“Голата истина за група Жигули” е една история за прехода, разказана по малко по-различен начин, от колкото българското кино обича да разказва тези неща

Живеем в някаква недостатъчност, приспособили сме се към тази среда, на която преди години сме се противопоставяли. Това е посланието, смята режисьорът Виктор Божинов

Сценаристът Ваня Николова: По-скоро е филм за резултата от прехода

Новата българска лента “Голата истина за група Жигули” продължава да бележи рекорди в родния кино живот. След премиерата ѝ в края на миналата седмица, когато комедията се завъртя на рекорден брой екрани, днес бяха представени и първите резултати от бокс офиса, а те безапелационно отреждат, че филмът е номер 1 в България със 17 826 зрители, следван от „Годзила срещу Конг“ със 6 655 зрители. Данните са при ограничения за 30% зрители от капацитета на салоните. Това качва Житули на първо място сред родните заглавия за последните 10 години.

Потърсихме отговорът на този прецедент не само в жаждата за кино и култура, а в посланието, което носи лентата, по време на срещата в Пловдив с екипа, създал филма.

“Посланието, поред мен, е че днес сме в някаква недостатъчност, приспособили сме се към тази среда, на която преди години сме се противопоставяли”, коментира пред Под тепето режисьорът Виктор Божинов.

Той заяви, че именно това е било заложено в сценария и по думите му, в крайна сметка това е една история за прехода , разказана по малко по-различен начин от колкото българското кино обича да разказва тези неща.

“Но това е важно, защото аз имам чувството, че БГ киното не успя да разкаже периода преди 89-та г. достатъчно адекватно и има голям риск да не доразкаже прехода. Затова историята е така конструирана, такива проблеми виждат героите, че всъщност трябва да се отговори на въпроса докъде стигнахме, какво става през тези 30 години”, коментира Виктор.

И продължава да излага позицията си: “Преди 30 години искахме да дишаме свободно, да живеем по-добре. Музикантите да изразяват себе си чрез музика, да има бунт, да има съпротива”.

Той самият твърди, че вярвам в голямата функция на изкуството да има съпротива към действителността.

“Това, което се случи през годините е, че някак си руслото на живота пое всеки в някаква посока , в която той се опитва да се намести максимално комфортно и да не се замисля за това колко му е некомфортно сякаш. И когато погледнеш 30 години по-късно и си кажеш “Това ли искахме, за това ли мечтаехме”, май по-скоро отговорът е – не е това.”

Режисьорът е категоричен, че във филма не става въпрос за носталгия и той самият се определя като много голям противник на носталгията, защото тя не носи нищо положително, освен някакъв хубав спомен. За него историята иска да разкаже това – станахме конформисти.

И поставя още въпроси.

“Способни ли сме да разберем, че това което ни е скарало и ни е разделяло до безобразие, e всъщност по-маловажното от това, което може да ни събере и дали сме способни да го оценим и да го направим? Какви усилия сме готови да положим? Какви неща да загърбим, за да се съберем отново и да разберем, че искрата – тя е същата. Истинската стойност каквато е сега тя е онази стойност от тогава”, разсъждава Божинов.

Сценаристът Ваня Николова сподели, че докато пишела сценария била сигурна, че  това е по-скоро филм за резултата от прехода, отколкото за самия преход и за това какво мислим за случилото се.

“За нас беше много важно да кажем някакви ключови истини и една от репликите на Соня е “Не искам още едни талант да загине в тая държава” – онова което всички ние си мислим, а също и да се изнесем, защото тука може би ще бъде по-лошо. Идеята тук, освен за музиката във филма, беше и ние като бивши журналисти да се изкажем през киното.”

Тук е мястото да напмним на нашите читатели, че първоначално историята била отхвърлена от Националния филмов център заради финала, който “угажда на зрителите”. Още по темата четете в статията Да угодиш на публиката с истинско кино или “Голата истина за група “Жигули”.

Нямаме време да мълчим се казва в едно от парчетата, добавя към историята за това какво е да заснемеш филм в пандемия продуцентът Кръстьо Ламбев.