АктуалноГласовеГрадътИзбор на редактораМненияНовини

Николай Пловдивски посрещна заместника на руския патриарх и говори за мир

Тялото Христово страда поради тази братоубийствена война, всички страдаме, сигурни сме, че страдате и вие. Длъжни сме с искрена братска любов едни към други да се опитаме да открием причините за сполетялото ни злощастие и да се опитаме да го прекратим, заяви пловдивският владика пред митрополит Антоний

Снимки: Официален сайт на Пловдивска митрополия

Николай Пловдивски посрещна сериозна руска делегация под купола на митрополския храм „Св.Марина“ днес. Главата на най-голямата епархия бе домакин на официално посещение на заместника на руския патриарх- митрополит Антоний, председател на отдела за външни църковни отношения на Руската православна църква. Той е в България по официален повод честването на 70 години от основаването на руското подворие в България. В пловдивския храм с висшия руски духовник бяха посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова и почетният консул на федерацията Георги Гергов, който бе титулуван от Николай Пловдивски за архонт.

„Войната в Украйна вече застрашава самото тяло на Светата Православната църква и затова сме длъжни да го прекратим“, заявил митрополит Николай пред Волоколамски митрополит Антоний. В сайта на пловдивската митрополия е публикувано приветствието на пловдивският владика пред госта му, основната част от което ще ви представим без редакторска намеса. В него той говори за мир, определя „специалната операция“ на Русия в Украйна като братоубийствена война.

„Докато не бъде поправена грешката, ако е била допусната такава, мирът няма да може да бъде възстановен. Вярвам в това с цялата си душа и сърце, и Ви моля да не ми се сърдите, че го казвам по толкова прям начин. Времето за дипломация изтече. Застрашено е самото тяло на Светата Православна Църква и ние нямаме право повече да крием мислите и чувствата си зад витиевати думи и нищо не казващи фрази“, обръща се към госта си Николай Пловдивски.

Ето и основната част от приветствието му:

Ние и нашата епархия сме неразделна и неделима част от Българската православна църква, една от най-древните автокефални църкви на православния свят – първородна дъщеря на Вселенската патриаршия. Българската и Руската православни църкви са свързани не просто от общото за всички православни литургично, догматично и канонично единство, но и от дълбоки исторически връзки на взаимопомощ и солидарност. Ние, кръстените от Свети Патриарх Фотий и попили Словото Божие лично от учениците на Светите равноапостолни Кирил и Методий, когато е дошло времето и Бог е промислил, сме пренесли и предали даруваното ни съкровище на православната вяра първо към Киев, а оттам и към необятните земи на Изток. В трудни за нас времена ние, обратно, сме получавали от Светата Руска православна църква неоценима братска помощ и подкрепа. В нашите библиотеки още се пазят богослужебни книги, отпечатвани в руските печатници в средата на 19-ти век. На всяка литургия в нашите църкви ние се молим Господ Иисус Христос да помене в Своето Царство император Александър II и всички войни, павших на поле брани за веру и освобождения отечества нашего. Едва ли има друга православна автокефална църква, която по толкова недвусмислен начин да изразява признателността си към Вашата църква, Вашия народ и Вашата страна. Това, държа да отбележа, не е израз на раболепие или синдром на повиновение, а е проява на братска любов в Христа, която, надяваме се, делата ще покажат, че е взаимна. 

Казвам всичко това, за да подчертая, че отговорността, която ние носим за тази митрополитска катедра, от една страна и чувствата на братска любов и духовна свързаност, която изпитваме към Руската православна църква, от друга страна, ни задължават да споделим тревогата, която ние и нашият мирен православен народ изпитваме в тези дни. Няма да използвам никакви епитети и силни думи, за да охарактеризирам това, което се случва оттатък Черно море.  Ние не сме нито светски политици, които разсъждават от позициите на утилитарната изгода за собствените си страни, нито сме дистанцирани анализатори, наблюдаващи случващото се с научен интерес. Ние сме православни християни и сраженията, които се водят в земите, за чието покръстване нашите предшественици, епископи и свещенослужители от България са вложили още през 10-ти и следващите векове животите и душите си, са битка, която се води вътре в нашите сърца. Тялото Христово страда поради тази братоубийствена война, всички страдаме, сигурни сме, че страдате и вие. Длъжни сме с искрена братска любов едни към други да се опитаме да открием причините за сполетялото ни злощастие и да се опитаме да го прекратим.

Слава на Бога, в Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна църква, Нашият Господ Иисус Христос, Неговите Апостоли и боговдъхновените отци от Седемте вселенски събора са ни дали всички необходими ръководства за църковния живот, които във всяка една ситуация да ни позволяват да намираме правилните решения на изникващите въпроси. Няма да съобщя нищо ново, ако кажа, че Светите канони са продиктувани от Светия дух правила за поведение и поради това тяхното неизпълнение или нарушаване винаги е свързано с неблагоприятни последствия. Санкцията за нарушаването на Божието право и на Свещените канони е Божия санкция. И като такава тя е неизбежна. Защо казвам това? Това, което вие наричате „военна операция” в Украйна, започна на 24 февруари. Една седмица по-късно на 3 март, когато ние честваме Освобождението на България от победоносната армия на император Александър II, в която наравно са участвали руски, украински, финландски, румънски, грузински и прочие войни, в словото си аз си позволих да разсъдя на глас, че за току-що започналата война между два православни народа може би има една причина, която остана незабелязана от светските политици и анализатори. А тя е, че няколко години преди това православният свят беше смутен от един междуцърковен спор за юрисдикция. Макар и да изглежда като административен въпрос, всеки спор за църковна юрисдикция всъщност е спор за душите и разкъсва душите на православните християни. Ние, българите, сме научили този урок на два пъти, през 870-та и през 1870-та година, и това ни дава право да обърнем внимание върху проблема. Един спор за църковна юрисдикция може да бъде  разрешен само и единствено от позициите на християнската любов и на каноничното право. Всякакви други способи за неговото разрешаване, не дай Бог със светски методи и подходи, могат да направят конфликта още по-дълбок и това в момента се случва пред очите ни. 

С две думи, досточтими Владико, мисля и изповядвам гласно, че от гледна точка на нас, православните, конфликтът между Русия и Украйна започна като междуцърковен спор за юрисдикция, в който постепенно бяха въвлечени в повече или по-малка степен всички останали православни църкви. Това е ненужно и опасно. Ние нямаме право да допускаме един конфликт между два православни народа да се разпростира като пожар върху цялата вселенска православна църква. Напротив, вселенското православие е длъжно да помогне всячески за разрешаване на конфликта. Но, така или иначе, моето мнение е, че военният конфликт между вашите страни в момента е пряко следствие от предхождащия го трансцедентен конфликт. Докато не бъде отстранена причината, няма да бъде поправено следствието. Докато не бъде поправена грешката, ако е била допусната такава, мирът няма да може да бъде възстановен. Вярвам в това с цялата си душа и сърце, и Ви моля да не ми се сърдите, че го казвам по толкова прям начин.

Времето за дипломация изтече. Застрашено е самото тяло на Светата Православна Църква и ние нямаме право повече да крием мислите и чувствата си зад витиевати думи и нищо не казващи фрази. Слава на Бога и на светите отци на Църквата, които са решили и постановили, че в Православната Църква всички епископи са равни и че предимството по чест не означава предимство по права. С Божията премъдрост е установено също така, че Едната Свята Православна църква ще се управлява съборно, което значи, че в нея математическото мнозинство няма никакво значение, ако математическото мнозинство се отклонява от догмата и канона. Църковната история е пълна с примери за това как догматичната чистота и каноничната строгост надделяват над математическото мнозинство и няма смисъл да тестваме отново валидността на това аксиоматично положение, което е точно толкова валидно през 21-ви век, колкото е било валидно през 15-ти, 9-ти и така нататък.

Искам да знаете, че ако смятате, че бихме могли да помогнем за преодоляване на възникналите противоречия, то ние няма да пожалим никакви усилия и ще направим всичко необходимо, за да се върнем всички заедно на пътя на братската любов и да започнем да лекуваме нанесените рани върху Тялото Христово. Вярвам, че докато не бъдат излекувани раните върху Църквата, няма да бъде преодолян конфликта между народите. Със сълзи на очи моля Нашия Господ Иисус Христос да просветли умовете ни и укрепи волята ни да се изскубнем от примките на лукавия, който е помрачил съзнанията ни до степен да забравим кои сме, какво е нашето призвание и каква е нашата мисия на този свят. А тя е да проповядваме любовта, да укрепваме мира и да работим денонощно за спасението на поверените ни от Бога души на православните християни. Ако можем да помогнем на мира и на любовта със средствата, които Бог ни е дал в мига на нашето ръкоположение, по-голяма награда за нас и за вас няма да има.

Моля да отнесете сърдечните ни приветствия към Негово Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия, който вероятно ще благоволи да си спомни за времето, което прекара тук, в Пловдив, сред нас, както и ние ще си спомняме за онова велелепно посещение до края на дните си. И ще молим Господа всички днешни злощастия един ден да бъдат отминати като лош сън, а ние отново да можем да се срещаме и общуваме братски, обединени в съборната любов на Едната Света Православна църква и в любовта на Този, в чието име единствено се срещаме.

Моля да приемете в дар тази икона на Свети Климент Охридски, чийто празник по Юлианския календар е днес. Надявам се, че ще намерите за нея достойно място, откъдето този български светец, създал азбуката „кирилица“, на която днес и вие пишете, ще ви припомня, че мисионерското дело, тръгнало от България преди повече от 10 века и християнизирало света до Камчатка е толкова победно, защото е било извършено с любов, а не с меч.

Ивайло Дернев

Един от създателите и главен редактор на сайта Под тепето. Той активно заема гражданската си позиция по всички чувствителни теми за града и развитието му.

3 коментари

    1. Лъжливи лесно прекопирани словесности пълни с ВЪЗДУХ под налягане напомпен за да прикрият пред скептичния критичен поглед на Пловдивчанина-Румелиец-БЪЛГАРИН какво по-точно се спазариха Болгаро–Советските ни ВЛАСТЕЛИНИ.

      (Г-н Почетният КОНСУЛ на СССР, Хазяин и Архонтин на попа отсъстваше ли от ешмедемето – или само ужким, а е бил зад завесата / под масата / по Вайбера? Бидейки собственик на Стария Пловдивм на Международния Мострен Панаир, на БКП маскирана като „БСП“ – и др., мн. др.)

  1. Кара си с даденото му по рождение от татенцето БАРЕТА (Бияч на БКП) именце милият – без MOНАШЕСКО, задължително при пострижение и отречение от светската суета. Защо ли? Защото манастир не е помирисвало изчадието комунистическо, никога не е бил честен и почтен МОНАХ, камо ли отшелник, постник, духовник…

    Пазарлъкът изглежда е бил под преструвка „религиозническа“ да го парашутират да МУТРО-полит-иканства из Румелията, да интригантства, да угоява …когото трябва (взаимно, да). От пръв поглед още от Името Миколай-Герголюб Баретов си личи = Аятоллахът със злия поглед, с ролекса и лимузината със пожарникарска сигнализация е Ментарджия, Далавераджия, не е читав тоя с неговата непризната не-акредитирана килийна измислена като за баш-будали „академия“.

    „Академично“ ли беше пЪрвенюшкото подобряване на Света Марина да я нагизди като някаква ючбунарска . . . и да оскверни съкровените древни стенописи – или опростачаване, герго-селяндурско? Ново висше стъпало в *р*вославната култура на Града според прокурорското *р*восъдие!

    Нека спестим подробности за психо-диагнозите на Кольо-студентчето което обявило, че е хванало Дядо Господ за шлиферо. На болни хора не се подиграваме.

    През турско можеше да има значение какво проповядва Миколай-Герголюб Баретов. И кому раздава Тиквен Медал „ЕРМ“ /Херм /Хермес – на ортаци КлептоКрати, съзаклятници в нотариалните му магьосничества.

    САН КИРИКО = кражбата на века от *р*вославието подпомогнато от *р*восъдието: от МАА =Междунар. Академия по Архитектура, от джоба и от залъка на архитектите, отчислявали десетилетия наред половината от всеки хонорар – без нито стотинка църковна нито държавна. Само укрепването на свлачището костваше колкото Палатите около разкашканото църкве, проектирани като „да мязат“ от засл. арх. Любо Шинков, НИПК.

    Ами като настъпи ВИДОВДЕН, попе, Геената Огнена как ще прескочиш? Или ти си делови ючбунарски бизнисменин и в такива работи НЕ ВЯРВАШ?

    Нация от ПОСЛУШНИЦИ много им се иска на мутро’полит’ика и на неговите биячи, попадии, архонти, архонтеси и архонтчетата им. ДЪРЖАВНА църква – и драпат за заплати за задължително „веро“учение за неизтрезняващите презвитери. И на войската се натрапват юродите.

    Надали.

    В белите държави в 21 век средновековни акъли важат само вътрешно в секти, култове, клубове и мормонски племена и масонски ложи. Свобода на съвестта има постигната. Който иска семинария – прав му път. Аятоллахът да си царува …в Азия!

    Скептично бяхме предупредени още от колегата Волтер -който умеел да размишлява, да мисли и дори да измисля според Чомски- че в момента в който Първият Тарикат се запознал с Първия Будала – в тоя момент възникнала Организираната Религиозност.

    Направа човешка, пълна с грешки, каквото и да ни лъже йерархията професионални Посредници =надВзиратели =епиСкопи: никое Божество нищо общо няма с никоя от безбройните (всяка от които =самозвана Единствена) ДалаВЕРИ.

    Религия е нещо различно от ВЯРА. Организираната в институции “вцърковена” РЕЛИГИЯ е хорска направа. Цели да организира и командва народа, тълпите, масите кръстоносци срещу джихадисти, в изпълнение на нечии интереси и заповеди. А второто след Религ-Идеологическите фанатизми проклятие върху човечеството е Патрио-Шови-Национал-Нацизмът. Междуселски-Махленски-Мафио-КлубФЕНски гангстеризъм. Омраза срещу различаващите се от племето, смърт за дисидента!

    ВЯРАТА си е друго, вътрешно, искрено, истинско, без професионални посредници със златен телефон до „Горе“. Без командири. Както българските БогуМили научиха западните Катари и света, божественото е във Съвестта на всекиго от нас. Гностици бяха първите християни идеалисти преди самозвани епи-скопи (над-взиратели) да ги яхнат и оскубят.

    Задължителни идеологии, (всуе)верия и ритуали вече отдавна не важат. Претръпнахме. ВиК попе, Великден и Коледа, толкова.

    БългароСъветската сибир-азиатска *р*вославна секта Гундяева ни е дъщерна, отцепила се в Схизма от майчината ни изконна византийска константинополска Вселенска Катедра и не е меродавна за душевността нито за духовността на румелийския народец.

    След комунистическите вярвания, практики и квази-религия Суверенът вече е отделно от фирмата БП”Църква” Лимитед.

    По-хигиенично е…
    =

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина