Архивите разказват: Как се е празнувал Денят на труда в миналото в Пловдив?

Пловдивчани през XVIII-ти и XIX-ти век посрещали изгрева на Първи май на върха на Бунарджика. Смятало се е, че който хване първите слънчеви лъчи, цяла година ще му върви, ще бъде здрав, бизнесът му ще потръгне
В Пловдив този ден има доста по-дълбоки корени и в миналото е бил свързан с едно от най-обичаните тепета. Бунарджика се е славел като мястото, на което жителите на града са посрещали Слънцето на сегашния празник на труда.
През XVIII-ти и XIX-ти век денят е бил известен като „маиса”.
Винаги по-тъмно стотици граждани тръгвали към върха на хълма, за да посрещнат изгрева на пролетта. Смятало се е, че който хване първите лъчи, цяла година ще му върви, ще бъде здрав, бизнесът му ще потръгне. Още в 3-4 часа сутринта са тръгвали нагоре хората.
Обаче не го е имало днешния път, не е имало стъпала. Нагоре имало само камъни и стръмни пътеки. А хората- падали са, ставали са, търкаляли са се, но продължавали нагоре. След това било организирано голямо празненсто с ядене и пиене на обширната поляна на върха…
Всичко за ритуала „маисване“ и историята на празника в първия ден на месец май може да прочетете в единствения двуезичен дигитален гид за града под тепетата Lost in Plovdiv.com.







На снимката една красива буржоазка с чадърче и един наперен буржоа с мустак като народния поет Иван Вазов. И двамата не изглеждат като да са трудещи се, радват се на живота, докато пролетариите превиват гръб и чакат да дойде девети септември.