Може ли останките от Агората на площада да се експонират, а не бетонират?

Може ли вместо да бъде застрояван имотът с останките от Античния форум на Филипопол на площад Централен да стане публична зона за рекреация, със стъклен под, който да разкрива самата археология? Върху този въпрос разсъждават хора с позиция, че на такива парцели, в толкова натоварена откъм култура, история и очаквания зона, не е редно да се строи. Такъв е организаторът на Капана Фест Никола Сивков, който е на мнение, че в името на обществения интерес тази археология не трябва да се затрупва с бетон и ново строителство, а общината да инвестира публичен ресурс, за да го откупи, след което да експонира частта от Агората и да превърне мястото в общодостъпно пространство, част от целия ансамбъл на площада.

Както вчера ви съобщихме, бизнесдамата Вероника Иванова вече разполага със строително разрешение и багерите могат да влязат на площад Централен по всяко време. Инвестиционният проект за малкия парцел между бар Пощата и къщата на емблематичния индустриалец и дарител Димитър Кудоглу и неговото изпълнение обаче крие много рискове за визията на тази изключителна градска зона, за самата археология в „дупката“ и за евентуални щети върху самия нов градски площад с влизането на тежките строителни машини.

„Парцелът попада в територия с археологическо значение, част от зоната на античния Филипопол. Въпреки това, по последна информация собственичката на имота, инвеститор от фирма „Верона Резиденс“ разполага с протокол от извършени археологически проучвания и всички формално изискуеми документи за започване на строителство. На пръв поглед всичко изглежда законно. Моите притеснения обаче са други: дали тази законност не е постигната чрез умело използване на вратички в закона и представяне на непълна или подвеждаща картина пред общината относно реалните намерения за застрояване. Не обвинявам институциите – те действат в рамките на правомощията си и разчитат на коректност от страна на инвеститорите. Но именно тук възниква съмнение дали духът на закона и общественият интерес не са били манипулирани, за да се прокара частен проект върху терен със значима археология. Истинският въпрос е дали духът на закона и моралът, който трябва да го ръководи, не са били манипулирани в полза на частния интерес“, коментира темата Никола Сивков. И припомня, че същият инвеститор бутна незаконно паметник на културата само на метри от имота, повод за който е този текст- къщата на Куцоглу, проектирана от Йосиф Шнитер.

„Днес историята изглежда се повтаря, отново в зона с висока културна стойност, отново при спорен инвеститор, и отново при пълно информационно затъмнение за обществото“, допълва Сивков.

Заявява, че ще положи усилия за осветляване на процеса по издаването на строителната документация, защото Пловдив заслужава прозрачност, когато става дума за терени в сърцето му.

„Паралелно предлагам да стартираме гражданска инициатива „В името на  археологическите разкопки на Пловдив“, която има за цел не да търси врагове, а да защитава историческата памет на града. Защото всяка строителна намеса в археологическа зона следва да върви и с разбиране за морална отговорност.