Сградата на върха на тепето е построена от бетон през 70-те, по модел на събореното по-рано възрожденско школо
В началото на XX век училището вече не е гръцко, а българска гимназия за мебели, или „Столарско училище“
Сградата, която Пловдивската света митрополия е закупила на Трихълмието, над „дупката“ на Понеделник пазара, е известна на всички пловдивчани. Вижда се отвсякъде – от Тримонциум, от булевард „Цар Борис“, минаващ през Тунела, едва ли има човек, минавал през Пловдив, който да не я разпознава. Миналото ѝ е доста интересно и любопитно – на това място е построена сграда през Възраждането, която е служила за Гръцко училище. В най-атрактивния сивид (на главната снимка) тя е построена малко след 1846 година.
По-късно, след Освобождението, гърците са изгонени от Пловдив. Там се настанява Столарско училище – за изработване на мебели. Фасадата вече е малко променена – без еркери и с друго разпределение на прозорците. В средата на соц-а се взема решение останалото от автентичната сграда да бъде съборено. На нейно място се издига копие от бетон, което е и днешната постройка. Тя обаче никога не остава довършена, въпреки плановете за нея. Така се стига до днес, когато нейното бъдеще става все по-ясно, макар и с редица неизвестни.
Тук ще ви представим вкупом два материала – от историка Владо Балчев и от Теодор Караколев, свързани с историята на сградата. Очаквайте скоро в Под Тепето и статия за бъдещето на Гръцкото училище:
ИМАЛО ЕДНО ИЗИСКАНО И ИЗЯЩНО ЗДАНИЕ ВЪРХУ НАЙ-ВИСОКАТА ЧАСТ НА ТРИХЪЛМИЕТО. ДНЕС ИМА СРАМ…
Една сграда навръх Джамбаз тепе още от средата на ХIХ век се налага като своеобразен символ на Трихълмието. Постройката се виждала още от железопътната гара на Пловдив. Непосредствено под нея се извисявала камбанарията на храма „Св. Петка” (Стара), отстрани се намирал самият храм. Тези три сгради, заедно с внушителните скали на тепето, формирали един незабравим ансамбъл. Срещаме го още в първата „Панорама на Филипополис“ от 1873 г., дело на фотографа Димитър Кавра, срещаме го също във фотография от 1875 г. на Дмитрий Ермаков, един от изявените майстори на световната фотография през ХIХ в. Погледната отблизо, сградата впечатлява със своята изящност и изисканост. Отделните детайли на постройката най-ясно се виждат в една творба на придворния фотограф Иван Карастоянов от 1892 г.
Малцина знаят, че тук е било настанено някогашното Централно гръцко училище. Това е първата сграда в Пловдив, строена специално за учебно заведение. Издигната е през 1780 г. Преди да се появи тази емблематична постройка, децата се ограмотявали в предверията на църквите, или по къщите на даскалите.
Първи директор на училището бил йеромонах Антим. През 1790 г. го наследил иконом Константин, издал във Виена през 1819 г. „Описание на Пловдивската епархия“. През 1828 г. директор на школото станал хаджи Йоанис от Сливен, известен повече с името доктор Иван Селимински. Завършил авторитетната по това време гимназия в Кидония (Мала Азия), обиколил половин Европа, Селимински респектирал учениците с широките си познания. Никой в Пловдив не подозирал, че хаджи Йоанис участвал във Великата гръцка завера през 1821 г., имал връзки с дейци на национално-освободителното движение в Унгария и Чехия, с карбонарите в Италия, че по време на Руско-Турската война през 1828 – 1829, организирал снабдяването на българите с оръжие, основал революционни комитети в Сливен и други селища. Неслучайно някои автори го определят като първият български крупен революционен организатор.
Константин Моравенов пише, че до 1846 г. Централното училище било общо градско заведение за Пловдив и в него се обучавала както гръцки, така и български момчета. Години наред фондът за издръжка на училището бил управляван от Чалъковци. През втората половина на ХIХ в. българите образували своя черковна община, основали български училища и се отделили от гърците.
Пак на Джамбаз тепе през 60-те години на ХIХ в. било изградено и Главно гръцко девическо училище. Средствата за изграждането му били осигурени от Сариставрус Косма. Впоследствие и къщата на Сариставрус (известен като Саръ Ставри) също започнала да се използва за учебни цели. През 1874 г. се появило нов тип училище . Наричали го Зарифово училище (пълна гимназия и учителски институт). То носи името на константинополския банкер Георгий Зарифис, който дарил значителни суми за развитието му. След смъртта на Зарифис през 1884 г., средства за издръжката изпращала съпругата на покойния банкер.
През 1900 г. била издигната представителната сграда на училището „Григорий Маразли“. В новата триетажна постройка се нанесло мъжкото нормално Зарифово училище, а старата сграда на Централното гръцко училище била заета от възпитаничките на Централното девическо училище. Опразненото девическо училище пък се превърнало в пансион за ученички. От своя страна къщата на Сариставрус станала пансион за момчета.
Ревностният изследовател на пловдивското минало Козмас Миртилос Апостолидис подробно описва историята на сградата. За първи път тя била ремонтирана през 1811 г. Вторият ремонт бил извършен през 1832 г. След 1840 г. състоянието на постройката било плачевно. Константин Моравенов пише: „Това вехто и изгнило здание не служеше веке на нуждите граждански, че населението се бе умножило“. По време на големия пловдивски пожар през 1846 г. училището изгоряло до основи, но бързо било възстановено.
Историята на сградата има и своето продължение. След антигръцкото движение през лятото на 1906 г. бившето Централно гръцко училище е затворено завинаги. Няколко години по- късно то е преустроено и на променената вече безлична фасада се появява надпис „Столарско училище“ (т.е. тук се обучавали майстори за производство на мебели). След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.
В най-ново време старата постройка съвсем изчезна. Вместо нея се появи една бетонна грамада, която често наричат Бункера.
Имало някога една сграда, която привличала погледа още отдалеч. Имало едно изискано и изящно здание върху най-високата част на Трихълмието. Имало някога…
Днес има срам…
СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СЪДБА НА ПОРУГАНИЯ СИМВОЛ НА ДЖАМБАЗ ТЕПЕ
Историята на Гръцкото училище, което гордо стои на Джамбаз тепе над днешния Понеделник пазар, бе детайлно разказана от Владимир Балчев преди няколко седмици на страниците на „Под тепето“. Неговият разказ обаче приключва през 20-те години – след събитията от 1906 година, антигръцките движения в Пловдив и превръщането на сградата първо в столарско училище, а после в тютюнев склад. Сегашната сграда обаче е изоставена и пуста, като резултат от провален опит за реставрация на автентичната постройка през социализма. Как се стига до днешното състояние?
След 25 години социализъм, през 70-те узрява идеята сградата да бъде преустроена за съвременни цели. Тя трябва да бъде укрепена, заздравена или накратко – изцяло препостроена. Успоредно с този проект върви и идеята за Археологически музей на мястото на днешната дупка до Тунела, в момента собственост на Димитър Георгиев и „Розаимпекс“. Останките от недовършения музей, проектиран от покойния арх. Милчо Сапунджиев стояха до предното десетилетие, когато бяха разрушени.
Проектът за възстановяване на сградата на Гръцкото училище правят през 1971 година арх. Матей Матеев и Вера Коларова – двама души, допринесли изключително много за проучването на историята на Пловдив. Идеята е била сградата да се превърне в „Ресторантски комплекс“.
Той е трябвало да бъде с 350 места, като на всеки от етажите се оформят различни по тип стаи. Така в горните два етажа е трябвало да се създадат „пловдивска стая“, „родопска стая“ и „средногорска стая“. Идеята е била входът да бъде именно от последния етаж, откъм Стария град.
Под тях – на следващ надолу етаж – е трябвало да се оформи „тракийска механа“ с квадратна зала, посветена на Панагюрското съкровище с копия на някои от предметите. Тук е и връзката с Археологическия музей в съседство – където се е очаквало да бъде прибрано то. На най-ниското ниво е планирана винарска изба. Любопитно е също, че във визуализациите на проекта долните етажи са отбелязани да бъдат изградени от камък – а не от бетон, както е сега и, между другото, някои от препостроените сгради в Стария град.
18-те години от обнародването на проекта през 1971 до 1989 обаче не са достатъчни на тоталитарния строй да издигне и довърши този интересен проект на арх. Матеев и Вера Коларова. Всъщност „ресторантския комплекс“ на ул. „Княз Церетелев“ има подобна съдба на други социалистически проекти – като Археологическия музей или стадион „9-и септември“, макар и последният да се строи едва в последните години на режима и за недовършването му причините да са по-обективни.
Така днес сградата стои в състоянието, в което я виждаме всекидневно. Преди 10-ина години достъпът до нея бе сравнително свободен, макар и не съвсем безопасен. По-късно към ул. „Церетелев“ бе вдигната ограда, за да се спре достъпа, вероятно с цел безопасност. Бетонният силует днес е само платно за графити майстори и, може би, спомен и урок, че мащабното централно планиране не е гаранция за успех.
Толкова ли много училища имаме ,че да ги трансформираме в ресторанти и то паметници на културата Като в същото време Академията по музиално танцово и изобразително изкство няма ателиета за спациалностите по изобразително изкуство ь мода и пр. Академията няма и сво музей галери каквито има всяко висше училище по изкството
ТОЧНО КАКТО СИ СПОМНЯ „АРХ“ – НАИСТИНА ГРАНДОМАНЪТ „Матеев май предлагаше и асансьор през скалите до заведението“ ОТ ТУНЕЛА ОТДОЛУ, А НА СЛУЖБА КАТО ГЛАВЕН АРХИТЕКТ ОБЩИНСКИ ВМЕСТО РОМАНТИЧНОТО ЕЗЕРЦЕ В ГРАДИНАТА С ЛОДКИ И ПР. ЗАВЗЕ, ИЗСЕЧЕ И БЕТОНИРА МАНИАКАЛНИТЕ „ПАЮШЧИЕ ФАНТАНЪЙ“ ЗАЕДНО С КРЪГЛИЯ „ДАНСИНГ“ ЗА ДА ‘ЗИМА АКЪЛА НА БЛОНДИНКИТЕ ОТ САВЕЦКИТЕ ГРУПИ.
ХВАЛА!
Не съм съвсем сигурен, но арх Матеев май предлагаше и асансьор през скалите до заведението училище. Беше известен с радикалните си идеи – издълбаване на тепетата, свързването им с мостове, застрояване на река Марица, както и застрояване на Босфора, последното би ограничило вредното за архитектурата корабоплаване. Има и още един проект, финансиран от небезизвестния Христо Александров, с някакви стъкларии и пристройки, ще спестим името на автора му.
Налага се важно уточнение: в процесите на масирани възстановителни работи през 70-те години от НИПК този обемен обект беше възложен на арх. Вера Коларова. Проучванията, изчертаването на реставрацията отнема време, тя имаше и други задачи (една от които озаглавена „ЮЖЕН ВХОД НА ТУНЕЛА“ тъй като никой не знаеше и не можеше да предполага, че великата Лилия Ботушарова разкрива там . . .АНТИЧНИЯ!).
Цит.: „Проектът за възстановяване на сградата на Гръцкото училище правят през 1971 година арх. Матей Матеев и Вера Коларова“
Доц. Матеев от ВИХВП съвсем отделно с връзки в Балкантурист си правеше пряко спазарени чертежи за атракциони и ресторант -по примера на неотдавна преди това реставрираното Мевлеви Хане от арх. Никола Мушанов и неговата сянка арх. Златка Кирова за ресторант ПЪЛДИН.
В Гръцкото училище -отлично представено от Балчев до 20-те години- освен кооп. „Мека Мебел“ =столарското= по едно време се помещаваше обущарска фабрика преди създаването на завода; а също по друго време в 50-те ДАШ Държавна Автомобилна Школа, общежитие с едни открити военни джипки катереха калдаръмите . . . По-късно Жилфонд настани работнически семейства.
Относно „бетоните“ – приетата практика задължаваше заздравяването на паметниците (дървено-паянтов скелет с кирпич върху каменни темели) да се прави с бетонови плочи, гредо-подпорна система. Единствено изключение – ЛАМАРТИН се възстанови от арх. Петър Дикиджиев със стоманен скелет, но това се оказа сложно и не се повтори.