Кой е Сашо Сладура и защо му е издигнат паметник в Пловдив?

Продължаваме с разказите си за емблематични пловдивски фигури, които под една или друга форма са оставили своята следа в историята на Града под тепетата

Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Макар че става емблематична фигура за София и Пловдив, музикантът всъщност е роден в Плевен на 15 септември 1917. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина, а майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък. От Плевен семейството се премества в Пловдив, където бащата е назначен за директор на Симеоновата градина в центъра на града. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Св. Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.

След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторанта към хотел „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Комунистическите управници са чести гости на забавите, недостъпни за народа от заводските цехове и строителните площадки, а на различни официални празници идва да слуша джаз самият Вълко Червенков с антуража си. Сладура не се страхува да разказва вицове и майтапи за социализма и хората на власт.

Но особено опасно става за бохема времето след 1956 г, когато на власт идва Тодор Живков.  Тогава Държавна сигурност започва да следи Сладура и агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо в досието му, става все по-дебела. Зевзекът обаче не прощава с вицовете си и на новите управници. На 25 декември 1959 г. той получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Осъден на 1 година, Александър Николов излежава в затвора 7 месеца.

Той обаче не се радва дълго на свободата си. На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС. Още в края на 1959 г. Мирчо Спасов обаче е започнал да съставя списък за ликвидирането на „упадъчни елементи“ и на първо място в него е Александър Николов „Сладура“. Определен е да бъде изпратен в ТВО Ловеч. Има pазлични веpcии. Споpед една от тяx пpичината музикантът да попадне в лагер е „милиционерски“ виц.

На 15 септември 1961 г. Сашо е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Инструкциите към началника на лагера Николай Газдов и помощниците му са ясни – Сладура да бъде докаран до „естествена смърт“. Според едни Сладура е убит още в деня на пристигането си в Ловеч, според други успява да преживее едва 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит. В смъртния акт е записана причина за смъртта – ангина.

Независимо как и кога умира с естественото си чувство за хумор и музикалният си талант, Сладура оставя трайна следа и се превръща в легенда. Много от вицовете му се разказват и до днес. Други анекдоти са преработени и се разказват със съвременно звучене.

В град Пловдив през месец септември 2002 година е поставен негов паметник в пространството между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Античния театър.

Източник: Lost in Plovdiv