Незрящата Даниела Димитрова: Слепотата е благословия
Да променяш средата, системата и света около теб без да го виждаш
Да променяш средата и света около теб без да го виждаш. Това прави незрящата Даниела Димитрова. Тя е специален гост на форума Емпатийст, който стартира днес. Един от основните мотори на организацията Диалог на тъмно, базирана в Германия, бе сред лекторите в Дома на културата през деня и придаде изключителни практики от опита си, които могат да променят не само системи, но и вселени.
Защото за Даниела не е важно това, което е загубила на 6 годинки, а е важно това, което притежава. И как успява да превърне голямата загуба в голямо откриване. Слепотата е благословия, каза Даниела пред гостите на форума в „Борис Христов”. След което разказа история от личния си опит. Била на посещение в Япония след голямото земетресение и последвалото цунами през 2011-та. Задно с екип от незрящи хора от платформата Диалог на тъмно имат тежка мисия- да накарат хората, намиращи се в епицентъра на голяма трагедия, да се опитат да намерят изход от кризата и да погледнат напред въпреки всичко. До голяма степен успяват. Чрез своя си специален метод за час и половина да лишават участниците в програмата от едно от основните им сетива- зрението. За да открият, че имат и други такива, че нищо не е дадено по презумпция, че път се открива дори по слух, че винаги има изход.
След края на събитието ни хората там започнаха да ни благодарят с усмивка, че са участвали в Диалог в тъмното, преодолели кризата за час и половина. След диалога те знаеха, че всичко ще бъде наред, въпреки че в този момент все още се измерваха щетите от АЕЦ Фукушима. Тя разкри, че от съществуването на Диалог на тъмно до днес през програмата са минали 7 милиона души, а 7 хиляди незрящи са намерили своята светлина, като вече са част от проекта като екскурзоводи в Тъмата или модератори на самия форум. Много хора се справят с кризи, като останат на тъмно за час и половина. В този период те не могат да разберат какво е да си незрящ, но разбират как тези хора живеят. Като излязат на светлината са благодарни, че виждат пак. А това ги променя. Защото човек забравя, че не всичко е даденост. След това не изпитват страх и от незрящи хора, на които вече помагат на улицата, но и от кризи. Няма по-увредени хора от зрящите на тъмно. Те проглеждат това и вече виждат по различен начин, разказа Даниела.
И не скри тежките си и съкрушителни опити да се опита да вкара Диалог в тъмното в България. Битката и продължава няколко години и накрая тя се отказва. Това обаче е голямата й мечта и не се е предала. Наскоро намерила българин в Страсбург, който пожелал да съдейства. Вярвам, че Диалог в тъмното може да се случи и в родината ми. Търсим съмишленици, приятели и спонсори, обяви в Дома на културата тя. Излъчвайки светлина.