Най-пищната част на Форума се възражда за живот до месеци (ГАЛЕРИЯ)

Липсват средства за поставянето на един от най-ценните запазени надписи на римския Филипопол – за Съкровищницата

Вдигат антична колона за визуална връзка със Западните пропилеи

Надписи на императорите Домициан и Комод възкръсват за съвременната публика

До няколко месеца ще бъде готова новото археологическо бижу на Пловдив – т.нар. Форум-север. Зоната, северно от Пощата, е най-пищната част от централния площад на Римския Филипопол. Там са били разположени поредица важни обществени сгради – частично разкрити днес от археолозите, които ще се интегрират в новия проект, добиващ вече очертания. До лятото може зоната да бъде готова и достъпна за граждани, разказа за Под тепето архитект Румяна Пройкова, проектант на социализацията и експонирането на територията.

Зоната ще служи и като своеобразна директна пешеходна връзка между Главната улица – „Кн. Александър I Батенберг” и Епископската базилика. Тя ще има и едно „разклонение“ – към Одеона и улица „Гурко“. Така дълго изоставената археология северно от Пощата най-накрая ще бъде интегрирана в урбанистичната мрежа на града.

Мястото е административното сърце на Филипопол. Докато другите три страни на почти квадратния Форум (или Агора) са изцяло търговска зона – с магазини, то в северната са подредени институциите.

Една от най-впечатляващите сгради обаче е под земята. Някъде в основите на бившата „Руска книжарница“ се намира сградата на Съкровищницата на Филипопол. Сградата е с изключително големи размери за нашите земи, за което съдим по огромния надпис с наименованието ѝ, разказа арх. Пройкова, която иска да покаже къде се е намирала сградата чрез автентичния фриз.

За съжаление надписът не може да бъде експониран на място – уви, по тривиална причина. Няма пари. Фриз-архитравът от Съкровищницата лежи в насипа покрай Форум-юг, между Пощата и Тримонциум, поставен там някога през 70-те. За днешната управа изглежда е твърде скъпо преместването на уникалния артефакт в другия край на Форума. Надписът е специален за града ни и с това, че е от малкото на латински език – повечето такива в римския Филипопол са на гръцки език.

Съседна на Съкровищницата е Гражданската базилика. Частица от внушителна по размер сграда се показва в експонираните разкопки, като според арх. Пройкова става дума именно за базилика. В езическата Римска империя тези сгради са имали централна функция, като място за важни събирания, дискусии, съдебни дела и подобни. Базиликите са били продълговати сгради, които завършват в план с полукръгла извивка в единия край – този тип архитектура се възприема през IV век от християните за строителството на първите големи християнски храмове. Оттам идва и названието на ранните църковни сгради. От сградата на Форум-север обаче се вижда само южната фасада. Точният анализ на нейната функция е само хипотеза.

Така или иначе – предстои експонирането на впечатляващия вход, който сградата е имала на юг. Първоначално се е влизало през три места, но в по-късни времена два от тези три входа са зазидани с архитектурни фрагменти, сред които се забелязват ювелирно изпълнени мраморни елементи. Там е запазен и част от постамент за статия на император Комод – вграден в постройката. Вероятно императорът от края на II век, станал популярно известен от филма „Гладиатор“, е имал статуя именно в северната част на Форума, а самият посветителски надпис в негова чест ще бъде възстановен и експониран на място. Вероятно съседната сграда-съкровищница е построена именно по времето на император Комод, който въпреки сравнително негативния образ, който има в общественото пространство, е запомнен с добро във Филипопол. На повечето места неговото име е изтрито, тъй като е подложен на damnatio memoriae от Римския Сенат – но името му е запазено в Пловдив.

По-ясно си лични следващата сграда от поредицата институционални постройки по Форум-север, които се социализират в момента. Това е т.нар. Библиотека на Филипопол. Тя също е била монументална мраморна сграда – интересното при нея е е, че има двоен мраморен под, разказа арх. Румяна Пройкова. Смята се, че е била Библиотека, поради нишите за съхранение в тухления ѝ зид, както и специално изградената вентилационна система. Според други изследователи тук се е намирал Архивът на Филипопол.

След тази сграда е проход от Форум-север към Одеона. В днешно време именно тук ще се изгради връзката с улица „Гурко“. Тук също се откриват няколко надписа – един от тях на ара, а другият, покрит от атмосферните влияния в последните години под ламарини. След това са подредени няколко помещения, чиято функция не е установена.

От другата страна на пешеходното преминаване – което съвпада и с античното пешеходно пространство, т.нар. амбулацио – ще бъде експониран стилобатът на Форума. Гранитната основа от последния период на агората вече си личи ясно, заедно с улея за оттичане на водата. На места са запазени базите от антични колони, като най-интересното при тях са съхранените надписи на дарителите от фамилията Мунации – Гней Мунации. Архитект Пройкова ще издигне само една цяла колона с капител – като по този начин ще се направи визуалната връзка между северната и западната част от Форума. На другите места, където е имало колони, освен запазените бази, те само ще се маркират. Нямаме достатъчно запазени елементи, за да се вдигнат повече цели колони, коментира арх. Пройкова. И в действителност – по целия обект ясно се вижда, че на местата, където няма достатъчно информация, не се пристъпва към хипотетични реставрации. Намесите са деликатни и съобразени с твърдо установените факти.

За съжаление част от археологическите ценности на Форума, вероятно са безвъзвратно загубени. Когато през 1980-те години се прекарва пробива под Пощата и Форумът е разцепен на две, някои от най-красивите елементи изчезват извън Пловдив. Висшите партийни кадри решават, че те трябва да радват туристите в Златни пясъци и няколко отлично запазени капитела са изпратени на плажа край Варна. Преди време пратихме една археоложка да ги търси, но така не успя да ги открие, разказа Пройкова. Така днес загубените през соца капители, изнесени без никаква документация, можем да ги гледаме само по снимки.

Изключително интересно ще бъде и в пешеходната част в посока Епископската базилика. Там е разкрит североизточният ъгъл на Форума. В една част ще се направи по-дълбоко вкопаване, за да се покаже първият, по-ранен стилобат на Форума, който не е на същото място, като по-новия. По подобен начин е решено експонирането и на двата стилобата и на Западните пропилеи.

В края ще се преминава през ъгловия магазин. Този магазин в един етап от съществуването на Форума е служил за зареждане на магазините, разказа арх. Пройкова. Затова и там има запазено стълбище, което също ще бъде експонирано. То е по-ниско от нивото на улицата в съседство, тъй като в следващ етап от неколкократните ремонти през античността, нивото се е вдигало.

В самия ъглов магазин, вграден в зида, е и един от най-интересните надписи от Филипопол. Зазидан настрани е текст с гръцки букви, който според най-новите изследвания, е свързан с император Домициан. Първоначално се смята, че това е било постамент от статуя на Веспасиан, но специалистът епиграф Николай Шаранков, при преразглеждане на този текст, доказва, че става дума за неговия наследник Домициан. Статуята на недолюбвания император от края на I век по-късно е била разрушена, а основата и тази част от надписа – вградена в зида. Самият надпис всъщност е най-ранният, свързан с римски император в Пловдив.

Интересно е и посвещението на въпросната статуя – от някой си Дорзинтес. В същата си статия Николай Шаранков предлага връзки с други запазени пловдивски надписи, в които това име съществува. Надпис на някой си Тиберий Клавдий Дорзинтес има на седалките на Античния театър, който е имал специално място на трибуните. Явно това е била знатна фамилия с важни позиции в града, като дори може да става дума за един и същи човек, живял в края на I и началото на II век.

Така, през този последен магазин, съвременната пешеходна връзка от Главната на Пловдив до Епископската базилика, ще стига до Главната на Филипопол – т.нар. кардо максимус. Най-голямата част от тая улица се вижда покрай частта на Форум-Изток покрай Пощата. Въпреки разсичането ѝ от днешния „Гладстон“, все още ясно си личи дългата отсечка. А днес, всеки пешеходец, пресичайки кардо максимус, ще е само на няколко метра и от Епископската базилика.

Така само след няколко месеца ще може да се направи цялата тази връзка – от Западните пропилеи до Цар-Симеоновата градина, след това – през Форум-север, до Епископската базилика. А, ако се намерят средства, за които спомена на последното обсъждане за 113-милионния заем зам.-кметът по култура Пламен Панов, може да се премине и към подобно експониране и на най-голямата като площ археология – Форум-Изток и Форум-юг, за да имаме един цялостен обект в центъра на града.