Бързо наваксване в провалите в европейските проекти

Героите на деня

Милиони бяха пропилени, поради липса на компетентност и бавни темпове

Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“:

До този момент, въпреки гръмките приказки, истината е, че в Пловдив няма нито един транспортно-комуникационен обект, който да е построен с европейски средства или за който общината да е готова да кандидатства с проект в новия програмен период. Това е тъжната истина.

Община Пловдив не успя да реализира най-големия и скъпоструващ проект за воден цикъл на стойност около 130 млн. лева. Градът изпусна възможността да подмени подземната инфраструктура в район „Северен“ и да модернизира пречиствателната станция, където с години се трупат утайки, тровейки въздуха.

Реализацията на транспортния проект за 44 млн. лева се бави, въпреки че крайният срок за усвояване на европейските средства изтича в края на тази година. Велоалеите са в строеж и се изпълняват с много грешки, тротоарите са разбити, светофарните уредби не са обновени, центърът за управление на градския транспорт не е оборудван.

Има риск парите по оперативна програма „Регионално развитие“ да не се платят. Общината загуби и европейското финансиране за археологическия комплекс „Небет тепе“. Основната причина за това е липсата на диалог с професионалните гилдии в града, превърнала се в емблема на настоящото управление. 

Не се осъществи нито едно намерение на администрацията за финансиране на проекти по „Джесика“. Вече дори не се говори за строеж на втория гребен канал и многоетажен паркинг до Съдебната палата с нисколихвен заем, каквито идеи имаше за кандидатстване по „Джесика“. А Пловдив имаше шанс за повече.

В средата на мандата големите общини получиха от ЕС пари, за да изготвят Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Съгласно тези планове бяха определени Зони за въздействие. В тези зони всяка община трябваше да разработи проекти и да усвои средствата, отпуснати по програмата „Региони в растеж“. 

Пловдив получи за изготвянето на своя Интегриран план 1,5 милиона лева. В него са определени три Зони на въздействие. Едната е така наречената „социална зона“, която включва и Аджисан махала в район „Централен“, другата е „Зона с потенциал за икономическо развитие“, която обхваща „Гладно поле“, а третата е „Зона с публични функции и висока обществена значимост“, която включва района около Централна гара. 

Парите са похарчени. А сега?

Теренът на „Гладно поле“, който попада в едната зона, е в голямата си част собственост на Министерството на отбраната. Така че Пловдив няма да може да усвои и една стотинка европейско финансиране за тази зона. Когато са разработвали зоната, включваща Централна гара пък, са пропуснали факта, че в 12 без 5 отдадоха гарата на концесия. Така че и там Пловдив удря на камък. Като теглим чертата, виждаме, че цялата проектна готовност на общината започва с Аджисан махала и свършва с Аджисан махала. 

Не случайно Пловдив е на 21-о място в България по усвояване на европейски средства на глава от населението. Нямаме повече време за губене.

„Съюз за Пловдив“ е за ускорено наваксване на допуснатото забавяне. Трябва да се изготвят проекти с траен социален ефект – разкриване на нови работни места и нова инфраструктура. 

Най-важното според Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“ е:

1.    Формирането на екип от експерти, а не от партийни приближени и бързи темпове на работа. 
2.    Изготвяне в срок качествени и защитими проекти, каквито в момента Пловдив няма. 
3.    Приоритет в проекти с траен социален ефект – нова инфраструктура и разкриване на нови работни места.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.