Бавната смърт на Стария град
През 2004 година включват Стария Пловдив в индикативния списък на ЮНЕСКО. Какво всъщност представлява този списък?
Той е първата стъпка, която една страна трябва да направи за включване на обекти в Списъка на световното наследство. Комитетът за световно наследство не може да разглежда номинация за вписване в Списъка на световното наследство, ако обектът не е предварително включен в индикативния списък на държавата-страна по Конвенцията. Ето защо страните изготвят списък на обекти, които според тях представляват ценност за човечеството и които да бъдат предложени за включване.
От 2004 година са минали почти 20 години. Пловдив продължава да няма обект в Списъка на световното наследство. А Старият град продължава да стои в индикативния списък. Макар че всеки пловдивчанин, ако бъде честен пред себе си, би се съгласил, че резерватът си е за изваждане от всякакви списъци. Улици, пълни с коли, наизскачал калдъръм, занемарено монументално изкуство и забравени ремонти.
Мястото е срам – за паметта на хора като Божидар Здравков, Начо Културата, арх. Христо Пеев, Цанко Лавренов и пр. То също така не е приветливо за туристи. Те предпочитат да видят нещо уникално, съхранено и автентично, пред някои удобства – като да могат да стигнат от точка А до точка Б с кола.
Да, къщите са прекрасни. Чудесно е, че от време на време реставрират някоя. Синята къща стана изключително красива. Но докато стигнем до нея? Дворовете на възрожденските къщи са като малки оазиси, от които гости и туристи се връщат по прашните улици с наизскачал, неудобен и дори опасен калдъръм. Старите църкви и къщи-музеи се редуват с новопостроени сгради с PVC дограма и крещящи цветове. А колите са повече от хората. Уж резерват.
Ами ако свърнем по малките улички и се отдалечим от централната по-комерсиална част на Стария град? Жълтото училище е скрито със скеле от няколко години. Иначе гордост – първата гимназия в България. Ами по ул.“Стръмна“? „Кирил Нектариев“? Или по ул. „4-ти януари“? А къщата на Артин Гидиков? На Калофереца? Занемарени, рушащи се, изоставени образци на възрожденска архитектура. Разпадащи се сгради. В уж резерват.
Какво като Пловдив е бил известен като градът на художниците през 60-те? Повод за гордост вече няма. Сграфитото „Захарий Зограф“ на Димитър Киров чака реставрация от пролетта на 2022 година. Реставрацията на Небет тепе руши произведението на Иван Кирков. Години бяха нужни на Общински съвет, за да се сключи специално споразумение между местната власт и собствениците на сградата, където е сграфитото на Слона на ул. „Съборна“2. Смут и мизерия в Източна Румелия – обаче не става дума за бандата, а за Европейска столица на КУЛТУРАТА.
Ден след балотажа на кметските избори един бивш кмет намери за нужно да изтъкне, че неговата партия, видите ли, е изградила Цар Симеонова градина, Римски стадион, кв. Капана. И си заслужи подигравателното прозвище Тотий I. Ще чакаме той или друг да се похвали с Източната порта и Небет тепе. Нищо, че и те стояха десетилетия в забвение и кал.
Разрухата и занемаряването на пръв поглед не са толкова жестоки, колкото брутално изглежда багерът, събарящ един тютюнев склад, например. Но са там – бавно и сигурно унищожават едно наследство, с което уж се гордее цяла България. И май трябват живи вериги – излиза, че това е единственият начин да защитим историята си – по-ефективен от бариери, закони и регулации.
за сведение на пъргавия приказлив плиткоумен нов / СТАР Архео-Кул-Турист акад. проф. д-р арх. г-н Панев изоставената ЗА ОПОЖАРЯВАНЕ -както си му е редът в ЕСК’2019 Древен ПЪК „ВЕЧЕН“ Къща ЛАМАРТИН е Па,етник на Културата от НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ според РЕГИСТЪРА (а не тефтера на Петкана!)
https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/pitat-kade-sa-parite-za-znakova-kashta-v-stariq-grad-snimki
Та ако може малко да се позагащите, а? А?
„милионите ТИ за стадионите МИ“ кис-кис!
ИГРИЩА на частни клубове ги позлатиха, докато ЕДИНСТВЕНИЯТ истински Градски Стадион (западно от ресторант Стадиона) буренясва занемарен СТРАТЕГИЧЕСКИ,
В полза Народу?
Филмирането с дронове на ПОЖАРИЩА ТЮТЮНИ както ръгбито става новия Спорт във Филибето
Майната му на Начо, факт е, че Старият град е леш. Напълно откъснат от града, като някаква стара и ненужна кръпка. Куцо и сакато пъпли с коли по калдаръма, карат си отроците на детска градина или на училище, хотелите раздават пропуски за живо и умряло, хвърчат камиони и бетонобъркачки. Иначе няма къде едно кафе да изпиеш. Небет тепе в ремонт от години, театъра забулен и с вход, къщите недооправени…Обаче се бием в гърдите и разправяме за най-стария жив град в Европа. По-скоро най-скучния.
1аа. Искам думата.
През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември = хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци).
Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си – и последен – Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).
Огромният принос на проф. арх. Пейо БЕРБЕНЛИЕВ да замисли в средата на 60-те години, да намери и вдъхнови съмишленици; да основе, структурира, организира, Директира Институт ИПК за практическа ФИЗИЧЕСКА, дюлгерска грижа за Старините в Майка България; да го доразвие до най-затънтени кътчета; признат впоследствие за Национален =НИПК= с международно утвърдена Школовка бива сега съзнателно игнориран след като „държавата“ се приватизира и …отиде конят в ряката. Д-р БЕРБЕНЛИЕВ беше академик, изследовател и преподавател -СХОЛАСТ- не само, но и Горд Дюлгерин, Човек ПРАВЯЧ =Homo FABER= и ние дължим почит към Opus BERBENLIEV.
Милиционеризиран НИНКНКНКН тормози с високомерни всезнайници заптиета чантаджии осиромашалите наследници на стари фамилии (а Мадарският? Казанлъшката? Боянската?Скалните?) и превръщат Старината вместо в Достоинство – в ТЕГОБА.
Това лято бях в Мостар, в Босна. Уж бедна държавица и т.н. Да ама в стария град на Мостар е пълно с чужденци и не можеш да се разминеш. Коли….ха-ха. За да паркираш коли около старият Мостар, цената е 20 лева на час!!! Ако щеш!!! Народ, търговия, майстори…. А тук? Само идиоти, коли на идиоти и баш идиоти!!! Нещата могат да се оправят точно за 8 часа, ама управниците са педеруги!
Статията е хубава и точна, но хубави статии и коментари е имало и преди. С години четем статии за разрухата в Стария град, но нищо се не случва. Защо не се вдигнете екипа на Под Тепето и отидете право при новоизбрания кмет и го попитате директно докога ще продължават безобразията. Викнете и зам. кмета по културата и директорката на Старинен Пловдив и ги накарайте като екип да си свършат работата по европейски, а не по провинциалному.
…е, щом Силвия разпореди на новия кмет и на нов… стария му приказлив плиткоумен Архео-Кул-Турист Панев да се позагащят и да оправят „АИРезервата“ то считаме за проблема решен и преставаме да пишем „хубави“ НА КРИТИЧНИ СТАТИИ И РЕПЛИКИ.
‘Свинете, Силве, че Ви досаждаме…
Силвии липсват в Ияицата ГАЗА да се разпоредят та да спре ПАТАКЛАМАТА.
Стига празни приказки и кудкудякане, ха!
1а. Стратегът Начо усеща колко приятно му става на Другаря Началник от Столицата („Лъчко! О!“) като му постеле гнезденце за уикенда, като погъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“. Тази дума прикрива грозната практика на
Отчуждаване.
Открадване.
Изселване.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
Кореняците – вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. Статус „къща-музей“ обаче за да получи имотът не може да остане частна / лична собственост, Министерството на Културата трябва да поеме поддръжката, да плаща заплата на уредник, ток, вода, данъци и такси… надали.
В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители. Ето сегашната многохилядна тълпа кадърници (https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/pitat-kade-sa-parite-za-znakova-kashta-v-stariq-grad-snimki) КАЛИНКИ в СелСъвета се затруднява да поддържа и стопанисва не само, но даже и да КОНТРОЛИРА заграбените имоти и тихомълком ги РЕ-приватизира, МУТРИфицира и ГЕРГОВизира.
„Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но декламира политкоректни клишета за Начо.
Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?
Кореняците, като сте го изГРАДили тоя Град – хайде сега, къш!
„Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?
Браво! Позабравена истина!
2. Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.
Обезлюдяване на ТриХълмието било резултат от признаването му за Архитектурно-Исторически РЕЗЕРВАТ =АИР= от държавата = такава БАСНЯ се лансира за замазване на Факта, че това си беше ПРОИЗВОЛ НА НАЧО Диктатурата („културата“ подигравателно). Презиран от кореняците като парвеню, този станимашки арогантен навлек проповядваше измислицата, че пришълците по-добре оценяват и разбират Старините, отколкото осиромашалите стари фамилии наследници, които са ГРАДИЛИ ГРАДА. Като начало той изсели хазяите си и присвои къщата, двора, имота и почти целия връх на Небета…
Доказателства съществуват -категорични и неоспорими- че нито Държавата, нито Общината, нито Партията не възнамеряваха да изселят коренното население и да завземат имотите превърнати в изкуфяли черупки с по някоя кисела чиновничка вътре на синекурна заплата:
1.пощенски клон за улесняване на населението срещу Куюмджиоглу –проектант арх. Иван Мандаджиев, НИПК; и
2.трите къщи по два етажа за детска градина = шест групи челяд –проектант арх. Петър Дикиджиев, НИПК.
3.държавен зарзаватчия
4.държавни хранителни стоки – Лили в Протохристовата къща
=Такава беше Официалната ПОЛИТИКА!
ИЗСЕЛВАНЕТО НА ДРЕВНИТЕ ФАМИЛИИ ГРАДИЛИ СТАРИЯ ГРАД, ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО ОТ ЖИВА СТРУКТУРА С БЕБЕТА, С БАБЕТА И ДАНТЕЛИ НА ПРОСТОРА ДО УМЪРТВЕНИ ЧЕРУПКИ, ДО МУТРИФИЦИРАНЕ И РЕ-ПРИВАТИЗИРАНЕ, ДО ГЕРГОВИЗИРАНЕ БЕШЕ ЛИЧЕН ‘П’Р’О’И’З’В’О’Л’ НА НАЧО, ЗКПЧ, ЗДК, ДИКТАТОР БКП
Парвенютата дето скимтят как се били допряли до „кмета“ Начо (Диктатурата-БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.
След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно.
А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.
Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “ Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата беше начело?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички.
„De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казала за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости…
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?
На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
Що нюх!
Що хъс!
Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение (drive.google.com/file/d/1uanVNWSahE10XqtKXd72CV6Q81kXdB4T/view)
Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името
=== ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===
Едно съществено допълнение:
Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на „Културата“, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, камо ли станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.
Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи …
Бпаво, жестоки истини има в този коментар! Дали някой ще го прочете „правилно“?
Апропо, викаха му Начо кОлтурата, ясно защо…
Пп Статията на Аделина е чудесна!
Все още тук-таме съществуват Последните Мохикани ИЗРАСЛИ на ТриХълмието, които знаят, ПОМНЯТ, НО НЕ СМЕЯТ ДА КАЖАТ.
(„Пролетарската ДИКТАТУРА“ имаше толкова тежки шамари, че…)
Ако щеш ми вярвай, дохаждам в сайта само и единствено за да потърся и изпитам наслада от коментарите ти. Понякога ме довеждат до гласно смеене. Благодаря ти!
Добре лазано – и аз тук дохаждам не заради служебно възторжените полит-курректни официялни официозни и одиозни „статии“ по поеъчка за възхваляване на Началническо Име ами заради острите Реплики и Възражения.
Само дето не виждам НИЩО СМЕШНО в тях = КРИТИКИТЕ СА СЕРИОЗНИ СТРОГИ НО СПРАВЕДЛИВИ
Най-накрая обективна статия за Стария град. Браво. Живея в района и там е пълна кочина.
А СИ БЕШЕ КИБАР достоен и престижен квартал в сърцето, в ядрото на Града, животрептущ с бебета, с бабета, с дантели на простора и бяло сладко на лъжичка…
Преди да се развилнее станимашкият ЗКПЧ НАВЛЕК
От прекалени „уредби“ (уреднички) подредби, разпореждания, подобрения, ЗАБРАНИ живата Градска структура се птрвърна във …ГЕТО
Всичко написано за. Начо кутура е истина. Човека който. обезлюди
стария град и превърна в кръчми и бардаци.Смея да твърдя защото
съм роден и израснал и живял цели 57год. до 2014год.Бащами беше един от майсторите ,личен и семеен приятел на бай Георги Христозов Странжата.Помня имената Кольо ,Сафет,Сандо и др. Познавам всеки един камък.Начо отчужди къщата на хората и направи своя собствена.
Още си спомням за червения алкохолишкия нос и кучето му коли.
Сега и мозей му направиха няма що.
частна къща НЯМА СТАТУТ НА МУЗЕЙ от Министерството на Културата ако не поеме 1. Поддръжка; 2.Разноски, сметки и консумативи; 3. ЗАПЛАТА ОСИГУРОВКИ ПЕНСИЯ ЗА УРЕДНИК
кис-кис, откраднатата къща!