5 неща, които ни липсват от Пловдив преди пандемията

Събрахме за вас нашите 5 неща, а вие се чувствайте свободни да добавите още в коментарите

Вече мина месец и половина живот в условията на пандемия и социална изолация. Не само в Пловдив, но и по целия свят нищо не е същото. Научихме се да се крием зад маски, да се пазим от всичко и всеки, и да си стоим повече вкъщи. Правим го с надеждата, че е временно и в един момент ще се върнем към нормалното – онова, което преди приемахме за даденост и дори не оценявахме.

Затова и екипът на единствения дигитален гид под тепетата се запита кое е това, което най-много ни липсва в любимия Пловдив от живота преди коронавируса. Събрахме за вас нашите 5 неща, а вие се чувствайте свободни да добавите още в коментарите.

Оживената Главна улица

Пловдив е известен с най-дългата пешеходна улица  в Европа и за жителите и гостите на града бе абсолютно задължително да направят поне няколко „тегела”. Селфито до знака Together, снимка със статуята на известния пловдивски зевзек Мильо, панорамен изглед към останките от Римския стадион – това са само малка част от кадрите, които преди редовно се появяваха в социалните мрежи. А сега в центъра на града е някак тихо, всеки преминава набързо, устремен към крайната си точка, без желание да се спре и да се полюбува на невероятната архитектура и заобикалящата го красота.

Изпълнените с живот заведения

Те бяха първите, които още с обявяването на извънредното положение затвориха вратите си, прибраха маси, столове и чадъри, и сега стоят с потъмнели витрини – някак празни и самотни. Няма ги хората, няма я енергията, която вдъхваше живот на най-стария жив град в Европа. Само допреди година пролетта под тепетата бе изпълнена с хиляди туристи и местни, седнали на по чаша вино, бира или просто разхладителна лимонада. Сервитьорите едва се провираха между масите, а понякога дори хората чакаха отвън, за да се освободи място. Липсва ни глъчката и шума, но най-много ни липсват смеха и доброто настроение, което витаеше наоколо.

Питието на тепето

Има и още едно нещо – типично пловдивско, което в момента също е тотално забранено. Разходките в определени зони са разрешени, но под строг режим и вече е абсолютно немислимо да се насладиш на великолепието на пловдивския залез от някой от хълмовете. Сега изпращаме всеки ден от терасите на жилищата си с надежда, че няма да е все така.

Прегръдките с любимите хора

Няма как поне един път в близките дни да не сте срещали приятел и неловко да сте се чудили сега да се ръкуваме ли, да се прегърнем ли, или просто да си кажем „здравей” от разстояние. Цялата истерия покрай пандемията тотално промени и възприятията ни към любими хора. Опитваме се да ги пазим максимално и като че ли сме оставили физическата близост за моменти, когато това ще е безопасно.

Свободата да се шляеш безцелно

Едно от най-големите очарования в Пловдив – да се загубиш из уличките на Капана или Стария град, където на всеки ъгъл има нещо интересно и запомнящо се, също се превърна в лукс. За щастие, не съобщаваме местоположението или целта си на придвижване със съобщение и декларация, но отново чувството за безгрижност не е същото.

Снимки: Георги Матов