25 % е ръстът на посещаемостта в обновеното спешно отделение към УМБАЛ „Св. Георги“ след цялостния ремонт, отчете няколко месеца след рязането на лентата на най-модерното подобно отделение началникът му д-р Кирил Атлиев. Резултатите са повече от добри, а те идват след реновирането на сектора, тъй като пациентите търсят по-добрите условия. В момента при нас имаме хоспитализирани за месеца общо 758 човека. Средната бройка на хоспитализираните в предходен период е 500 човека, удря чертата след налагането на новия вид и обслужване в Спешното д-р Атлиев.
Не е тайна, че в най- динамичния сектор генерални ремонти не бяха правени от създаването на отделението през 1987г. Имало е козметични и текущи намеси, но дотам. Битовите условия при нас преди ремонта не отговаряха на това, което хората имат като изискване. Вече сме в едно съвсем ново положение. Абсолютно всичко е ремонтирано, приветливо. Условията се подобриха и за пациентите, и за екипа. Работим при по-добри условия. А това е важно, защото тук става въпрос за високо квалифициран екип, който обслужва един голям контингент от хора. Важно е специалистите да се чувстват добре, защото навсякъде в медицината има опасности, но ние сме на предната линия. Не е тайна, че работата е тежка и отговорна и много хора бягат от това, коментира д-р Атлиев. И отбелязва, че преди срещата с екипа на Под тепето е бил в дежурство от 7:30 до 13:30 ч.- време, в което през сектора са минали около 40 души.
Защо няма спешни отделения в частните болници? Първо- нерентабилно е за частника. Защото понякога може да вложи повече пари от това, което ще получи като здравна услуга. Второто, той няма пълния обем на тая помощ, която трябва да окаже. Представете си, че в една частна болница трябва бъде приет пациент с политравма- корем, гръден кош. От къде да се намери неврохирург? Затова частните болници са с по-малък капацитет. Собственикът има диапазон на услуги, които подбира. В Университетската болница е хубаво, че е поливалент. Неслучайно, след жестоката катастрофа на автомагистрала Тракия, в продължение на час и половина обработихме 20 човека, и то тежко пострадали. Ние имаме изгаряния, ние имаме хирургия, реанимационно отделение. Само тук може да се случи това. Но говорейки за този инцидент трябва да похваля колегите от Бърза помощ, защото успяха да транспортират пациентите. Невероятна организация и невероятно бързо отреагираха. Те спазиха всички правила. В момента, в който се получава сигнала за ПТП-то, веднага се обадиха в хирургията и всички бяха подготвени, всички чакахме, спомня си д-р Атлиев една от най-тежките си нощи в Спешното на Университетска. Която наскоро един бивш директор и мераклия за бъдещ такъв сравни със „Селски здравен център“ на официална пресконференция. Д-р Атлиев не пожела да навлиза в този тон и да коментира думите на колега. Но и не се въздържа, да каже това, което мисли, без да атакува , когото и да било. В нашата професия трябва да има елементарно уважение. Аз съм 25 години в тази система и винаги съм бил на принципа, който е залегнал и в цялото Спешно- С добро човек постига повече, отколкото със зло. Като направиш добро и да не ти го върнат- здраве да е. Като направиш лошо- ще ти отвърнат с лошо. Ние принизихме авторитета на лекаря, на медицинската сестра. Няма медицинска сестра, която да желае злото на пациента. Всеки от нас търси удовлетворение от собствената си работа и го намира, тъй като работи усърдно. Един човек, когато му мине работният ден , трябва да си е свършил работата. Аз днес съм бил с 40 пациента, дал съм всичко от себе си. Каквото трябва- направил съм го. Кой каквото ще да коментира. Но селска болница не мога да кажа. Точно обратното. Ставаме все по-европейска болница в последно време, каза за финал д-р Атлиев.
