АктуалноЗабравеният градНовини

Мостовете на Пловдив

Те не само са свързвали различни квартали и култури, но и са устоявали на редица катаклизми и различни събития в миналото и настоящето, а вероятно ще останат и много след нас и нашите деца

Когато си помислим за град в света с много мостове, определено няма да се сетим за Пловдив. Колкото и да е странно дори Венеция не държи първенството, а немският град – Хамбург, който има повече канали в сравнение с Венеция и Амстердам, взети заедно, а по брой мостове е на първо място в света.

В Града под тепетата река Марица е вододелът, който разделя пейзажът сякаш на две и в миналото е била много важен елемент от транспортните връзки от и към Пловдив. Връзките от двата ѝ бряга обаче са били не по-малко необходими за градската среда. Те не само са свързвали различни квартали и култури, но и са устоявали на редица катаклизми и са били „свидетели“ на най-различни събития в миналото и настоящето, а вероятно ще останат и много след нас и нашите деца.

Официалната им история започва със Старият мост, официално наименуван Столипинов мост, Той е започвал от Малката главна (Райко Даскалов) и е завършвал при улица Карловска. Свързвал е Главната улица с квартал Каршияка.  Мостът е повреден през 1971 г. , тъй като мощната сила на придошлата река подкопава две от колоните му и  той се пречупва. По-късно е разрушен, а през 1980-те години наблизо е построен новият пешеходен мост.

Сведения за съществуване на мост над река Марица в Пловдив има още от XV в. В плана на Пловдив и околността изработен през 1827 г. от френския запасен офицер А. Йегершмид и в плана на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г.,  е обозначен мост приблизително на мястото на стария мост. По време на Руско-турската освободителна война,  за да спрат настъплението на руските войски към Пловдив, в началото на 1878 г. отстъпващите турци изгарят моста.   На 23 април 1879 г. хората на майстор Васил Юрговеца го възстановяват и на официалното му откриване присъства дори временно изпълняващият длъжността главен управител на Източна Румелия Аркадий Столипин. В негова чест мостът е наречен „Столипинов мост“. Но пловдивчани го наричали накратко „моста“. След построяване на новия мост, започнали да го му казват „Стария мост“. По време на втория трус на Чирпанското земетресение, когато една трета от сградите и съоръженията в Пловдив са сринати, старият мост на река Марица остава непокътнат. По-късно над него са опънати медните кабели на първата за Пловдив тролейбусна линия. Рано сутринта на 30 март 1971 г. обаче, вследствие на прииждащите води на реката, той поддава.

Пешеходен мост

На 9 януари 1982 г. започва строителството на пешеходен мост в Пловдив на място, източно от падналия през 1971 г. стар мост. Той свързва улица „Райко Даскалов“ от южния бряг и улица „Брезовска“ от северния бряг при Гранд Хотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г. официално е наименуван „Съединение“, но малко хора знаят това име.  Предназначен е главно за движение на пешеходци и за автомобили при аварийни случаи. Впоследствие мостът е покрит с леки метални конструкции и на него е оформена търговска зона. Преустройството е проектирано от Марчо Минев и Димитър Куманов. Поради червено-белите цветове, използвани за декорация на металната конструкция отвън и разположението на прозорците, пловдивчани започват да наричат моста Влакът.

 

Адата

Този мост минава над остров Адата и свързва Северния и Източния район. Построен е в края на 1970-те години, за да изведе извън централната част на Пловдив движението по първокласния път между Калотина и Капитан Андреево. На 11 януари 1907 г. пловдивската управа публикува обява във вестниците за търг за построяване на мост до Столипиново, който щял да бъде с 28 отвора, дървен и ще струва 86 000 лева. Самото строителство обаче започва едва на 10 април 1923 г. и това е вторият мост над реката, при местността Адата. Днес мостът свързва булевардите Северен и Източен.

Герджика

Мостът на Герджика, или Нов мост, свързва булевард „Руски“ с Каршияка. След Чирпанското земетресение с помощите на стотици дарители от цял свят, Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година отделя парите за построяване на нов мост в Пловдив. Строежът му започва на 23 ноември 1930 г. Целта на построяване на моста е да поеме движението от Централна гара до гара Филипово и затова е решено да го изградят по булевард „Цар Освободител“ (днес „Руски“). Мостът е завършен за по-малко от година – на 31 май 1931 г.

По време на строежа му реката е прииждала пет пъти и е разрушавана строителното скеле и прекъсвала работата. Строителството е струвало 19 милиона лева.  През лятото на 1937 г. е издигната и подпорна стена по брега на Марица. Герджика е неотменна част в много от пощенските картички с изгледи от Пловдив по това време.

Едва през 1949 г. са наградени строителите му инж. Илия Драганов, инж. Първан Герджиков и арх. Иван Найденов. През 1956 г. по моста преминава и първият тролей.  През 1966 г. е изграден надлез при моста по булевард „Руски“.

През 2007 г. започва строителството на второ мостово съоръжение, паралелно. Новият мост е с ширина на пътното платно 10 м, на тротоара за пешеходци 3,5 м с еднометров помощен тротоар от страната на стария мост. Няма връзка между двата моста, те отстоят на един метър светъл отвор. През лятото на 2008 г. съоръжението е пуснато в експлоатация. По всеки от мостовете движението е еднопосочно.

В началото е наричан „Царския мост“, но името „Новия мост“ се налага за да го различават от „Старият мост“. През 1934 г. Стою Герджиков построява кръчма „Герджика“ от северната страна на моста. Постепенно пловдивчани започват да наричат моста „Моста на Герджика“, по името на кръчмата, известна с пикантна скара и хубави вина. Наименованието „Новия мост“ е изоставено след 1960 г., когато е построен следващият мост над Марица – този на панаира.

Железопътен мост

Железопътният мост при стадион Пловдив е изграден около 1911-1913 г. като част от жп линия Пловдив – Бургас. При втория трус на Чирпанското земетресение на 18 април 1928 г. мостът е изместен встрани с 28 см. Въпреки забраните, често е използван за пресичане на реката от пешеходци. Масово се използва по време на футболни срещи, играни на стадионите и игрищата от двете му страни.  Предвижда се да бъде повдигнат и интегриран с нов пътен мост, който ще осигури така наречената западна тангента на централната част на Пловдив по бул. Копривщица.

Зелен мост (ВИХВП)

През 1972 започва строителството на мост при тогавашния булевард „Йорданка Николова” до ВИХВП.  По време на строителството му има пропадане, останките от което са били разчиствани с взрив. Мостът е въведен в експлоатация през 1977 г.  Дълго време парапетът му е боядисван в светлозелен цвят, заради което пловдивчани го наричат зеления мост.

Панаирен мост

При прокопаването на тунела в Пловдив през 1950-те години изгребаните камъни и чакъл от него са предназначени за поставяне на основите на нов мост, който да свърже формиращия се от тунела булевард с панаирните палати, установени на север от река Марица. Строителството започва през 1949 г. и след това е изоставено. Първоначално до строежа на моста е изградено помощно дървено съоръжение между двата бряга, което е използвано от пешеходци в двете посоки. Придошлата река през лятото на 1957 г. първо пречупва дървения мост на две, а после отнася лявата му половина. По-късно течението отнася и другата част.

Строителството на панаирния мост е подновено през 1959 г. Той е дълъг 165 метра и е продължение на един от централните булеварди „Г. Димитров”. Съоръжението е пуснато в експлоатация 127 дни предсрочно – на 25 август 1960 г.

Източник: Lost in Plovdiv

Веселина Михайловска

Създава съдържание, насочено към туристите и гостите на Пловдив и отговаря за рекламната и маркетингова стратегия на медията и популяризирането на съдържанието ѝ.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина