С близо 10 пъти беше увеличена площта на защитена местност „Дупката“ край Ивайловград със заповед на министъра на околната среда и водите по-рано тази година. Така тя нарасна от 65 декара на близо 608 декара. Освен площта, заповедта разшири и предмета на опазване на „Дупката“, като добави още един вид орхидея и естествено находище на калабрийския бор (Pinus brutia). Така под защита вече са изброени изрично общо 14 вида защитени и редки диворастящи орхидеи.
Процедурата беше инициирана от WWF България в рамките на партньорство на природозащитната организация с местния клон на „Старбъкс“, който подпомага работата на WWF България по създаване на нови защитени територии. В България националните и природни паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности заемат едва 5% от територията на страната. Целта на партньорството е да подобри тази статистика.
„Дупката“ е дом на редица редки и защитени видове растения, сред които двурогата пчелица (Ophrys scolopax), паяковидната пчелица (Ophrys mammosa), дремниковия главопрашник (Cephalanthera epipactoides) и най-голямото известно у нас находище на калабрийския бор (Pinus brutia). Новата заповед на министъра на околната среда и водите забранява редица дейности в „Дупката“, които могат да навредят на защитените видове, като изграждането на нови пътища, разкриването на кариери, внасянето на неместни растителни и животински видове, брането и увреждането на защитените орхидеи и др.
Ето малко повече информация за някои от видовете:
Както вероятно се досещате, тази великолепна орхидея носи това име заради приликата си с пчела Цветовете на всички орхидеи от рода „пчелица“ (а те са над 100) приличат на женските екземпляри на различни видове пчели и оси. Това е тяхната еволюционна стратегия за привличане на мъжките опрашители. Най-интересното е, че приликата не е само външна – цветовете отделят и характерните за имитирания вид полови феромони, които помагат на мъжките чрез обонянието си да намерят партньор. Двурогата пчелица цъфти от април до юни, а височината ѝ е от 15 до 50 см.
Въпреки името си, цветът на паяковидната пчелица не имитира паяк опрашител, а пчелите от рода Andrena. Паяковидната пчелица е защитен вид, който се среща по пасища и сред храсталаци в по-топлите райони на страната и е сред най-ранно цъфтящите видове – още през април (май). На височина достига 60 см.
Пурпурният салеп се среща в цялата страна в разредени гори, горски поляни, малко използвани пасища. Красотата и лечебните му свойства са причина хората да го събират за букети. Така той става все по-рядък. Цъфти от април до юни и достига 80 см височина.
Toва вечнозелено дърво от семейство борови е защитено от Закона за биологичното разнообразие. В „Дупката“ се намира най-голямото му известно находище у нас. Разпространен е основно в Източното Средиземноморие (Калабрия, Североизточна Гърция, Крит, Турция и България). Вероятно името му идва от историческия регион Брутия, днешна Калабрия в Южна Италия.
