е нарушение на правото на религиозна свобода. Т.е. допустимо е държавата да въвежда такива ограничения. Подобно дело е разглеждано, ако не се лъжа, срещу Белгия – дали могат да се въвеждат подобни ограничения за държавни и публични институции и учреждения. Съдът също е приел, че и това не е несъвместимо с Конвенцията за правата на човека. Но тук, това, което чух като изказвания на главния прокурор, е да бъде забранено носенето на тези религиозни облекла на публични места. Публични места са дори техните религиозни храмове – джамиите. А и самата религия въвежда облеклото за жените именно за публичните места- те не могат да излязат на улиците, защото се смята, че е грях да показват лицата си на други мъже, освен на съпрузите си. Така че трябва да тръгне и да се оформи един наистина експертен дебат между юристи, богослови и арабисти. И нека наистина да търсим едно балансирано, европейско решение. Нека не скачаме в крайните забрани, които, както казах, могат да доведат до изключително тежки последици и могат да са контрапродуктивни. Т.е. имаме стандарти. Съдът е казал: „Може да се забрани носенето на бурки в светските и държавните училища. Може да се забрани в учрежденията.” Нека да направим това, ако ще се отива към такава забрана, но да не използваме понятието „публично място”, защото забраним ли тези хора да излизат и по улиците и в храмовете си така, това вече може да се окаже прекомерно. За съжаление и държавата ни, и православната ни църква е абдикирала от махалите с ромско население и някои от тях през протестантството и през исляма намират общочовешките ценности. Защото всяка религия е преди всичко морален кодекс и само извратеното тълкуване и интерпретиране на религията могат да доведат до атентати, войни, тероризъм и т.н., допълва адв. Екимджиев.
Юристът разказва, че е чувал и познава хора, именно от ромски махали, които са станали вярващи, някои от тях протестанти, други мюсюлмани. Те му споделяли: „От както тези пастори са тук, намаля престъпността, намаля и проституцията. Ние започнахме да живеем по-добре.” Тези вероизповедания правят това, което държавата ни не съумя да направи за последните 30 години за приобщаването на тези хора към някаква култура, цивилизация и ценностна система, което е най-важното. Защото ценностните системи и на християнството, и на мюсюлманството са сходни и там се възпитават хората в добро, във взаимопомощ и в любов, казва Михаил Екимджиев.
Колкото до хилавата православна църква, адв. Екимджиев не крие своите критики. Исторически , православието, за съжаление, се е оформило като вероизповедание, което е много по-тясно свързано и зависимо от държавата. Почти винаги Православната църква е била зависима от държавната власт, за разлика от католицизма, при който най-често държавните глави са зависели от папата. Да не говорим за по-новата зависимост на Българската православна църква по времето на комунизма. Оказа се, че голяма част от висшите свещеници са бивши служители на Държавна сигурност. Смятам, че нашата православна църква, с малко изключения от страна на свещеници дисиденти, отдадени на истинската религия, се държи като някаква секта, неадекватна и извън дневния ред на обществото. Тя не прави нужното, за да възпитава именно уязвимите групи – децата, социално слабите – нито им помага, нито се опитва да ги приобщи в божието лоно, завършва защитникът на човешките права.
