Пловдив се пече на 60 градуса, учените предлагат зелени решения срещу жегите

Фасадите в града достигат екстремни температури, а тропичните нощи се увеличават

Учени призоваха общините да подготвят проекти за климатична адаптация, но конкретна стратегия за Пловдив все още не е представена

Температури до 60 градуса по фасадите на сградите, нарастващ брой тропични нощи и все по-екстремни валежи. Така изглежда климатичната картина на Пловдив според данните, съобщени по време на дискусионен форум за климатичната устойчивост на Пловдивска област. Докато градът продължава да е сред най-горещите в България, а публично представена общинска стратегия за адаптация към екстремните жеги все още липсва, специалистите очертаха конкретни природосъобразни решения – от зелени покриви и вертикални градини до свързани зелени коридори и пропускливи настилки.

Пловдив без план срещу екстремните жеги

Дискусионният форум бе организиран от Аграрния университет – Пловдив в рамките на европейския проект ARCADIA, състоя се в сграадата на Областна администрация, под патронажа на областния управител Георги Янев. В него участваха представители на държавната и местната власт, научната общност и международни партньори. Сред участниците бяха и двама бивши областни управители – проф. Владислав Попов и проф. Христина Янчева. (снимки от форума: Областна управа)

Срещата постави акцент върху необходимостта климатичната адаптация да излезе извън рамките на отделни инициативи за озеленяване и да се превърне в част от дългосрочното планиране на общините. Целта е природосъобразните решения да бъдат включени в общинските програми за опазване на околната среда през следващия програмен период на Европейския съюз – 2027–2033 г.

„Климатичните промени вече не са абстрактна прогноза, а реалност, която променя средата, в която живеем, работим и развиваме нашите общини“, заяви областният управител Георги Янев. По думите му зелените площи трябва да се разглеждат като част от критичната инфраструктура за климатична адаптация, а не просто като елемент от градската среда.

Пловдив сред най-засегнатите от градския топлинен остров

Данните, представени от доц. д-р Славея Петрова от Аграрния университет, показват мащаба на климатичните промени в региона. При сравнение на периодите 1961–1990 г. и 1991–2020 г. се отчита значително повишение на средните минимални температури в България. Летата на 2007, 2012, 2021, 2023 и 2025 г. са сред най-екстремните, като в Южна България са регистрирани температури от 43–44 градуса.

Особено уязвима е Горнотракийската низина, а Пловдив е сред градовете, в които ефектът на т.нар. градски топлинен остров се усеща най-силно. При измервания по фасадите на сгради в града са отчетени температури до 60 градуса (бел. ред.:виж снимката от термокамера на корицата и по-долу). Бетонът и асфалтът акумулират топлината през деня и я отдават бавно през нощта, което допринася за увеличаването на тропичните нощи, когато температурите не падат под 20 градуса.

Според представените данни в рамките на близо 35 летни нощи температурите в Пловдив са оставали над тази граница. Това означава не само по-малко възможности за естествено охлаждане на сградите, но и допълнително натоварване за здравето на хората, особено на възрастните и останалите уязвими групи.

Проблемът не се изчерпва с жегите. Климатичните промени водят и до нов режим на валежите – продължителни летни засушавания, последвани от интензивни порои през есента. При подобни ситуации количествата могат да надхвърлят 60 литра на квадратен метър за 24 часа, което увеличава риска от внезапни наводнения, особено в силно урбанизираните територии с преобладаващи непропускливи настилки.

Зелените коридори като защита от жегата

Учените от Аграрния университет представиха редица природосъобразни решения, които могат да ограничат въздействието на екстремните температури и интензивните валежи. Сред тях са изграждането на зелени покриви и вертикални градини по фасадите, които осигуряват допълнителна изолация и намаляват нагряването на сградите.

Друга възможност е създаването на свързани зелени коридори между парковете и градините в града. Те могат да подпомогнат движението на по-хладните въздушни маси и да ограничат локалното задържане на топлина. Това е особено важно за Пловдив, където зелените пространства са подложени на натиск от интензивното застрояване.

Растителността има роля и за качеството на въздуха. Според представените от доц. Петрова научни данни различните дървесни видове могат да задържат определени замърсители, включително фини прахови частици и тежки метали. Сред посочените примери са сребърната липа, която улавя олово и никел, планинският ясен – мед, и черният бор – кадмий и олово.

За ограничаване на риска от наводнения специалистите препоръчват и използването на пропускливи настилки при изграждането на паркинги, тротоари и други обществени пространства. За разлика от традиционните асфалтови и бетонни покрития, те позволяват на дъждовната вода да прониква в почвата, вместо да се оттича бързо към канализационната мрежа.

Общините трябва да подготвят проектите си отсега

„Трябва да започнем подготовката сега, за да може, когато възможностите за финансиране се отворят, общините в Пловдивска област да бъдат напълно готови“, заяви проф. Владислав Попов, национален координатор на проекта ARCADIA за България от страна на Аграрния университет.

Според него природосъобразните решения трябва да бъдат интегрирани в настоящите и бъдещите общински програми, а не да се разглеждат като допълнителен елемент към тях. Именно подготовката на проекти преди отварянето на новите европейски програми би позволила на общините да се възползват от предвидените възможности за финансиране.

В рамките на форума бе представен и опитът на шведския регион Сконе, където общините си сътрудничат чрез специален модел на управление на водните ресурси. Подобен подход позволява решенията за речните басейни да се вземат отвъд административните граници, което е особено важно при рискове от наводнения и засушаване.

Областният управител Георги Янев също призова за преминаване от отделни инициативи към системен регионален подход, който включва опазване на горите, управление на земеделските земи, възстановяване на растителността по речните коридори и съхраняване на влажните зони.

Форумът обаче поставя и въпроса доколко подобни научни препоръки ще намерят реално приложение в общинските политики. Както вече „Под тепето“ писа, Пловдив е сред градовете с най-високи летни температури в страната, но към момента няма публично представена цялостна стратегия за адаптация към екстремните горещини и ефекта на градския топлинен остров.

Шокиращи кадри, заснети с термокамера от екипа на Грийнпийс България , показват от 50 до 70° С в Пловдив през лятото. Вижте пълната галерия ТУК.

На този кадър устройството отчита шокиращата температура от 70,1° С на напечените от слънцето сгради на площад Джумаята през августовски ден в града под тепетата.

На фона на все по-честите горещи вълни и интензивните валежи предизвикателството пред местната власт вече не е само да поддържа съществуващите паркове и да засажда нови дървета, а да планира градската среда така, че тя да ограничава климатичните рискове. А възможността за европейско финансиране през периода 2027–2033 г. поставя и конкретен срок за подготовка на проектите.

Още по темата четете в България е на челно място по брой жертви на горещините в Европа.