Доц. Веселин Кметов: Науката дава оргазма на прозрението

С премиера на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта” ще започне в 17 часа утре десетото юбилейно издание на Нощта на учените. Книгата е сборник с интервюта с пловдивски учени, които отговарят на едни и същи въпроси –  за академичното поприще и смисъла човек да се посвети на науката. Представянето й ще бъде в 6 аудитория на ПУ „Паисий Хилендарски”. Един от интервюираните е ръководителят на катедра „Аналитична и компютърна химия” в Химическия факултет доц. Веселин Кметов.

Визитка

Доц. Веселин Кметов е роден през 1963 г. в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в стотния й випуск, след това – химия в ПУ ”Паисий Хилендарски”. След дипломирането си остава на работа в университета като химик в научноизследователския сектор. По-късно печели конкурс за научен сътрудник, а след това става и преподавател. Втори мандат е ръководител на катедра „Аналитична и компютърна химия” в Химическия факултет. Основните му научни интереси са свързани с атомната спектроскопия, чете лекции по метрология и статистика и е сертифициран инструктор по метрология към JRC IRMM – Метрологичния институт на Европейската комисия.

– Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите Ви страни?

– Аз не се определям като голям учен и бих казал, че ученият у мен е около 10%. Опитвам се да съвместявам работата и личния си живот в съотношение 50 на 50, въпреки че жена ми смята, че повече време отделям на професията си. Но ако все пак приемем, че половината ми живот е работата, 10% се падат на учения, 15 – на експерта, и 25 – на преподавателя. За мен преподавателската работа е доминираща. А иначе съм открит човек и не мисля, че у мен има нещо скрито от колегите ми.

– Как бихте искали да Ви възприемат хората и всъщност интересувате ли се от мнението на другите?

– Суетата не ми е чужда. Затова и търся одобрението на колегите и бих искал да се харесвам на студентите, защото за резултати може да се говори само когато има позитивна комуникация между преподавателя и хората, които той обучава. Но зная, че във флирта със студентите трябва винаги да сме искрени, защото младите хора веднага усещат фалша.

– Как решихте да поемете по пътя на  академичното поприще?

– Мечтата ми беше да стана преподавател по химия, защото майка ми беше химик в Техникума по обществено хранене в Габрово. Тя обаче ми забрани да ставам химик и учител  и когато разбра, че се готвя да кандидатствам химия, скри всички учебници по тази дисциплина, с които иначе нашата домашна библиотека беше пълна. Майка ми искаше да стана журналист, смяташе, че химията е рискова професия. Но аз все пак избрах тази наука и не съжалявам. В Пловдивския университет попаднах на преподаватели като професорите Любомир Футиков и Георги Андреев, които изиграха много голяма роля в това да избера науката като бъдеще.

– Те ли са вашите учители в науката?

– Да, моят академичен баща е проф. Любомир Футиков, но не мога да не спомена и влиянието, което е оказал върху мен член-кореспондентът проф. Димитър Цалев от Софийския университет. За мен той е един от образците на учен в нашата област и съм горд, че е доктор хонорис кауза на нашия университет. Работя активно и с проф. Антонио Каналс от университета в Аликанте, който също е доктор хонорис кауза на Пловдивския университет.

– Добър избор ли е човек да се посвети на науката и образованието?

– Науката, изкуството и образованието са най-човешките дейности. Само и единствено човекът е способен да натрупва и предава информация не по генетичен път. И ако предаването на информация като обучение е систематизирано, това вече е образование. Няма по-висша еманация на човешката дейност от образованието. И как да не е щастлив човек, който работи в сферата на образованието? Науката дава и още нещо –оргазма на прозрението, да го нарека така. Чувството дълго да работиш върху нещо, което ти е било неясно, и изведнъж то да ти се изясни, е неописуемо. А да доведеш хората, които обучаваш, до това прозрение, и да наблюдаваш тяхното удоволствие е повече от неописуемо. Така че определено си струва  човек да се отдаде на образованието и науката

– Мислите ли, че фразата „Сега не е време за наука” е клише, или всъщност въпреки всички финансови проблеми в държавата у нас се правят изследвания на световно ниво?

– Ще се върна към това, което вече казах. Ако нямаме наука, изкуство и образование, ние не бихме били човешко общество. Така че нито вчера, нито днес, нито утре може да има оправдания, че не може да се прави наука или образование. А и науката вече не е затворена в тесни граници, тя е интернационална и ние можем да участваме във всички европейски проекти. В нашия факултет например работим с колеги от Белгия, Франция и Испания, така правим наука, и то на световно ниво. Друг е въпросът, че нашата държава просто не отделя достатъчно средства за развитието на науката. Всички казват, че науката е приоритет, но какъв приоритет е нещо, за което даваш 0.3% от дохода си? Аз давам над 2% от доходите си за сметките за вода,  значи ли това, че водата ми е приоритет?

– Университетите ли са мястото, в което трябва  да се прави наука, или институтите към БАН и съществува ли ефектът „Лявата ръка не знае какво прави дясната” при това извършване на научни дейности на различни места?

– Не съм привърженик на противопоставянето на университетите и БАН. Аз лично съм участвал в няколко акредитации на научни институти на БАН и зная, че хората там, въпреки ситуцията, в която са поставени, успяват да развиват науката. Там има много стойностни хора и ние работим много активно в Института по обща и неорганична химия, имаме общи проекти и публикации. Така че няма противоборство, по-скоро би следвало да има по-голяма конвергенция, да съвместяваме усилията на чисто научните институти и академичните звена. Но е безспорно и че в университетите трябва да има наука, иначе не биха били университети. 

– Кое е най-интересното пред Вашата наука, погледната с хоризонта на 21 век?

– Аналитичната химия е обслужваща наука, защото работим с медици, с еколози, с биолози, с металурзи, с фармацевти… Те имат някакви изследователски задачи и за да ги реализират, им трябва информация за състава и строежа на веществото. А нашата задача е да създаваме такива методи, че да даваме достоверна информация, да не заблуждаваме. Затова и аналитиците сме толкова критични към себе си и достоверността е нашето вечно предизвикателство.

– А как окуражавате младите – студентите и начинаещите в науката?

– Харесва ми сентенцията „I am deeply superficial”, защото живеем в общество с толкова източници на информация, че ние непрекъснато разглеждаме различни информационни среди, но без да задълбаваме. А за да се работи наука, трябва фокусиране. За младите хора е характерно любопитството, но те не се фокусират. Това е проблемът и ние се опитваме да ги накараме да разберат, че трябва да полагат големи усилия и да преминат през разочарованието на неуспешните опити, да натрупат достатъчно болка и изтощение, за да бъде наградата от успеха им истинска някой ден. Иначе казано, науката е като песен на Богдана Карадочева – трябва да се слуша внимателно. Тя е дълбока, интелигентна, има и болка и тъга, но и страст, и щастие, и оптимизъм.  И най-важното – да е за ДОБРО! ДАНО!

– Как си почивате и как се забавлявате?

– Обичам морето и плаването с яхта. Странното е, че последния път бяхме на една яхта трима доценти. Никой от нас не може да си позволи да има яхта, но аз имам братовчед, който ни кани всяко лято. А истинското зареждане за мен е грижата за моя дом и градината. Два пъти в седмицата задължително кося райграса, подрязвам храстите, почиствам цветята и мия двора с водоструйка и  виждам, че създавам красота. Резултатът от такива усилия е доста по-видим, отколкото в науката – там прекарваме години в четене и експерименти без резултати и понякога човек се отчайва.

– Обичате ли да пътувате и имате ли свое място някъде по света?

– Не, не обичам и даже вече не ми се ходи в творчески командировки. Всяко година чета лекции в университета в Аликанте и може би това е моето място – на брега на Средиземно море в Испания. Но колкото и да го обичам, винаги нещо ме дърпа да се прибера обратно в България.

– Има ли нещо, за което досега не сте намерили време в живота си, а то Ви привлича?

– Имам две мечти – да построим нова сграда на Химическия факултет и да имам внуци. Вече съм на 52 години и искам да стана дядо. А ако успеем да построим нов Химически факултет, това наистина би осмислило живота ми.