Ден 11 от карантината

Актуално Гласове Новини

Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев

Днес ходих до магазина и аптеката. В магазина задгъзом се разминавахме с магазинерката, която в този момент зареждаше рафта. Чувството да се отъркаш в дамско дупе, винаги е много приятно, но от тези маски не можах да преценя цялостно ситуацията. На касата имахме дежурната разправия, защо нямам точно и 58ст. и че сега ще й обера всички дребни и няма как да връща. Нека й, като ми влиза на кавга. Аз в портфейла имах не само 58ст., но и 3лв. на монети, но много държах да си разваля 20-левката.

Запътих се към аптеката. Точно пред мен спря джип със старозагорска регистрация и две лелки, без маски и ръкавици, се изсипаха на опашката пред мен. Дъждът тихичко ме валеше, но аз се бях опаковал като доброволец в почистването на Чернобил. Тези лелки много се забавиха и по преценка на торбичките им на излизане, бяха изкупили 4/9 от наличните запаси на дезинфенктант в аптеката. Веднага ги заподозрях че са от ония, завръщащите се от чужбина. Леко се притесних. Не можах да отворя вратата на аптеката с лакти. Влизам, гледам, аптекарят ни с ръкавици, ни с маска. А портфейлът ми вече беше в рисковата група още от магазина.

Взех си аналгина и витамините, но с голямо подозрение. Докато вляза в колата, вече неволно си бях пипнал очилата с ръкавиците, тъй като се запотяват от маската. Напрежението ми се покачи, като на електричар чудещ се в кой кабел е фазата. Едва се закарах до вкъщи. Вече бях решил да действам. Изхлузих ръкавиците (по дяволите, едната се скъса и с чистия до момента пръст, пипнах замърсената ръкавица), дезинфекцирах се с предварително приготвените мокри кърпички с високо съдържание на алкохол, изхвърлих опаковката на аналгина и взех само блистера. Изтърках си очилата, ключовете и най-вече себе си.

Така бодро, освободил се от потенциално заразените повърхности, се отправих към вкъщи. Не ползвах асансьора, но 6 етажа няма да ми се опрат. Задъхан си отключих входната врата и с облекчение влязох в коридора. И тук бях размазан. Да, размазан. С набързо пригодената пръскачка за лозето, баща ми започна да ме облива с миналогодишния първак, а коридорът бе целия облепен в найлон. Припаднах. Днес със сигурност ще изтърва извънредното включване, тъй като се свестявах повече от 1 час.

Следете поредицата на Слави Георгиев или в личния му профил във Фейсбук, или в Под тепето, където ще я публикуваме ежедневно, за да се усмихнем в края на поредните 24 часа под карантина, но и да се замислим.  

Споделете ни във:

3 коментара за “Ден 11 от карантината

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.