Млад учен: Страничните ефекти не са по-различни от очакваните за всички останали ваксини

Актуално Гласове Градът Живот Новини

Йордан Стефанов е млад български учен, който стана известен първо със своята страница и група във фейсбук „Наука и критично мислене”. Той е микробиолог и доктор по микробиология. Преди години издаде книгата  „Митове и истини за храненето”. Йордан Стефанов е един от първите лауреати на наградите Young and Energetic Scientists (YES), а през 2018 г. сп. Forbes го нарежда сред 30-те най-успешни личности под 30-годишна възраст у нас.

В момента една от най-актуалните теми сред хората е свързана с ваксините за коронавируса. Много спорове се водят, има различни нагласи, мнения. От твоя гледна точка, като микробиолог и човек, който активно следи научни изследвания и различни достоверни източници, как стоят нещата?

През последната година (всъщност от началото на пандемията са изминали повече от 12 месеца) успяхме да се нагледаме на най-различни теми и казуси, които поляризираха общественото мнение, създаваха конфликти и най-вече истерия. Интересното е, че тези казуси най-често се основаваха на не добре разбрана, а понякога и фалшива информация. Към момента, поради обясними причини, основните въпроси, които вълнуват хората, са дали ваксините са ефективни? Дали са безопасни? Компаниите производителки публикуваха огромен обем информация, която показва, че ефективност и безопасност са налични. Това, което ме притеснява е, че се съпоставят ваксини (средства за превенция) с лекарства и всякакви недоказани методи за лечение (понякога и шарлатански). В момента например много хора вярват, че недоказани ветеринарни лекарства ще ни спасят. Хората сякаш масово са готови да се лекуват с подобни медикаменти, за които няма данни за ефективност и безопасност, но напълно отхвърлят методите за превенция (ваксините), които са с вече доказани положителни качества. А вече за тази една година видяхме няколко примера как едни медикаменти ги смятахме за ефективни на база ограничени наблюдения, а по-късно стана ясно, че могат да бъдат дори и опасни.

Каква е разликата между РНК ваксините и другите?

Разликата е в технологията. При всички ваксини принципът е един и същ – вкарване на антиген, който да предизвика имунен отговор, който чрез хумурален и клетъчен имунитет да ни предпази от евентуалната инфекция. Антигените могат да бъдат най-различни, произведени чрез различни технологии и доставени по различни начини. Ако някои ваксини представляват отслабен (атенюиран) жив патоген или убит такъв, тук става дума за един от многото компоненти на самия вирус. Един единствен протеин. Използването на един компонент позволява създаването на специфичен имунитет към таргетна молекула. Така се ограничава възможността за възнукване на неспецифични и нежелани реакции. Самата технология е колкото уникална, толкова и хитра. На първо място тя не изисква чак толкова комплексна производствена инфраструктура, нужна при други продукти. Практически това е ензимна реакция, при която във водния разтвор добавяш матрицата за синтез на ваксината, нуклеотидите и самия ензим и след известен период от време тя е готова. Това спестява на производителя много усилия по пречистване, а на пациентите гарантира високо качество на производство, хигиена, стерилност и най-вече безопасност. Това са основните аспекти на на съвременния фармацевтичен производствен процес, защото в недалечното минало при производството на подобни биологични продукти е имало много тежки инциденти след замърсявания (с тетанус например). Днес това е практически невъзможно поради задължителния изключително строг контрол на качеството при производство.

Крайният продукт или самата ваксина може да се опише като чиста информация. Тялото не създава имунен отговор към нея. То създава отговор към протеина, който ще се синтезира в клетките в следствие на инструкциите, които са заключени в инжектираната иРНК. Красивото в случая е, че компаниите тук не са създали ваксина, а технология, цяла платформа за създаване на биологични продукти, иРНК, която може да се използва за създаване на дори персонализирани терапии за онкологични заболявания. Те са създали универсален инструмент против множество заболявания и това е резултат от 20-30 години труд.

Все пак имаше установени странични ефекти и за съжаление смъртни случаи, последно беше съобщено, че вече 23-ма  души над 80-годишна възраст са починали в Норвегия след ваксинация…

Страничните ефекти не са по-различни от очакваните за всички останали ваксини и все пак най-сериозните описани са алергични реакции. След проведено разследване на инцидентите Европейската агенция по лекарствата е стигнала до заключението, че починалите са в изключително напреднала възраст и вероятно са жертва на странични реакции, които иначе протичат леко при по-младите. И тъй като целият свят приоритетно ваксинира по-възрастната група от населението подобни единични случаи изпъкват. Това не означава, че по-младите хора трябва в никакъв случай да не се ваксинират.

СЗО и различни учени прогнозираха, че това няма да е последната пандемия, да се подготвим и за други такива. От къде идва този потенциал за възникване на пандемии след десетилетия изминали от предишни такива?

Това е резултат на естествената еволюция. Пандемиите и епидемиите са естествена част от нашата история. Инфекциозните агенти са погубили цели цивилизации, взимат най-много жертви във военни конфликти и обикновено изместват хроничните заболявания по заболеваемост. Едва през последните 100 години открихме начини да се справяме ефективно с тях, но все пак това са живи организми, а те са силно изменчиви и могат да се адаптират към методите ни за тяхното неутрализиране. Бактериите вече са резистентни към не малка част от ограничения ни арсенал от антибиотици, някои вируси пък се видоизменят всяка година до такава степен, че са неразпознаваеми от имунната ни система. Всичко е въпрос на адаптация. Ще има периоди, в които ще живеем спокойно, но ще има и периоди (като този), в който спокойствието ни ще бъде нарушено. Все пак цели поколения живеят с илюзията за безопасност, която е създадена от комфорта на медицинското обслужване. Това, което имаме е опит и технологии, които ни позволяват все по-бързо да реагираме на подобни ситуации. За ограничен период от време успяхме да изолираме патогена от настоящата пандемия, да го идентифицираме и изучим във всеки интимен детайл и дори създадохме стратегия за неговото елиминиране. Следващият път ще сме по-бързи.

Като млад учен, какво е твоето мнение за реакцията и действията на научния свят към появата на коронавируса в посока справяне с пандемията?

Изключително бърза и навременна. В момента дори следим разпространението на новите щамове, което е изключително трудно. Преди 20-30-40 години това не би било възможно в такива мащаби и с наличните тогава методи. Най-голямата пречка са държавните политики, политиците и бюрократичния апарат, които пречат, а понякога и укриват ценна информация.

В групата, която си създал във фейсбук Наука и критично мислене (същото име носи и страницата) се обсъждат различни теми и спорни въпроси. Какво напоследък, освен ваксините, дискутират с интерес „критично-мислещите“?

Там се обсъждат такива неща, че… Но не винаги ми остава време да изтрия всичко. Но сред сериозните неща, на които се обръща внимание са новите технологии във всяка една сфера и естествено поведението на местни политици и институтции. Как се управлява тази криза? Как мерките се отразяват на хората. Защо хората не спазват мерките и в кой е проблема – в хората или в институциите. Често и в двете страни… Но най-интересно е, че се вижда как силните на деня, дори да предприемат изключително адекватни мерки, се провалят с поднасянето на информация, комуникацията с хората, поведението пред медиите, а това ВИНАГИ води до катастрофални последствия. Типичен пример е ситуацията с кренвиршите. С много усилия институциите успяха да ни снабдят с желаните ваксини, което е похвално, но ако бяха предвидили, че цялото общество ще се възмути от логистиката, щяха да си спестят много проблеми. Дори в групата някои хора изразиха мнение, че не се притесняват от ваксините, а от самата организация и поведение…

Издаде книгата „Истини и митове за храненето“ с важни факти за храната и разбулване на редица заблуди. Сега работиш ли по друг проблемен въпрос и ако, да, какъв е той?

В интерес на истината от много време работя по нещо ново, но имам толкова много професионални ангажименти (а и нужда от личен живот), че просто не ми остава време. А писането не трудоемък процес особено, ако е нужно да си фактологично точен. Въпреки това след прочитането на една нова книга „Между надеждата и страха“ бях доста силно вдъхновен и стимулиран за един нов проект, който започнах, но все още не съм го представил на издателството, с което работя. Надявам се, че като им представя идеята ще я харесат.

 

 

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.