Главният прокурор сега е зает да пише нови промени в НК и НПК, които да му позволят да постига служебни победи в съда, на цената на истината, смята председателят на Адвокатски съвет- Пловдив
Съдебната система не страда толкова от вирусните атаки срещу нея, колкото от сериозно развито през годините на прехода автоимунно заболяване, подчертава адв. Демерджиев
Висшият адвокатски съвет е длъжник, както на колегите, така и на българското общество, обяснява той защо ще се кандидатира за председател на органа
22 ноември е Ден на Българската адвокатура. На този ден преди 126 години Петото Народно събрание приема първия закон за адвокатите в България. Датата 22 ноември се отбелязва като професионален празник с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 година. В деня на своя професионален празник пред председателят на Адвокатския съвет в Пловдив адв. Иван Демерджиев застава пред Под тепето, за да разкаже защо мисли да се кандидатира за председател на Висшия адвокатски съвет. Да разкрие от какво заболяване страда според него съдебната ни система и какъв е лека.
Честит празник. Научихме, че ще се кандидатирате за председател на Висшия адвокатски съвет. Защо? Какво не ви харесва в дейността на органа в момента? Какво трябва да се промените?
На първо място бих искал да честитя нашия професионален празник – Денят на адвоката – 22 ноември на всички колеги! Да им пожелая здраве, професионални успехи и удовлетвореност в личен и служебен план! За съжаление, тази година пропаднаха много от планираните от нас събития, включително и традиционното честване на този ден, но вярвам, че след като ситуацията се нормализира, бързо ще наваксаме пропуснатото. Чувства се един подем в отношенията между колегите в нашата колегия. Едно усещане за общност, за желание да си помагаме и да се ценим, което е съществена предпоставка да се придвижим в правилната посока и да бъдем полезни на себе си и на обществото. Стремежът ми след избора ми за председател на колегията беше да се опитам да помогна за заличаването на разделителните линии между колегите и групи в колегията. Виждам, че до голяма степен това се получи и се чувствам удовлетворен. Защото само обединени около принципи и ценности, които споделяме, ние можем да се движим напред и да бъдем успешни.
Да, наскоро взех решение да се кандидатирам за председател на Висшия адвокатски съвет. Както винаги до момента, това не е било плод на личните ми амбиции. Дълго време очаквах да се лансира платформа и кандидат, зад които да застана. По различни причини това не се служи и не се предложи алтернатива, която да подкрепя с отворено сърце и без резерви. Тогава група колеги се обърнаха към мен и ме попитаха бих ли се кандидатирал за председател на Висшия адвокатски съвет. Отговорих им, че това не влиза в плановете ми към момента, но съм човек, който никога не е бягал от отговорност и бих поел и тази, защото вярвам, че мога да бъда полезен на колегите си. Така, след поредица от разговори и след изразената подкрепа от редица колеги и от адвокатски колегии, аз взех решението да заявява кандидатурата си и да дам още една алтернатива за предстоящите избори. Вярвам, че предимството на тази алтернатива е, че всеки от колегите вече знае какво може да очаква при мой избор за председател, познавайки работата ми като председател на АК Пловдив.
Това, което не ми харесва в работата на органа до момента е същото, което споделих с вас в едно интервю преди близо две години. Продължаваме да бъдем пасивни, продължаваме да следваме събитията, а не да влияем на процесите в сферата на правораздаването, защитата на законността, правата и законните интереси на гражданите. Крайно време е да разберем, че ние сме призвани да бъдем независим орган на правораздаването, подпомагащ гражданите и юридическите лица при упражняване на конституционно признатото им право на защита (както предвижда немският федерален закон за адвоката) и като такъв наша пряка отговорност е да се борим за реформа в системата на правораздаването, която да осигури върховенство на закона и справедливост, каквито съгражданите ни очакват и заслужават. В тази връзка Висшият адвокатски съвет е длъжник, както на колегите, така и на българското общество. Наскоро Съветът на адвокатурите и правните общества в Европа (ССВЕ), който представлява адвокатурите и правните общества в 45 държави и чрез тях – повече от един милион европейски адвокати, прие позиция относно върховенството на закона в България. В позицията ясно е заявено, че настоящите развития в България водят до сериозно накърняване на споделени ценности, включително свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека, залегнали в чл. 2 от Договора за ЕС и ССВЕ следи с тревога тези развития, които са съпътствани от слабости на върховенството на закона и институционални недостатъци в България, особено по отношение на независимостта на съдебната власт, разделението на властите и борбата с корупцията. ССВЕ припомня, че Конституцията на Република България гарантира свободата, независимостта и самостоятелността на адвокатурата, като й възлага да защитава правата, свободите и законните интереси на гражданите и юридическите лица, което показва изключителната роля на адвокатурата в обществото, както и за защитата на обществения интерес.
Организацията изразява опасенията си относно процедурата за предлагане и статута на настоящия главен прокурор, както и относно липсата на ефективни механизми за отчетност в неговата работа, както и относно това, че в публичните си изказвания новият главен прокурор неглижира ролята на адвокатурата и не приема, че адвокатите са равнопоставени участници, когато се явяват в ролята на защитници на обвиняеми в наказателния процес, и че те са основна гаранция за представляване на законните права и интереси на гражданите.
Няма да цитирам повече от позицията, която е достъпна и известна, но ще поставя въпроса – „Какво направи Висшият адвокатски съвет по повод на тази позиция?“ Как мислите? Ами публикува я на сайта си и толкова. Той няма никаква позиция относно позорното петно върху правораздавателната ни система и относно унизителното отношение към адвокатите, което демонстрира последователно г-н Гешев, както и преследванията по отношение на отделни колеги. Нещо повече, докато г-н Гешев готви поредните промени в НК и НПК, целящи да намалят непосилния за неговия капацитет стандарт на доказване и така да му отворят широко пътя към упражняване на привидно легален натиск срещу всеки, посочен за цел от хората, които го издигнаха като единствен кандидат за поста на главен прокурор, Висшият адвокатски съвет отново свенливо мълчи, забравил принципът на разделението на властите. Забравил е и житейския абсурд – едната от страните в едно състезателно производство, каквото трябва да бъде съдебния процес, да пише правилата, по които ще се проведе състезанието. Висшият адвокатски съвет дори не попита кой ще поеме отговорност, че за последните година и половина близо пет милиона лева струват на държавата незаконните действия на обвинителите като българските данъкоплатци, които са и потърпевшите от тези действия, поемат обезщетения за същите от по над 11 000 лв. на ден. А къде остават поруганите човешки съдби? Висшият адвокатски съвет мълчи! Това не е моят път! Вярвам, че не е пътят и на близо 14-те хиляди български адвокати, които заслужават орган, способен да отговори на съвременните предизвикателства и който да бъде коректив на опитите да се потъпква и заобикаля закона! Това ме мотивира да предложа алтернатива.
Отделно от това се бави работата по проекта на нов Закон за адвокатите, забави се и бих казал се провали така шумно прокламираната инициатива на този Висш адвокатски съвет за електронизация на българската адвокатура, станала повод за повишаване на членския внос към този орган. Така, вместо да дадем пример на съда и да предложим модел за електронно правосъдие, ние се поставихме в същото немощно положение като Висшия съдебен съвет по този въпрос. Тревожат ме поривите на този Висш адвокатски съвет за централизация на адвокатурата и опитите, да се оказва силово натиск над отделни колеги и колегии, които са недопустими. Недопустимо е и изземването на част от функциите на Адвокатските съвети. Липсва откритост в процесите по управлението на адвокатурата. Всичко това искам да променя, а на въпросът как – отговорът е ясен и видим, както това се случва към момента в Пловдив. Не, че няма резерви и в нашата работа като съвет, но мисля, че имам опита, знанията и волята, те да се преодолеят и да се надгради над постигнатото.
Какво се случва с амбицията за създаване на Клуб на адвоката и какво целите с това?
За съжаление откриването на Клуба на адвоката се отложи заради епидемичната обстановка. Бяхме готови да го открием още в средата на октомври, но приехме, че трябва да сме отговорни към здравето на колегите си и за момента отложихме откриването. Ако ситуацията позволи – ще го открием през първата половина на декември. Целта на този клуб е да се създаде една неформална среда, в която пловдивските адвокати да се върнат към корените си. Да се създаде едно пространство, в което колегите да се срещат, да обменят мисли и идеи, по-младите да имат възможност да се докоснат до по-опитните си колеги и да почерпят опит от тях, членовете на органите да се запознават с вижданията и предложенията на колегите непосредствено и да имат възможност да ги обсъдят в пряк диалог. Предвиждаме в този клуб в определени дни да се привличат и други гилдии и съсловни организации като по този начин се стимулира общуването и обмяната на идеи между нас, което на свой ред ще бъде мощен стимул за развитието на гражданското общество в нашия град.
Намирала ли се е българската адвокатура в по-интересни времена от началото на промените до днес?
Българската адвокатура е преминала през редица интересни и сложни времена, но имам усещането, че отдавна не е била толкова будна и готова да влияе на процесите, които я заобикалят, вместо да оцелява сред тях. Колкото и парадоксално да звучи, именно в тези трудни времена, българската адвокатура е най-близо до шанса да се върне на достойното си място в българското общество и да спечели отново доверието и уважението на нашите съграждани. Този шанс не бива да бъде пропускан с лека ръка, защото едва ли ще се повтори скоро!
Нееднократно и адвокати, и съдии, и представители на НПО сектора изказват официално притесненията си от действия на главния прокурор. А гражданите протестират срещу него. В същото време цялата прокуратура, някак единодушно, седи твърдо зад началника си? Как се случва това?
Колегите от прокуратурата не трябва да бъдат съдени много строго в това отношение. Нека не забравяме, че прокуратурата е йерархична структура, на чийто връх стои недосегаемата и натоварена с огромни правомощия фигура на главния прокурор. Всяко живо същество има инстинкт за самосъхранение и ние не можем да очакваме, че колегите ни от прокуратурата ще превъзмогнат този си инстинкт лесно и без външна помощ. В същото време е смехотворно и нелепо да твърдиш, че подчинените ти те подкрепят единодушно. Възниква въпросът имат ли друг избор, след като гледат всеки ден, как държавата се саморазправя с набелязаните за нейни врагове, чрез своя недодялан, но ефективен инструмент в лицето на новия главен прокурор. Многократно съм споделял, че в средите на българските прокурори има не малко достойни колеги с качества. Тези качества обаче ще се проявят и ще дадат своите плодове, когато прокуратурата бъде освободена от злокобната прегръдка на хората, назначили настоящия главен прокурор.
В последните два месеца активността на г-н Гешев не е толкова видима? Как си го обяснявате?
Много точно казано, активността на г-н Гешев просто не е толкова видима, но не е спирала. Както посочих, във връзка с предходен ваш въпрос, той сега е зает да пише нови промени в НК и НПК, които да му позволят да постига служебни победи в съда, с цената на истината и житейските съдби на множество български граждани, които да бъдат потъпкани със силно занижения стандарт на доказване и с отнемането на нормалния достъп до касационната инстанция по редица дела. Безчинствата на г-н Гешев и на неговите вдъхновители продължават с пълна сила, просто дори и те разбраха, че не бива да са толкова ясно видими, защото обществото вдигна чувствителността си и намали прага си на търпимост и това ги кара да се прикриват по-добре, но не са спирали да действат и да преследват целите си.
Вярвате ли, че в следващото Народно събрание ще видим повече юристи, които имат експертизата за законотворчество?
Вярвам, че в Народното събрание, където се коват законите на страната, трябва да виждаме много повече юристи и то юристи с признати качества. Тази необходимост се потвърди ясно от нивото на законодателния процес през последните години, което не просто ниско и разочароващо, а обидно некомпетентно. Факт е, обаче, че управляващите не търсят експертизата в този процес. Те вярват, че всяка пречка по пътя им може да бъде заобиколена, чрез 121 или по-малко гласове в парламента, без да разбират, че само съответствието с принципите на правото може да легитимира един приет в парламента закон като нормативен акт. В такава среда не са нужни експерти. Те само пречат. В същото време, ако ясно изразената воля за промяна от страна на българските граждани и нуждата от възстановяване на върховенството на правото намерят почва у нас, то вярвам, че това неминуемо ще доведе до необходимостта в следващия парламент да има повече юристи. Това, както и една добре работеща съдебна система, биха били мощен стимул за развитие на икономиката на страната, чийто положителен ефект ще се усети много бързо.
Изпращаме драматична 2020 г. Какво очаквате да ни поднесе 2021г.?
Аз съм непоправим оптимист. Винаги вярвам, че доброто е способно да надделее над мрака и ще го направи. Изминаващата година ни поднесе много изпитания, но роди и надежда. Надеждата, че българският народ е жив, буден и готов да се бори за бъдещето на децата си. През 2021 г. очаквам да се отърсим от коварната прегръдка на вируса, който скова света. Очаквам и българският народ да осъзнае още по-ясно качеството си на суверен и да заяви ясна воля да се възстанови и надгради върховенството на закона и на правото. Вярвам, че 2021 г. може да ни позволи, пречистени от сериозните изпитания през 2020 г., да поемем по един нов и съзидателен за нас като общество път. Вярвам в бъдещето на нашите деца, а ние сме длъжни да се борим за него с всичките си сили!
В контекста на коронавирус пандемията, как наричате инфекцията в съдебната система, кое най-силно страда в организма й и какво е възможното лечение?
Според мен съдебната система не страда толкова от вирусните атаки срещу нея, колкото от сериозно развито през годините на прехода автоимунно заболяване. В средите на българските магистрати обаче има множество колеги с изключителни морални и професионални качества и ние като общество сме длъжни, чрез подходящите законодателни изменения и морална подкрепа, да им осигурим предпоставки и да им дадем шанса да излекуват системата си. Вярвам, че те ще го направят. Ако трябва да навляза в конкретика, според мен не може да има разделение на властите, докато парламентът избира значителна част от квотата във Висшия съдебен съвет и това е очевиден недостатък на системата. Реформата в съдебната система е обща отговорност – на цялото българско общество, в това число и на българската адвокатура. Вярвам, че с общи усилия излекуването на съдебната система не е непостижима задача, защото все по-отчетливо се вижда светлината на зародилата се сред гражданите жажда за законност и справедливост. А това, според мен, е най-доброто лекарство.
ВИЗИТКА
Роден на: 12.12.1975 г. в гр. Пловдив
Професионален опит:
От януари 2019 – Председател на Адвокатската колегия в Пловдив
От юли 2016 – Секретар на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия – Пловдив
От юни 2016 г. – член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия – Пловдив
От февруари 2007 г. – съдружник и управител на Адвокатско дружество Демерджиев, Петров и Баев
От октомври 2001 г.– адвокат, вписан в Адвокатска колегия – Пловдив;
От октомври 2000 г. до октомври 2001г. – полагане на задължителен юридически стаж;
Един от учредителите и координатор на национален инициативен комитет „За промяна“, основан през юли 2020.
Сфера на работа: Процесуалното представителство по търговски, граждански и административни дела, търговска несъстоятелност; Търговско право; Облигационно право; Вещно право; процедури и производства по Закона за устройство на територията
