Генерал Мутафчийски задочно ни нахока, че не сме били най-добрия пример за спазване на карантината
Аз едно не мога да разбера, философски се включи Венци диджея, що на нас се карат да пазим карантина, като в Пловдив, все по болниците го хващат
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
Днес изпълнихме отдавна замисления си пъклен план! Отвлякохме пекинеза на Ганиела от 4-ия етаж! Така й се пада! Не даваше на никой друга да го разхожда! Сега пекинеза е на сигурно място в мазето на дядо Ваньо и ще бъде подаван за разходка, след предварително записване и пускане на десетолевка в кутията за дарения, в полза на Доброволческия отряд на Пловдив. Това от своя страна, отвори възможност на Гичката, да се възползва от мъката на Ганиела и да пробва да я утеши. Със сигурност утеха щеше да й трябва и след като и го върнехме и постфактум разбере, че не сме го хранили с високодиетична гранула от онзи специален магазин, а с гранясалата сланина на дядо Гатю. Но всичко това, отне само половината време, на дългия слънчев неделен ден.
А аз имах рожден ден. Набързо свалихме тонколоните на Венци в общия двор, а чичо Лазо зарадван изкара скарата. Събрахме се 15-20 човека, пуснахме се по потници, за да събираме витамин Д, нагъвахме кебапчета и слушахме Галена. Венци се пробва да прави миксове, но го възпряхме с предупреждение, че ще ходи извънреден наряд пред апартамента на баба Стояна, която напиняше да обърне скарата на чичо Лазо, която и опушвала току що изпраният и проснат родопски китеник, останал и мил спомен от младежките години, когато била по разпределение деловодител в Мадан. Обърнахме няколко дамаджани ракия, играхме Бачковско хоро и даже излязохме на улицата да дразним комшиите, които нямат вътрешен двор. Чичо Милорад пи най-много! Гинчето много му се сърдеше заради кърските му изпълнения, но го беше оставила да спи на дивана. Дивана 1.70см. дълъг, чичо Милорад 1,85см. Налях му още от отлежалата ракия на бащата. Чичо Милорад, разчустван сподели, че веднъж е пил шотландско уиски и то нищо не важи пред нашенската отлежала ракия.
Тъй като извънредното включване наближаваше, а поради съкращаването му само по един път на ден, то ние рискувайки да останем тежко неинформирани за актуалното състояние на борбата против коронавируса, спряхме тока на тонколоните на Венци и включихме набързо извадения от гаража на Гичката телевизор „Велико Търново“.
Генерал Мутафчийски задочно ни нахока, че не сме били най-добрия пример за спазване на карантината. Оная усойница Стояна му е звъняла, да знаеш, прокълна я чичо Лазо.
Спокойно бе момчета, развеселен се включи дядо Ваню, ние така сме се спиртосали, че нищо не ни лови „който ни мрази, под нас да лази“. Аз едно не мога да разбера, философски се включи Венци диджея, що на нас се карат да пазим карантина, като в Пловдив, все по болниците го хващат. Абе то, трябва да си много здрав, за да влезеш в болница и да успееш да излезеш, довърши ни дядо Гатю, ветеран с 2 стенда, лично преживял Чирпанското земетресение и помнещ наизуст разказите на баща си, за испанския грип от 18-та година. Тук чичо Милорад сложи край на всички волни разсъждения и запя „Ииии от как съм се родил, по затвори все съм бил, ееехехехехе, по затвори все съм бил“.
Вижте още:
Слави се опитва да отвлече вниманието от виновната за това положение в Пловдив. Тя се скара и на кмета и на генерала, трябвало вагазините на главната да работят, а няма лаборатория в Пловдив. Това е Оправията й