Георги Самуилов е придобил „сърцето” на тролейбусния транспорт на „Отец Паисий”

Все още няма внесена в общината документация за реализиране на строителство там

„ Има черен хайвер в менюто на обезкостената и сложената на масата компания Градски транспорт. Не е гръбнакът й- тролейбусната мрежа. Не са и кръвоносните съдове- линиите и машините. Гурмето от менюто е спрялото сърце на тролеите за район Централен- една от най-красивите сгради на Пловдив на улица „Отец Паисий“ и „Ген. Гурко“, за която писахме през септември миналата година. Запознати със събитията около Градски транспорт твърдят, че много „чревоугодници“ се облизват именно за тази хапка- построената преди близо 60 години великолепна постройка на самия пъп на града, която е самото архитектурно съвършенство. Около нея през годините се носеха много слухове. Говореше се, че ръка върху нея се е опитвал да сложи и го е направил временно босът на Векта Петър Никленов заради неуредени финансови отношения с Батаклиев. Не е тайна още, че в бурните кредитни години на растеж и предприемачество, паралии са предлагали 22 милиона лева за сградата. Днес цената й със сигурност е в пъти по-малко, но тя продължава да е изключително ценна. Днес тя на практика е мъртва. Хората, които работеха в нея, се връщат, за да доизнесат багажите си. Или да я докоснат отново отвътре. Няма ги обаче хълцанията и кашлиците, които постройката издаваше при всяко късо по веригата на тролейбусите в центъра. Апаратурата вътре не работи. А това направо къса сърцето на един от прекрасните ни образи от миналата година- Георги Гугов. Който е живял с пулса на трафопоста цели 44 години. Днес работи като охранител в частна къща, защото не го свърта без работа. Той вече е наясно, че историята на сградата със стойността на артефакт е приключила завинаги. Затова често идва около нея, за да се върне за кратко в миналото и да се слее отново в едно с нея, като с жив организъм. Той така и й говори.
Тъжен финал на една красива история. Как туптя сърцето на сградата и на един човек заедно с нея, четете тук” (за жалост при трансфера на сайта снимките от репортажа са загубени- бел.ред.).

Това пише Под тепето на 6 март, 2013г. Днес заглавието ни е „ Строителни дейности в култовия трафопост на „Отец Паисий”, неясно бъдеще на сградата”. Работници изкъртват така нареченото метално сърце на тролейбусния транспорт в сърцевината на страхотната града, уверихме се на място днес. Хората там дават странни отговори на въпроса „Какво правите и какво ще се случи със сградата?”. Заявяват, че са общи работници и че изпълняват поръчка. Един от тях обаче се изпусна, че след месец сградата ще бъде съборена, за да се появи там нов хотел.

Опитахме се да разберем дали тази информация е истина. Живущи на улицата твърдят, че сградата няма да бъде събаряна, а в нея ще се помещава нов офис център. Други обаче са категорични, че строената през 1957г. постройка ще бъде бутната, тъй като не е практична за офис или хотел.

Неофициално научихме, че до най-апетитния имот от контролираното от синдик  „портфолио” на „Градски транспорт” се е добрал собственикът на „Инса Ойл” Георги Самуилов. Все още не ни е ясно какви са инвестиционните му намерения за конкретния имот на пъпа на града. Главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов заяви пред медията, че към общината няма внесени никакви проектни книжа, че във въпросния терен не може да се случи каквото и да било, преди да бъде сменено предназначението му, което към момента е „постанция”, по-точно „Сграда за енергопроизводство“, според проверка на „Под тепето“ в кадастъра. Също, тя трябва да мине процедура през НИНКН заради зоната, в която се намира. От института ни заявиха, че самата сграда няма никакъв статут и всякаква намеса там може да се случи. Дори събарянето й.

Очаквайте подробности!