1:0 за Пловдив: Случи се чудото с Арката на Димчо Павлов
Чудото се случи и след 10-годишни мъки Арката на покойния скулптор Димчо Павлов се завърна на мястото си- в сърцето на Цар-Симеоновата градина. Добрата новина от седмицата провокира днешния епизод на видеоподкаста „В Капана“ на Под тепето, в който участваха зам.- кметът по култура Пламен Панов, архитект Петко Прокопиев и художникът Атанас Хранов, които коментираха общите усилия за възстановяването на монументалната композиция след премахването й от парка през 2015г.
„До това благоприятно развитие на ситуацията се стигна след дълъг период на усилия. От края на 2019г. това бе една от темите, която беше останала в дневния ред на културната общност в града. Тя цялата настояваше Арката да бъде върната. Започна един дълъг процес поради това, че трябваше да изпълним всички законови изисквания. 2021г. подадохме документация в НИНКН. В процеса на проверка част от документацията беше изчезнала и стартирахме процеса отначало. Трябваше да имаме решение на Общински съвет и на Специализиран съвет към министерството на културата. Е, стигнахме до този момент, в който можем да кажем, че възстановяваме част от културната памет на Пловдив, защото Димчо Павлов го заслужава“, коментира Пламен Панов.
„Да, чудото се случи. 1:0 за Пловдив. Остава да се облицова постаментът, да се поставят лампите, които са купени, и разбира се, да върне на мястото му бронзовия Куб, който е част от монументалната композиция. Той ще бъде анкериран по възможно най-надеждния начин, тъй като знаем, че се намират „колекционери“. След седмица ще махнем оградата и ще видим и вечер как свети“, каза основният двигател по връщането на Арката в парка- арх. Петко Прокопиев.
„Много се радвам, че се случи, това което трябваше да се случи-доброто победи и в тази битка“, заяви и художникът Атанас Хранов, който още от премахването на творбата на Димчо Павлов настоява тя да бъде върната на мястото си.
Маестрото отвори и темата за публичните конкурси за творби в градска среда, през какъвто е минала и самата Арка по повод 100-годишнината от Първото международно изложение в Пловдив.
„Не трябва в града да се натрапват нови и нови символи от всеки, който има желание да го прави. Трябва да се въведе някакъв регламент. Не трябва да се приемат подаръци, които да се излагат в средата. Имали сме много примери в това отношение през години, имаме ги и сега. Даването на градските пространства трябва да е по-консервативно и ако се случва, трябва да е с повече мисъл. Ентусиазмът е хубаво нещо, но не винаги“, подчерта Хранов.
Повод да влизане в темата бе предложението на скулптор градът да се окичи с символ „Пазителят на Пловдив“, който да бъде изграден в гигантски монументален размер на една от входните артерии.
„Ако се случва нещо в градска среда, то трябва да е с конкурс. Градската среда е деликатна и трябва наистина да се подхожда по-консервативно. И да се пита основното- има ли смисъл да се поставя каквото и да е произведение на съответното място. Защото деликатността много лесно може да се счупи“, влезе в темата и Пламен Панов.
По повод „Пазителя на Пловдив“ арх. Петко Прокопиев се сети и за „Фонтана с ябълката“. „Сигурен съм, че някой заможен пловдивчанин би я оценил Ябълката и би я сложил на двора си“, заяви той.
И тримата ни събеседници са на мнение, че трябва да се тръгне в посока уеднаквяване и естетизиране на елементите от градската среда, което да върви паралелно с цялостната идея за брандинга на Пловдив. Освен за появата на „малките фетиши“, както определи Хранов готините елементи, са отвори и темата за изоставените с години занемарени преместваеми конструкции.
„За да видим красотата първо трябва да се опитаме да махнем грозното. Ще отправя апел към кметове- опитайте се да изчистите града от ръждясали павилиони, навеси на спирки, облепените лавки. Да се опитаме да махнем грозното, за да освободим място за фетишите“, заключи арх. Прокопиев.
Вижте и чуйте още подробности във видеото:
