У черковата ни вирус има, ни дявол! Ако кварталният се излъжи да влезе, ще кажем че четем „Стария завет“ за здраве
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
Днес разходих отвлечения пекинез на Ганиела. Първо го сложих в спортния сак „Abidass“, който си бях взел преди 7г., от руския пазар, за да мога безопасно да го изнеса извън кооперацията. На съседната улица, пуснах песа да маа гащи. Хайванът обиколи няколко дървета и аз покрай него. На зор ще да е било. Мойта котка ходи по нужда в лехен с пясък, дома, та нямам много преки впечатления, къде го правят пекинезите, коги не са на улицата. Бързо ми омръзна, щото Ричи(пекинеза), бързо се умори с тия къси крачета и не можеше да ми смогне на крачката, та все трябваше да присядам на чужди пейки да си почива. А на тия пейки….не само нашият вход си има баба Стояна.
Следобедният белот ни се провали. След вчерашното изпълнение, нямаше шанс да се покажем на двора, защото баба Стояна дебнеше от терасата, с плажния бинокъл на покойния си мъж, който винаги ходеше сам на кални бани в Поморие. Мазето на дядо Ваню, бе заето от пекинеза, който се скъсваше да лае, когато при него има човек. Гатю категорично отказваше да допусне външен човек в мазето си, след случката с изчезналия му за 3г., ъглошлайф, а другите мазета бяха блокирани или от резерви спиртни напитки и дезинфенктанти, или от шприцове, за пластмасови чаши за кафе, подпомагащи дребния бизнес и месечния бюджет. В екстремно положение, се взимат нестандартни мерки! Нарамихме шаха, таблата и няколко тестета карти, прикрихме ги в найлонови торбички с по една маруля отгоре и шах-матно разположени по тротоарите, се изнизахме в посока Събота пазара. Тихичко и набожно, се прекръстихме по 3 пъти, както си му е редът, сведохме глави и смирено влязохме в „Св. Троица“.
– Момчета, тук ще ни хванат, 5 бона на калпак не ни мърдат,- закъхари се Пеньо.
– По-тихо бе,- направи му забележка дядо Ваньо.
– Мен баща ми е бил църковен настоятел в Леново, 30-та г., довечера всички да кажете по 5 пъти „Отче наш“, за опрощение. Няма как да ни се размине,- проплака и Венци. – Както сме 6-ма, от тук и направо при Мутафчийски, за назидание ще ни дават по телевизията.
– Няма се боите момчета,- успокои на дядо Гатю. – Мутафчийски на таквиз кат нас се кара и ни глобява, ама на Синода на крака ходи да се моли! Тука иконата на „Св. Петка Българска“, ни пази. У черковата ни вирус има, ни дявол! Ако кварталният се излъжи да влезе, ще кажем че четем „Стария завет“ за здраве, завърши дядо Гатю.
Милорад хитро се озърташе, но го мярнах как си изсипа шепа стотинки от Богородичката в джебът. На обвинителния ми поглед, само смутоляви „Ми на тях сега не им трябват, като мине карантината ще ги върна”. В цялата суматоха, не видяхме как ни заварди отец Георги. С благия си тон, ни заговори „Що правите чеда мои?.
– Ние тука, за молитва дойдохме, Господа да почетем, заоправдава се дядо Ваню.
– А таз табла, що се подава от торбичката, ква е?- нищо не можеше да убегне от погледа на отчето. – Щом сте тъй набожни, със смирение църквата ще приеме като мине карантината, да боядисате западната стена,- сложи край на догадките ни отчето.
Засрамени, се заприбирахме дома, за да не изтървем извънредното включване.
